Главният архитект на Софийска община Петър Диков е изпратил предложение до председателя на СОС Елен Герджиков за организиране и провеждане на международен конкурс “Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”, състоящо се от доклад, конкурсна програма и задание за проектиране и проект за решение.
Няма съмнение, че целта на конкурса е за “вземане на окончателните решения за съдбата на Паметника на Съветската армия”, както се посочва в доклада, а не за доизграждане и развитие на пространствата на територията на Княжеската градина. Те са само повод. По същия този начин постъпиха градските и държавни власти при премахването на сградата на мавзолея на Георги Димитров.
Обявиха конкурс за “цялостно решение на архитектурното пространство от пл. “Народно събрание” до сградата на Централна банка” и после като аргумент посочиха “преобладаваща част от мненията на водещите специалисти в архитектурния конкурс”. Технологията и сега е същата. Това ясно са разбрали и в ръководството на Национално движение “Русофили”. Председателят Николай Малинов, в свое писмодо кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и до г-н Елен Герджиков – председател на СОС, пише: “Известно е, че паметникът, намиращ се в парка между бул. “Цар Освободител”, бул. “Евлоги Георгиев”, ул. “Гурко” и бул. “Васил Левски”, е публична държавна собственост, видно от първия нотариален акт за отреждане на терена – 3418/18.09.1947г. и последващите актове № № 958/02.07.53г., №2634/26.01.54г. № 2636/26.01.54г. и акт №42/18.03.1997г. на министъра на финансите. Следователно обявяването на конкурса би следвало да стане с решение на собственика на комплекса “Паметник на Съветската армия и парк” – държавата”.
“В конкурсната програма – продължава Николай Малинов, - се посочва, че обект е Княжеската градина и целта е да се получат идеи за запазване и доразвитие на парковата територия на Княжеската градина и доизграждане на архитектурно–пространствената рамка на бул. “Цар Освободител”. Всичко това трябва да е свързано с историческото развитие на централната градска част, но същевременно да се обогати с нови функции и дейности. Както се забелязва, тук не се третира въпросът за паметника и вземане на решение за съдбата му.
Критериите и методиката за оценка на конкурсните проекти препотвърждават формулираните цели.
Паметникът заедно с парка, е публична държавна собственост, всички вмешателства, в т. ч. демонтиране, частично или цялостно преместване на комплекса, е под охраната на Държавата. Такива обекти са защитими като европейско архитектурно наследство и се намират под юрисдикцията на държавата, съгласно Резолюциите на ООН, европейските харти, международни договори и декларации като:
- Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 г. за защита на паметниците по повод Втората световна война;
- Европейска културна конвенция от 19.12.1954г., приета в Париж;
- Европейска харта за архитектурно наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.;
- Препоръка № 880/1979г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското архитектурно и културно наследство;
- Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985г., приета в Гранада;
- Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, от 04.08.1992 г., и съвместна декларация на президентите на Р България и Руската федерация за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство от 02.03.2002г.”
Като напомня, че в Конвенцията от Гренада са посочени задълженията на европейските държави за приемане на мерки по опазване на паметниците и забрана за частично или пълно преместване, разрушаване и други подобни, в това число и общите благоустройствени мероприятия около тях, председателят на движение “Русофили” Николай Малинов се позовава и на Договора от 1992г. и Декларацията от 2002 г. между Р България и Р федерация, където е вписано, че “двете страни се задължават да предприемат необходимите мерки за съхранение и полагане на необходимите грижи за намиращите се на териториите им материални ценности, свързани с историята и културата на двете страни, в т.ч. и военните паметници.”
Не на последно място е, пише той, зачитането на авторското право, посочено в Закона за българското авторско право: “спрямо паметниците не може да се извършват действия, нарушаващи тяхната автентичност и цялост и законовите права на авторите и тяхното лично достойнство”.
Известно е, че в проектирането и изпълнението на комплекса са взели участие едни от най-добрите български скулптори, архитекти, урбанисти, озеленители и др. Комплексът “Паметник на Съветската армия” представлява и общонародна собственост, тъй като за изграждането му са събирани средства и дарения от обществени органи и организации, културно-просветни институции и хиляди български граждани чрез нарочно създадения Централен народен комитет и местни народни комитети.
Национално движение “Русофили”, заявява Николай Малинов, си запазва правото да реагира с всички законови средства на опитите на някои членове на СОС да извличат политически дивиденти от поставянето на въпроса за съдбата на Паметника на Съветската армия, особено в навечерието на Деня на Европа и Деня на победата - 9-и май. Една позиция, която оповести и ПП “Нова Зора”, в Декларацията на ЦИБ и редакционния съвет на вестник “Нова Зора” още от 12 януари 2011 г. (поместена във в. “Нова Зора”) – “Презрението и разплатата са неизбежни”.
Въпросът за Паметника на Съветската армия е в истинския смисъл на думата политически, тъй като изразява позицията на българските държавни власти за конфронтация с Русия по всички възможни проблеми в отношенията между двете страни, но той е и морален, защото е израз на отношението към паметта на жертвите във Втората световна война и освобождението на Европа от фашизма.
Бързат българските херостратовци. Изглежда, не знаят, че тези, които стрелят по миналото, тях бъдещето ги разстрелва с топ. Такава е народната мъдрост.
