• Прелестите на българската парадоксална демокрация или тракийска богиня, бандитски плаж и мечтата на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев
На 5 км от Каварна в посока Балчик се намира едно малко село, разпростряло се върху обширно плато, което започва от пристанище Каварна - нос Чиракман, и завършва при с. Топола. В миналото, по време на “румънското присъствие”, някой го кръстил Михал бей. После един българин патриот предлага да се смени името и така селцето станало Божурец.
Господ е бил щедър към него.
Надарил е хората с неповторима природа – на изток и запад – необозрима равнина, на север – дълбока долина, носеща романтичното име Долината на авлигите, на юг - хълмисти брегове и прекрасен изглед към морето. Тези чудесни природни дадености, съчетани с благоприятни климатични условия – дълго и горещо лято, - правят селото привлекателно място за почивка, спорт и туризъм. Районът е с богато историческо минало. Интерес представляват античният гр. Бизоне (Каварна), наблизо са гр. Балчик, елитният курорт „Русалка”, лечебният комплекс „Тузлата”, нос Калиакра, с. Камен брег, местностите „Яйлата”, „Болата”, резерват Шабла и др.
Божурчани са добри, гостоприемни, трудолюбиви и будни хора. Опарени от тежката действителност, днес те имат същата орис, понасят трудностите и несгодите така, както и преобладаващата част от всички останали българи. Допреди няколко години носеха в себе си дълбока обида и тиха ненавист срущу бивши окръжни управници и чиновници от 60–те години на 20 в., когато насила и срещу символично заплащане им вземат дяланите камъни на оградите, за да направят от тях чакъл за строящите се пътища в тогавашния Толбухински окръг. Ако имаше нещо забележително в селото, то това бяха оградите на обширните дворове. Когато се упражнява насилие, върху когото и да е, това е сериозно основание за обида и омраза.
Сега обидата има друг вектор. Тя не е породена от насилие, а от измама, този път - от общински управници, които продали обитавани от векове от техните бащи, деди и самите тях земи, сключили някакъв договор с тези, на които са ги продали, и не се сетили да запишат и едно изречение, с което да задължат новите собственици да осигурят конституционното им право за достъп до плажовете. А законът за устройство на Черноморското крайбрежие от 2007 г. задължава общинските съвети да изготвят устройствени планове, съобразени с чл. 4, ал. 1, съгласно който гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите по чл 6, ал 4 и 5.
Когато преди няколко години се заговори, че до морето край Божурец ще се строи голф игрище, хората приеха радушно тази вест с надеждата, че ще намерят тук работа.
Тракийски скали за 160 млн. лв.
През юни м.г. премиерът Борисов откри новия голф комплекс – „Трейшън клифс голф” (Thracian cliffs golf). Точно така е написано на указателната пътна табела, разположена на около един километър от с. Топола по посока Балчик, а в края на гр. Балчик, в посока на с. Топола, се мъдри друга табела със същото съдържание.
В превод това означава голф комплекс „Тракийски скали”. Съгласно ползваните данни той е разположен на площ от 164 хектара (1640 декара) край морето, и е най-големият спортно-туристически комплекс в България.
Комплексът е разположен почти изцяло в прилежащата територия на с. Божурец и отчасти в тази на с. Топола. Собственици на комплекса са Красимир Гергов и Георг Цветански - “наши момчета”, а комплексът струвал само около 160 милиона лева; при откриването му Б. Борисов каза, че били 150 млн. евро и обърнете внимание, уж е изграден изцяло с техни средства, а се управлявал от американската “Ocean Rock Hotel group”. Първокласният голф комплекс включва игрище, свръхлуксозни апартаменти и вили, както и яхтено пристанище, което сега се строи. Между Балчик и Каварна има още два луксозни голф-комплекса – „Blacs sea rama – Блексий рама” – на 1000 декара площ, и „Light House Golf - „Лайтхаус”, който се намира на няколко километра от Балчик. Собственици на Блексий рама са същият Красимир Гергов с 37 %, и съдружници едни други „наши момчета” – Светослав Божилов, с „Венчър екуити България”, и социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев!
