Настоящите размисли по отношение на външната политика на България се породиха у мен на 28 април т.г. сутринта. Искрено се зарадвах, когато на 12-а страница на в. ”Дума” прочетох следното заглавие - „За външната политика в защита на националния интерес”. Автор на статията бе бившият президент на България и кандидат за лидер на БСП Георги Първанов.
Темата за външната политика е от изключително значение за бъдещето на България и социалистическата партия.
Още повече че тя (външната политика) в статията се свързва непосредствено с националните интереси на нашата Родина. Тук, естествено, е необходимо да се направят няколко уточнения. Националният интерес никога не може да бъде понятие, което се отнася към цялата нация. Той винаги е производен на част от нея. В случая националният интерес, който има определен профил, според българските социалисти е свързан изцяло с убежденията и вижданията на огромното мнозинство от редови членове на БСП. Дали един интерес е реално национален, или не, зависи от степента и обема на вътрешната опозиция срещу него. Последната констатация е валидна в национален мащаб. Приложена към масата от редови социалисти същата формула води до съвсем конкретни императиви, които дефинират по какъв начин ляво ориентираните хора на България виждат националния интерес на Отечеството.
Освен социално ориентирани, българските социалисти в огромното си мнозинство вече над двадесет години показват устойчива привързаност към цивилизационния код на своите деди и прадеди. По-ясно казано,
членската маса на БСП
освен българофили са и повечето русофили. Те не понасят нападките срещу православието и считат себе си, своите деца и внуци за неразделна част от славяно-православната цивилизация. Обикновеният социалист дълбоко съхранява християнската ценностна система и отхвърля тази, която е типична за неолибералната идеология, където са водещи финикийско-гениталните импулси и пориви. Членската маса на БСП дълбоко в себе си крие мощен евразийски импулс, който нерядко е и на подсъзнателно ниво. Последното позволява бързо да се прави селекция между тези, които притежават автентични добродетели, или такива, които носят фалшивите етикети. Нещо като притчата на Козма Прутков, който казва: „Ако видиш на клетката на бивола надпис „Тигър”... не вярвай на очите си!”
Днес светът преминава от еднополярна атлантическа хегемония към многополярен свят. Естествено, в публичното пространство систематично се популяризират съвременни теории за „безполярност” и „мултилатерализъм”, които не са нищо повече от второ допълнено и преработено издание на опцията Pax Americana. Теорията на многополярния свят признава разликата между онтология (наука за битието) и базовите ценностно-културни установки.
Въпросният човек, за чиито права говорят либералите, не може да се намери извън границите на самия западен свят. Хората на исляма, Евразия и китайската цивилизация не се вграждат в унифицираната културно-правова парадигма на глобализацията, твърди професор Александър Дугин. Днес отделните блокчета в нашия свят се градят на една много стабилна цивилизационна основа. Всяка цивилизация е в качеството си на нормативен субект на многополярното устройство на света.
Светът преживява един от най-драматичните моменти в своята история. Експертите наричат този период постиндустриална фазова криза. Обхваната е цялата планета, всички социални, икономически, политически, културни, когнитивни (познавателни) процеси, всички страни от живота на хората. Бавно престават да функционират политическите механизми, нараства външната военна и вътрешна социална нестабилност. Тази констатация важи с особена сила за най-добре развитите икономически региони. Описаната мрачна картина се случва на фона на зачестилите техногенни и природни катастрофи. Инстинктивно, а и не само, народите започват да се „сплотяват” на чисто цивилизационна основа. Това е и основната причина да възникне и понятието
„регионална глобализация”
Защо? Историците и социолозите, изучаващи процесите на фазовите преходи, казват „може би”, но считат, че позитивното развитие на процесите е малко вероятно. Нарастването на негативните тенденции вече не може да бъде спряно с позиционни методи. Неолибералният експеримент роди безнадеждно стареещо, изпадащо в маразъм и губещо образованост общество.
