Възкресение Христово - един от най-ароматните и цветни християнски празници, отново прекрачи прага ни.
“Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав...”!
Предхожда го Страстната седмица, всички дни започват с Велики – понеделник, вторник, сряда... Също като дните български, но без велико и величествено, и не защото историята е свършила, а просто защото не-велики са дните ни днес. Четвъртък, казват, е денят на Юда. И въпреки че и тук спорове – колкото щеш, неговите 30 сребърника кънтят по паветата на историята и отмерват обикновената, ежедневната Човешка голгота, сгушена в ъгъла, вън от божествените светлини, вън от каноните, извън времето дори. Тези трийсет сребърника така и не се обезцениха, не могат и да ги окрадат, не потъмняват с времето, патината им е приятел и не ги мори, ръцете, които са ги държали, се множат, греховете им – стократно... Защото има години, изпълнени с мъчителна тревога, страстни години, отвеяни като дни в борба – за живот, за хляб, за радост, за щастие. Всеки – по своему. И така вече повече от двайсет български лета. Няма носталгия, няма въздишки, ударите на клепалото отмерват неумолимия ход на времето, а все повече и по-далечно ни изглежда дълбокото, иносказателното и мистично Възкресение.
Може ли цял един народ да възкръсне?! Господи?!
Изходът от Египет – това е историята за празника Великден. Но дали не е повече голяма и кървава метафора за Изхода на народите в едно гибелно време, озвучено от тревожните тръби на икономически, екологични, морални и ценностни загуби, лишения и изпитни!? Господи! Може ли цял един народ да възкръсне?!
И чуваме гласа ти. Може! Но трябва чудо, същите тия ръце - да хвърлят сребърниците! Вдън геената огнена! Вярвайте, излезте от пещерата! Изходът е ето там!
Сполай, Господи!