Тук уважаемият читател може да попита какво означава това нещо “Венчър екуити”. Венчър е схема за инвестиране, а венчър-капиталисти са хора, които имат много свободни средства и търсят да ги инвестират в нови предприятия с по-голяма възвращаемост. Екуити е категория, употребявана в покера и играеща решаваща роля в оформянето на покер стратегиите и правенето на сложни ходове. В исторически план покерът винаги е бил разглеждан като хазарт, комарджийство и асоцииран с беззаконие, измама и мошеничество. Та това... „екуити” контролирало 90 % от “Мел инвест” АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел), което е фонд за закупуване на земеделска земя. Този и десетките нароили се други фондове изкупуват земеделски земи.
Стратегиите и ходовете са ясни – купуваш евтино, продаваш скъпо, заменяш земи от ниска категория с прилежащи крайбрежни земи, които са безценни – ето ти възвращаемост.
По-голямата част от крайбрежните земи в района вече са частна собственост. Един юнак, който е и собственик на футболен отбор, си „купил” 60 декара, други - по-малко, а почивни станции и хотели с огромни прилежащи терени бяха придобити на цената на 1-2 апартамента. По данни на земеделското министерство през 2008 и 2009 г. са изкупени 2,447,790 дка земеделска земя. Днес шепа новобогаташи владеят огромни масиви – някои са собственици на стотици хиляди декари.
България - страна на латифундиите
Новите латифундисти налагат пагубен за земеделието монокултурен модел на производство, те са монополистите, които диктуват условията и размахват пръст на управниците. Когато държавата я няма – те са държавата. Нали това искаха и искат андрейрайчевци?
Киркегор и морал
Бойко Борисов нарече открития от него обект „гордост за българския туризъм”. Няма как да не се съгласим. Това е един наистина прекрасен туристически обект. Един ден г-н Красимир Гергов и неговите съдружници могат да бъдат цитирани като първопроходци на голфа в България. Но съотнесена към времето, в което живеем, тази гордост, както казва народът е „на гол тумбак чифте пищови”. Какво му е на времето – време като време, би могъл да каже оптимистът. Не е точно така, ще отговори реалистът, защото днешното време досущ наподобява „парадоксалната диалектика” на датския философ Киркегор (1813-1885 г.), който приема, че светът се намира в състояние на „смъртоносна болест”, каквото е отчаянието.
Всичко съществуващо се представя за парадоксално: най-нещастният човек – за най-щастлив, а най–щастливият за най–нещастен, истината – за лъжа; лъжата - за истина, реалността - за илюзорност, илюзорността – за реалност. Според Киркегор „истината е субективност”.
Днес, когато цели континенти са обхванати от безпрецедентна криза, когато държави са застрашени от дълбока депресия, за която никой не поема отговорността да прогнозира кога ще свърши и са под угрозата да фалират, когато такива борсови играчи като Джордж Сорос са объркани и не знаят какво ще ни донесе утрешният ден, когато неподражаемият алтруист Бил Гейтс дарява 2 милиарда долара за подпомагане на фермерското стопанство в САЩ, е най-меко казано неразумно на по-малко от 10 км в България да има 3 луксозни голф комплекса и яхтени пристанища. Ако пък някой робува на илюзията, че те ще бъдат достъпни за българите, нека само провери в интернет цените и илюзията му да се нареди сред „голфърите”, моментално ще се изпари.
Да оставим настрана морала, не си струва да го търсим там, където го няма. Никак не съм съгласен обаче с твърдението на г-н Борисов, че „естествената среда е напълно запазена”. Не бива да го упрекваме, така са му казали или написали неговите сътрудници, той не може, а и не е необходимо да знае каква е била преди околната среда. Но казаното тогава от г-жа Нона Караджова, министър на МОСВ, че е „дошла да се увери лично, че на екологията в района не е навредено” е лековато и непрофесионално. Тя като министър би трябвало да е запозната с Директива 76/409/ЕИО – Натура 2000 и Директива 92/43/ЕИО за местообитанията и опазване компонентите на ландшафта, които имат решаващо значение за дивата флора и фауна, с Директивата за хабитатите и становищата на ЕС за устойчиво развитие на крайбрежните зони.
