Нова Зора

Ако искате да добиете представа как е изглеждал дивият капитализъм от епохата преди Маркс и Енгелс, не е нужно да четете техните трудове. Достатъчно е да се запознаете с реалността в “ГОРУБСО-Мадан”. Дори официозните медии информират, че миньорите там се трудят в нечовешки условия. Че слизат на 360 м под земята без лично осветление и самоспасители. Че нямат работно облекло и се хранят с леща и боб. Че не са получавали заплати от половин и дори от година. Че не са осигурени нито здравно, нито пенсионно, нито срещу безработица. Кошмарът ГОРУБСО е толкова възмутително престъпен, че бе забелязан и от политиците. За да замаже очите на обществеността, властта откри “процедура по отнемане на концесията” заради неизплатени заплати и източване на дружеството. Неин притежател е мултимилионерът Валентин Захариев – същият оня Вальо, дето докара до фалит “Кремиковци”.
Този тъмен балкански субект е типичен пример за това що за птица е съвременният “български” едър предприемач. И наистина. Ако се разрови човек в биографиите на т.нар. олигарси, ще се убеди, че тяхното богатство няма нищо общо с бизнес морала и мениджмънта, изобретателността и предприемчивостта. Плячкосване на държавна собственост, продажба за скрап на цели предприятия, укриване на данъци, източване на ДДС, кражби на европейски пари, прословутите заменки, кредитното милионерство и разбира  се, престъпната свръхексплоатация на наемния труд – това са кървавите източници на техните състояния.
Тази паразитна, мародерска прослойка, която ламти за все повече и повече, е толкова некадърна, че не може организира “икономиката” ни така, че да експлоатира двата милиона безработни. Същевременно колкото и да е напомпано самочувствието й на стопански елит, толкова по-помиярско е поведението й спрямо чуждите монополи, концесии, банки, хипермаркети и всевъзможни картели, които източват България. На ненаситните олигарси и през ум не им минава, че могат да реализират още по-големи печалби, ако прогонят задграничните натрапници извън страната. Като капак на всичко, освен че е завършен национален лумпен, българският олигарх изпитва огромно отвращение към производството на материални блага, а духовните му ценности се изчерпват най-вече със спонсорирането и осеменяването на чалга певици и манекенки.
По всички тези причини днешните свръхбогаташи не са никакви бизнесмени, предприемачи, буржоа, капиталисти и стопански лидери, а тяхната кошмарна гротеска.
За толкова години те само рушаха и унищожаваха, без да създадат нито един съвременен завод, нито едно модерно производство, без да родят нито една напреднала технология или значителна иновация поне от балкански мащаб.
За да разберем по-добре разликата между днешния свръхбогаташ и истинския буржоа, фабрикант, капиталист, по-долу цитираме няколко щрихи, заимствани от мемоарната книга “В недрата на отминалото” на д-р Александър Попов, бивш депутат от Великото народно събрание (1990-1991 г.). Става въпрос за столарската фабрика „Братя Благо и Цветко Ушеви” в село Чепино, сега квартал на Велинград. Основателят на фирмата Благо Ушев е роден през 1876 г. в Банско. На дърводелство се учи в работилницата на баща си. През Илинденското въстание е помощник войвода в четата на Радон Тодев и един от тримата оцелели в сражение с турския аскер. След погрома на въстанието се прехвърля в България, в село Чепино – един от трите квартала на бъдещия Велинград. Прави си работилничка край реката. Започва с две ръце и дървен струг. Качествената изработка на столовете прави впечатление на пазара. Разширява работилницата. Продажбата потръгва и поръчките зачестяват. След време се налага построяването на нова сграда, оборудвана с модерни машини. Семейството живее на  втория етаж, под който денонощно реват машините. Броят на работниците нараства на осемдесет.
Човек с основно образование, Благо изпраща през 1920 г. сина си Йончо да следва икономика в Берлин, за да поеме по-късно семейното предприятие професионално, по европейски. В края на трийсетте години на миналия век в предприятието изкарват хляба си вече 200 работници, всички осигурени по Закона за общественото осигуряване за болест, майчинство, злополука, пенсия и безработица. Благо Ушев умира през 1941-ва на 65 години. В софийския вестник „Зора” е отпечатан некролог на работниците му: „До последния си дъх ти беше труженик – пишат те. – Работеше рамо до рамо с нас от ранна сутрин до късна вечер. С твоя личен труд и добра душа остави скъп спомен в нас.” Така забогатяваха повечето богати хора по онова време, изтъква мемоаристът д-р Попов.
Както се казва в такива случаи – сравнението не се нуждае от коментар.