Опростачването на света е повече от очевидно! Фазовата криза е антропологическа и етническа, криза на населението, криза на Човека като носител на цивилизация и култура. Това е криза на четирите базови социосистемни процеса - управление, производство, образование и познание. Не могат да се отделят един от друг проблемите на ниската раждаемост и стареене, на пенсионната и образователна система, на семейството, масовото оглупяване и аутизъм. Има един единен процес - катастрофа на Човека. Слабото звено се оказа човешкото същество, което бе разрушено от неолиберализма по-бързо от глобалната инфраструктура. Унищожава се основният носител на Западната цивилизация.
Днес виждаме как пред очите ни се разрушава цялостната система „промишленост-наука-образование-култура”. Деиндустриализацията, в това число тази, която наблюдаваме в България, означава само едно: приключване с науката и умствено деградиране. Според Максим Калашников и Сергей Переслегин идва „новият варварин”. Той е „тип, който е сексуално угрижен, или още по-лошо асексуален - „унисекс”, потребител-аутист, с клипово и хаотично мислене (в резултат на Болонската образователна система), лошо образован хедонист (човек, който си доставя удоволствия), неконкурентоспособен при всяка една ситуация”.
Новият варварин няма идеали, той е циничен и склонен към бързи решения. Човешките му взаимоотношения са тотално атрофирани поради „културата на „бързото конектване” (свързване), последица от фейсбук и интернет технологиите.
Новите варвари не могат да осъзнаят последствията от своите действия. Проектът на Владимир Путин - Евразийски съюз, има за цел да спаси носителя на руската цивилизация (славяно-православната). Не е особена новина, че ние, българите, принадлежим към последната, но се правим на други там, където никой не ни приема като равни и достойни партньори.
Късният Леонид Кучма
Правя това чисто теоретично отклонение, защото бях изумен от подзаглавието на цитираната по-горе статия от Георги Първанов - „За нас не трябва да има дилема „Изток или Запад”, „Север или Юг”. На България са необходими както американски военни обекти и руски енергоресурси, така и китайски или други инвестиции”.
Тази основна теза на бившия български президент ме връща в началото на 90-те на миналия век. Георги Първанов релефно защитава тезите на „късния Леонид Кучма” (бивш украински президент), които вирееха в еднополярния свят с хегемон САЩ. Ако си спомняте, Киев доста дълго развиваше теорията за „многовекторната външна политика”. Нещо като ръчна граната в чакалнята на гарата. Като гръмне... когото уцели! С „железния” аргумент, че ние търсим къде има икономическа изгода и... сме там на първа линия. Политкоректната формулировка е „на равноправна и взаимноизгодна основа”. Как не се е сетил някой да кандидатстваме за страна-член на Британската общност... Там не е никак зле, ама никак! Но май няма никой, който може да ни сбърка с англосаксонците.
Още преди години, когато се надбягвахме с румънците за влизането ни в ЕС, северните съседи, зад гърба ни, обясняваха на западноевропейците, че имат едно голямо предимство пред нас. Макар и православни, не били славяни като българите. Фактът, че принадлежим към славяно-православната цивилизация и „България е избрала своя път още по времето на цар Борис Първи и цар Симеон Велики”, не дава ли основание да настояваме категорично да наречем Русия наш „стратегически партньор”!? Изумен съм, че на една плоскост се поставят американските военни бази в България и търговията с въглеводороди. Оценката на тези два факта в общуването на България със света се прави в две различни координатни системи. Но даже и да слезем на чисто икономическата плоскост, то не е ли време да си признаем, че не получихме никаква изгода от настаняването на американските бази у нас? В началото върху обедняващото българско население връхлетяха няколко пропагандни „торнадо” за икономически просперитет и чужди инвестиции. Какво се оказа? Основните фирми, които снабдяват въпросните „съвместни военни съоръжения” не са български. Единственото, което е безспорен факт, е, че по-лекомислените представителки на слабия пол от съответните региони срещу периодично предоставяне на психо-соматични услуги получават финикийски знаци...