Вярно е, че територията сега изглежда блестящо, но екосистемата вече я няма. Ама да не разлайваме кучетата, защото брюкселските бюрократи само това чакат. Ареалът от 1640 дка беше уникален, защото част от флората и фауната които го обитаваха, не могат да се видят на друго място в България. Даже хабитусът на растителните видове не беше типичен за същите видове от останалата част на страната. Тук можеше да се видят причудливи корони на орехови и бадемови дървета, лианообразни смокинови дървета, редки видове растения, билки – мащерка, риган, жълт кантарион, бял и жълт равнец, цветя като див ирис и божур и много изчезващи растителни видове, защитени от директивите на ЕС. Тук гнездяха рядко срещани, застрашени от изчезване птици, имаше костенурки, невероятно разнообразие на животински свят – чакали, лисици, зайци, виждани са и сърни. Очевидец ми е разказвал как наблюдавал паничското бягство на влечугите пред строителните машини. Булдозерите настъпват, а клетите гадини ужасени бягат. „Беше потресаваща гледка, такова нещо не съм виждал през живота си” – бяха неговите думи. Лишени от естественото си местообитаване, влечугите се заселиха в дворовете на няколко села.
Плажовете, недокоснати от времето, носеха простичките имена „Тополите”, „Орехите”, Божурецкият плаж, който някой беше нарекъл Робинзон, плажът на с. Топола и др. Хората бяха направили чешмички, стъпала на подходите към плажовете. Тук беше „раят” на нудистите. Имаше пътища и пешеходни пътки, изградени от жителите на селата Божурец и Топола, плажовете бяха достъпни и за автомобили. В съботните и неделните дни стотици добричлии почиваха на плажовете, младите опъваха палатки. Това място очароваше и много чужденци. В тази прекрасна пустош имаше и една друга „забележителност” –
хотел Рай
който всъщност беше една по-голяма къща с пристройки, в които няколко стаи се даваха под наем. В него, като същински Адам и Ева, живееха Ламбо и благоверната му съпруга Катя. Не знам как е фамилното име на Ламбо, сигурен съм, че и много от местните не го знаят, но от Балчик до Каварна само да кажеш „бай Ламбо”, няма човек, който да не го познава. Ламбо е достолепен дядо с големи мустаци, с благ, сговорчив характер, приятен събеседник – с една дума добър българин, а съпругата му Катя, голям специалист по приготвянето на традиционни добруджански манджи. Един ден, малко преди да започне строителството на „голфа”, в Божурец се разчу, че някакви бабаити пребили Ламбо. Ахнаха хората, кой и защо е пребил добрия човек? По-късно се разбра, че бабаитите били от онези, дето правят предложения на които не може да се отказва (ако си спомняте крилатата фраза на Майкъл Корлеоне от филма „Кръстникът”). След няколко дни Ламбо продаде хотел Рай и строителството започна. Ламбо си построи една футуристична къща на платото - „Кайряка”, но и по неподдържания двор се вижда, че още не е прежалил своя „Рай”.
Най-напред забраниха достъпа на овчари и пастири до територията. Млади, яки мъжаги, които в едни престъпни структури наричат „войници”, с белезници на поясите им казаха недвусмислено, че ако си позволят да влязат с животните там, може да излязат само като инвалиди. А там имаше вековни дървета и каменна чешма с няколко корита, където водеха добитъка на водопой. Селото е безводно, лишиха добитъка от вода. После сложиха бариера „от съображения за сигурност” в началото на пътя, водещ към плажа, направен от предците и поддържан от божурчани. По този път през цялото време на строителството вървяха тежките машини. На местните хора обещаха, че ще махнат бариерата, когато строителството приключи. Изпълниха обещанието си, само че в началото на пътя вместо бариера поставиха две огромни скали, а на „блажените верующи” обясниха, че това е частна собственост, през която не могат да преминават, а такъв път не съществува, защото го нямало в новия кадастър. Ха сега, де!
Ето ви парадоксална диалектика – пътят си е там, ама го няма. Ако някой ви каже, че божурчани ги няма в Божурец, не му вярвайте. Там са си хората.
Едва сега местните жители, които очакваха с надежда да намерят тук работа, разбраха, че са „прецакани”. Някакъв тарикат, държавен чиновник в Каварненската община, продал обитаваните от векове от техните предшественици земи. А какво спечелиха божурчани? Спечелиха „хай” (от англ. здравей), ама на български, ако смениш една буквичка, това означава съвсем друго...
