Кървав бе отминалият Великден за Македония. Телата на петима убити македоски младежи бяха открити в навечерието му от рибари в района на Железарското езеро край Скопие. Убийствата предизвикаха бунт и тъга, сълзи и барикади в македонската столица. Скопие се превърна в балкански Бейрут. Някои улици на града заприличаха на истинско бойно поле по време на протеста на 16 април 2012 г. - над 1000 младежи се изсипаха пред зданието на македонското правителство.
Гневът на участниците в протеста, организирани във фейсбук, бе предизвикан от спекулациите, че убийците са албанци.
А опитът на част от протестиращите да стигнат до „Битпазар”, където има албански магазини, бе осуетен от полицията, но само подсили опасенията, че има опасност от нов междуетнически конфликт. При острите сблъсъци пострадаха и полицаи, и цивилни.
Фактът, че убийствата бяха извършени през Страстната седмица още повече засили напрежението в бившата югославска република, което и без това видимо нарастваше през последните няколко седмици. Преди месец бивш македонски полицай застреля двама албанци при спор за паркомясто. Тези дни пък неизвестната досега „Армия за освобождение на окупираните албански земи” отправи ултиматум към властите да се изтеглят до две седмици от „окупираните и колонизирани албански земи”. Иначе, както заплашва самопровъзгласилата се армия, „славомакедонските военни и полицейски структури” ще изпитат албанското оръжие.
Впрочем македонските сили за сигурност веднъж вече изпитаха силата на „албанското оръжие” през лятото на 2001 г., когато се стигна до въоръжени сблъсъци с членовете на албанската Армия за национално освобождение (АНО). Резултатът бе, че с подписания в Скопие на 13. 08. 2001 г. т.нар. Охридски рамков договор на македонската политическа система бе нанесен сериозен удар. Под натиска на албанската общност и на нейните политически партии бяха извършени съществени промени на конституцията на Македония, която бе приета на 17.11.1991 г. Сменен бе преамбюлът на конституцията, в който се посочваше, че Република Македония се конституира като “национална държава на македонския народ“. Новият преамбюл се базира на концепцията за индивидуалните права и гражданското общество и Република Македония се определя като гражданска и демократична държава.
С промените се дава правото на представителите на различните етнически общности свободно да изразяват, да пазят и развиват своята идентичност и да употребяват символите на своите общности; да основават културни, художествени, научни и образователни институции, както и научни и други сдружения за изразяване, защита и развитие на своята идентичност; да преподават на своя език в основното и средното образование (чл 48, т.1,3,4). Промените в конституцията предвиждат и значителна автономност на местната власт.
Още преди десет години постигнатото от албанците с Охридския рамков договор показваше, че в Македония се отива към етническо обособяване и затваряне, което предвещаваше сериозни проблеми в бъдещото функциониране на унитарната държава. Това обаче не измества въпроса: „Кой има интерес от ново разпалване на конфликта между македонци и албанци?”
Експерти по сигурността от Република Македония коментираха тези дни пред медии, че убийството на петимата край Железарското езеро е класически терористичен акт, чиято цел е да дестабилизира страната. Мненията на експертите бяха обобщени от електронната медиа „Е-репортер“. Лидерът на Демократичния съюз и бивш полицай № 1 в Македония Павле Траянов заяви пред Скопската телевизия „24 вести“, че този терористичен акт се случва в рамките на цялостното решаване на косовския въпрос. Според Павле Траянов убийството на петимата ще бъде с по-тежки последици, отколкото опита за атентат срещу Киро Глигоров.
С терористичния характер на убийството се съгласява и д-р Биляна Ванковска от Института по безопасност, отбрана и мир. Поръчителят на терористичния акт е обмислил добре сценария за убийството – мястото, деня, наелектризираните междуетнически отношения предизвикват лавинообразен ефект, заявява д-р Ванковска през скопския вестник „Вест“. Според нея целта е дестабилизация на държавата, в резултат на която да се принуди Македония на дипломатически отстъпки. Във всеки случай това е сериозен удар срещу Скопие.
В очите на света Република Македония сякаш е в гражданска война, категорична е Ванковска. Ясно е, че цялата тази история е нагласена и дирижирана от някой, който има интерес да разклати крехкия мир в македонската държава. Още нищо не е доказано за това престъпление, а всички се нахвърлиха вкупом върху етническите албанци. Не че защитавам албанците, но не може така нагло и безотговорно да обвиняваш някого без никакви доказателства. Така или иначе, независимо от това дали ще се окаже, че убийците на петимата мъже са албанци или не, духът на етническото противопоставяне вече е изпуснат от бутилката. И трудно ще бъде обуздан!
От друга страна, мнозина наблюдатели виждат в ставащото опит за натиск от страна на радикални представители на албанския фактор над правителството на Никола Груевски в навечерието на предстоящата среща на върха на НАТО. Не е тайна, че за открито иредентистки настроените кръгове в албанската общност „твърдата” позиция на управляващите по отношение на спора с Гърция за името на държавата е абсолютно неприемлива. За албанските лидери, които виждат „решението” на албанския въпрос на Балканите в бъдещото обединение на Албания с Косово и Западна Македония (плюс албанската част на Скопие), влизането на Македония в НАТО, а впоследствие и в Европейския съюз е абсолютно задължително условие. И затова те по никакъв начин не могат да приемат вироглавата позиция на Македония спрямо Гърция, която блокира каквато и да било нейна интеграция в пакта и Съюза.
За тези крайни фактори бъдещото евроантлантическо и европейско интегриране на Македония е твърде важна стъпка към „Велика Албания”, защото това на практика означава фактическо отпадане на границите. Което само по себе си е „мекият вариант” за обединение на албанците. Ето защо те не могат да си позволят повече да търпят игрите на Груевски за укрепване на личния му режим. В името на достигането на тази тяхна цел една есклация на междуетническото напрежение край Вардара, последвана от етнически конфликт, е напълно приемлива цена. Дори това да поставя на карта самото съществуване на македонската държава.
Впрочем с начина, по който продължава да функционира съвременната македонска държава, тя сама се обрича на самоунищожение. Политиката на все по-голяма изолация на страната, водена от коалиционния кабинет на ВМРО-ДПМНЕ и албанския ДСИ, неизбежно я води до катастрофа - както във вътрешен, така и във външен план. И въпросът е не дали, а кога ще стане това. Държава на основите на лъжи, омраза и провокации не се създава. И не може да има!
Друг е въпросът, че всякакви опити за градеж на някаква си “велика” държава завършват със социално напрежение и размирици, икономически крах и международна изолация. Лошото е, че с Косово Западът създаде прецедент и по този начин даде картбланш на албанците. А те отчитат, че Скопие се гърчи в агония!