Сега за прословутия „цивилизационен избор” на България относно влизането й в НАТО и ЕС. Ще си позволя да цитирам Валентин Вацев - „Няма нищо по-безсмислено, ненормално, тъпо, вредно и разрушително от това да отъждествяваш влизането в ЕС с някакъв „цивилизационен избор”. Обединена Европа, както точно отбелязва Валентин Вацев, „не е цивилизация, а форма на взаимнопрониквощо общуване на три различни цивилизации”. Първа, романо-германската континентална цивилизация. Втора, англо-саксонската атлантическа цивилизация, която продължава да съхранява своята специфика в ЕС. Трета, славяно-греко-православната цивилизация, чието ядро се явява Русия.
Сега накратко, къде е фундаменталното противоречие? От една страна, Георги Първанов твърди, че „на България са необходими... американски военни обекти”, които обаче са насочени срещу Кремъл. В това отношение никой сериозен експерт не си прави илюзии, че не е така. От друга страна, искаме „руски енергоносители”. Не само ги искаме, но ги искаме и на по-ниски цени. Важен детайл, нашият пазар на въглеводороди е относително малък и не е изключително интересен като германския примерно за огромните руски компании, които продават природен газ и нефт. Нататък, Георги Първанов твърди, че „на България са необходими... и китайски инвестиции...”. По-ясно казано, американската военна машина на базата на т. нар. геополитическа формула, наречена „стратегия на анакондата” се стреми да „задуши” Китай и Русия. Целта е въпросните две страни да бъдат обкръжени от „американски военни обекти” (в т.ч. и на българска територия), а ние в знак на благодарност очакваме да имаме преференциални цени от руснаците за въглеводороди и инвестиции от Поднебесната. Смешно, нали! Подобни приказки от 1001 нощ развиваше преди двайсетина години украинският президент Леонид Кучма. Сегашното състояние на Украйна е достатъчно добра илюстрация за крайните резултати от т.нар. „многовекторна външна политика”, каквато предлага днес за нашата страна бившият български президент Георги Първанов.
В ЕС се наблюдават мощни центробежни сили. Съюзът се фрагментира на цивилизационен принцип, а ние, по начина на мислене, в този момент оставаме в миналото (около 1990 г.), в еднополярния атлантически свят с хегемон САЩ. Подобни виждания относно българската външна политика са тотално неадекватни на текущия момент.
Когато този брой на вестник “Нова Зора” ще бъде отпечатан, Владимир Путин вече ще е влязъл официално в Кремъл като президент на Руската федерация. Очевидно е, че неговият проект за създаването на Евразийски съюз ще получи допълнително ускорение. Кое е много важно в случая, което пряко ни засяга и поради това ни интересува? При създаването на основите на Евразийския съюз най-важна роля играе принципът на цивилизацията. Както се и очакваше, на въоръжение ще бъде взета философията на евразийството, която ще бъде идейната среда, където ще се изгражда проекта. Съгласно въпросната философия, Русия исторически не е била само европейска или азиатска страна (или някакъв хибрид). Тя е била напълно самостоятелна цивилизация. Наред със славянския и православен фактор са съжителствали тюркските и етносоциалните и културни традиции на фино-угрите, а също така мюсюлмански религиозни структури. Очевидно е, че очертанията на евразийския „културен окръг” се простират далеч зад границите на РФ. Освен Централна Азия те обхващат и Балканите.
Накрая, бих искал да коментирам и заявлението на Георги Първанов, че „в предконгресния дебат не можем да отстъпваме от утвърдени позиции: за членството на България в ЕС и НАТО; за стриктното коректно изпълнение на съюзническите ни ангажименти в рамките на тези организации;”.
Преведено на по-ясен език, това означава, че България, според бившия български президент, ще трябва да продължи да служи на националните интереси на САЩ - основния геополитически противник на Русия. Тя обаче е ядро на славяно-православната цивилизация, към която ние принадлежим, и на която сме ключова съставна част. Ако с наше участие успеят да разрушат Русия, то ние, българите, ще си отидем от този свят като държава и народ. Нещо като ритуално сепуко!
Последният извод редовите социалисти го усещат с кожата си, интуитивно. След всяка една статия като тази на Георги Първанов, обикновено се увеличават привържениците на “Атака” и на всевъзможнти фронтове за национално и всякакво друго спасение... Естествено, за сметка на привържениците и членовете на БСП.