Само да напомним, че до 1989 г. тук имаше модерна кравеферма с 2000 глави расови животни, внесени от чужбина с валута. Изклаха ги безмилостно до една, мръсните му комунистически гадини. Само тук имаше повече от обещаните за „разкриване” 300 работни места на новия „голф”. Преди три години в селото имаше 150 крави и няколко стада овце. Сега има само 3 крави и две жалки стада овце. На местните хора забраниха достъп до плажа, напълниха дворовете им със змии. Една част от платото „Кайряка” е опустошена. Огромни машини трупат планини от скали, с които строят яхтеното пристанище, а на платото има селище от раннножелязната епоха, което още не е проучено добре и десет надгробни могили.
Днес България внасяла 80 % от необходимото й мляко от чужбина. И круши от Китай, Аржентена и ЮАР. И какво от това? Само да се чудиш как Б. Борисов ще изпълни заканата си да храни арабския свят и Африка с това мижаво българско земеделие.
Божурчани са решени да водят битка за нарушеното статукво
След като общинските съветници от Каварна им казаха, че нищо не могат да направят за тях, а всъщност индиректно им подсказаха, че ги е страх (а как да не ги е страх, като се има предвид с кого си имат работа), те решиха да потърсят правда от г-н Росен Плевнелиев и честитейки му високия пост, изпратиха и жалбата си. В нея те обясняват на г-н Президента, че се нарушава конституционното им право за достъп до плажната ивица. „Не ви ограничаваме, отговаря на божурчани управителят на „голфа”, послушник на новите собственици. Ще минавате през с. Топола”! А това е все едно, ако г-н Плевнелиев живее в резиденция Бояна, да пътува дотам по Цариградското шосе до Горубляне и след това по околовръстния път, вместо по „Бъкстон”, който например е станал частна собственост.
От с. Божурец до новоизградения паркинг на „голфа” са не повече от 400-500 метра, а през с. Топола - около 10 км. За да стигнеш дотам, минаваш през бариера, оставяш си автомобила на паркинг, плащаш 6 лв. на час, или даваш 25 лв за чадър. Това не се ли нарича изнудване (или икономическа принуда)? Работил божурчанинът цял ден за 20 лв., и плаща 25 лева за чадър, и то за плаж, който са му отнели? От правна гледна точка нямало нарушение на правата на божурчани. А има ли закони на морала? „Вие за какви нравствени закони говорите, отговаря „послушникът”, чийто мисловен хоризонт е проектиран от новите му господари. Не разбирате ли в кое време живеем?”
Много добре разбират местните хора – живеем във време разделно, когато си имаме частни улици, плажове, училища, детски градини, селища от затворен тип, които ни показват от въздуха, има даже и един „частен” град, който са нарекли Галевград и пр.
Докога ще продължава това, ще поживеем, ще видим. А божурчани нямат претенции да пасат добитъка си по зелените морави и да смущават спокойствието на „голфърите”, пък и добитък вече нямат. Искат толкова малко от новите собственици – да им осигурят няколко безплатни паркоместа и достъп до техния плаж по пътя, изграден от техните бащи и деди, което си е тяхно конституционно право.
Днес божурецкият плаж носи името „Бендида бийч”, а „голфа” – „Трейшън клифс голф, марина енд спа ризорт”. Какво ще кажете? Не ви ли напомня за „Криворазбраната цивилизация”, но с ужасен отровен привкус?
Бендида, наричана още Вендис, е тракийска богиня на луната, плодородието и лова. Като се има предвид, че по тези земи са живели траки, може да се приеме за разумно един плаж да носи нейното име. Но кръстниците не са догледали, че думите бендида и бандит, макар и да се пишат по различен начин, на английски горе-долу звучат по един и същ начин и новокръстеният плаж може да се възприема и като бандитски плаж или плажът на бандитите, което е едно и също. И защо да е бийч, а не плаж?! Утре и заливите ще станат „бей”, а нос Калиакра – „кейп” Калиакра, и така, докато забравим, че сме българи и живеем в собственото си Отечество.
Ако пътувате от Дуранкулак към Варна, рядко ще видите билборд, изписан на български език. Но защо ви е да ходите там? По-добре се разходете по „Витошка” или „Граф Игнатиев” в столицата или в новооткритите молове! Тогава, ако сте чели свещената за българите книга на Паисий Хилендарски, няма как да не ви мине през ума колко си нужен днес ти, велики българино, да набиеш в кратуните на тия мутанти огнените слова на твоята История славянобългарска: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свой язик и не думаш?”...
