Не зная колко са вече кандидат-президентите, но зная, че са много. Кандидати за високия държавен пост са и хора, които нямат шанс да съберат дори и един процент от гласовете на избирателите. Както трябва да се очаква, всички те са и твърде словоохотливи. Използват всяка възможност да ни запознаят с онова, което смятали да направят, когато заемат президентския пост. И при това показват изумителна неграмотност. Извинете, но те нямат и представа какво всъщност означава да си президент на Република България. Както изглежда, никога не са чели Конституцията, или ако все пак са го направили, нищо не са разбрали. Почти всички плуват в някакви фантасмагорични облаци, все едно не са от мира сего.
Фанфарно обявената кандидат-президентска двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова показа своето държавноправно невежество с целия медиен блясък. И Плевнелиев, и Попова обявиха, че те не са политици, а експерти. „Аз – заяви Плевнелиев - не съм политик, /.../, аз съм експерт и държа да остана такъв”. В същия смисъл изявления направи и М. Попова: ”Нашата сила е, че ние не сме политици, а сме експерти.” Само заради тези изявления избирателите още сега трябва да ги дисквалифицират и да ги изключат от предстоящите президентски избори, като впишат в съответната графа „освободени по непригодност”.
И двамата не са разбрали най-простото - че президентската институция е възможно най-политическата държавна институция. Тя изисква не “тесен специалист”, а човек, който познава добре социалните отношения, заедно с това притежава и способността да съдейства за преодоляване на възникващите в тази област противоречия. Ако трябва да е специалист, президентът трябва да е специалист преди всичко по човекознание. Той трябва да законодателства в областта на обществените нрави, като сам дава примери на най-висока лична и обществена нравственост. Той трябва да олицетворява не само единството на нацията, но и нейните добродетели. Застанал на върха на държавата, който му позволява да вижда по-далеко от останалите, той трябва да очертава насоките в развитието на държавата и обществото.
Президентът трябва да строи не магистрали от пясък и асфалт, а магистрали на духа. С други думи, той има задачата да предложи на обществото една съобразена с условията на времето философия на държавното управление. Извинете, но не виждам каква философия на държавното управление може да ни предложи героят от магистралата „Тракия” Росен Плевнелиев. Той би могъл най-много с добре смазан глас да повтаря онова, което ще му разпореди вдъхновителят и организаторът на всички наши победи г-н Бойко Борисов.
Кандидат-президентската двойка на ГЕРБ има и съвършено превратни представи за конкретните правомощия на президента. Премиерът Борисов изказа радостната надежда, че след като г-жа Попова стане вицепрезидент, съдебната реформа най-после ще бъде осъществена. Проявено е отново невежество, позволено обаче на човек като г-н Борисов. Не само вицепрезидентът, но и самият президент няма никаква възможност да извършва реформи в държавните структури. Всички и всякакви структурни реформи, включително и реформите в областта на съдебната власт, са прерогатива на Народното събрание, а в някои случаи и на Великото народно събрание. Президентът няма дори правото на законодателна инициатива. Той може най-много, в обръщение към Народното събрание, да постави въпроса за необходимостта да се извършат определени промени в една или друга държавна структура, и нищо повече.
С превратни представи за президентските правомощия живеят и някои други кандидат-президенти. Не знам как интелигентният иначе Николай Василев можа да се излъжи да каже в едно телевизионно предаване, че щял бил, ако го изберат за президент, да управлява чрез референдуми. Президентът, драги ми професор Василев, няма да може да управлява чрез референдуми просто защото Конституцията не му е предоставила такива правомощия. Той може единствено да отправи до Народното събрание искане за произвеждане на национален референдум. (Вж. чл.6, т.3 от Закона за допитване на народа.) Дали Народното събрание ще уважи искането му, е въпрос, който няма предварителен отговор. Президентът може да се надява на положителен отговор само ако в Народното събрание мнозинство има партията, към която самият той – формално или неформално – принадлежи. Останалото е илюзия.
Друг кандидат за президент, издигнат от РЗС, г-н Атанас Семов, заяви, че ако бъде избран за президент, щял да иска да се приеме нова Конституция, с която, внимавайте, щяла била да бъде ликвидирана корупцията! Това вече не е илюзия, а теоретично бедствие. Никоя конституция, никой правен акт изобщо не може да ликвидира това, което е заложено в самата обществено-икономическа система. С правни средства, и то с драстични правни средства (от типа „Крумови закони”), би могло най-много да се ограничи в някаква степен едно или друго социално зло, каквато е корупцията, и толкова. Корупцията може да се ликвидира само когато се ликвидира нейният източник, който обаче стои извън правната система. Стара истина е, че правото не може да направи повече от това, което ще му позволи икономическият строй на обществото.
Респектиращи възможности съзира в президентските правомощия и г-жа Меглена Кунева. В интервю, публикувано във в. ”Пенсионери”, тя заяви: „Имам амбицията да докажа, че от президента зависят много неща”. Че от президента зависят много неща, няма съмнение. Но не от него зависи това, което г-жа Кунева щедро обещава на пенсионерите. Изпълнена с благодарност към тях, тя обявява, че ако спечели изборите, ще държи проблемите на пенсионерите „във фокуса на общественото внимание”. Естествено е при това подчертано благоразположение на г-жа Кунева към пенсионерите, да очакваме и увеличение на пенсиите им. Но какво ще направите, г-жо президент, ако г-н Дянков откаже да отпусне пари за пенсионерите? Ще поискате оставката на г-н Дянков, или ще подадете своята оставка?
На предизборните обещания на г-н Волен Сидеров няма изобщо да се спирам. Всички знаем, че за този велик държавен мъж няма нищо невъзможно. Остава само да го изберем.
В заключение ще си позволя да кажа, че какъвто и президент да изберем, положението ни няма съществено да се промени, ако парламентарната власт остане в ръцете на антидържавната партия ГЕРБ. Но ще гласувам все пак за Ивайло Калфин, защото в този случай няма поне да изживявам срама, че съм допуснал да бъда излъган. От всички кандидати за президент Калфин стои най-близко до реалността.
6 септември 2011 г.