Кой на кого е шпионин
Като пример за влиянието на окултната геополитическа идеология върху „левите” може да споменем евразийските национал-болшевики от Германия – да речем комуниста-националист Ернст Никиш, консервативният революционер Ернст Ютгер, комунистите Бауфенберг, Петел, Шулцен-Бойсен, Виниг и т.н. Евразийски национал-болшевики несъмнено е имало и сред руснаците.
Любопитно е обстоятелството, че самият Ленин се стремил да се сближи именно с немските политици и финансисти, докато бил в емиграция, и освен това много от тезите му са откровено германофилски. Не искаме да твърдим, че Ленин бил съпричастен към Ордена на евразийците, но в една или друга степен той безусловно бил повлиян от него. Все пак опозицията „Ленин = немски шпионин”, „Троцки = американски шпионин” наистина съответства на определена типологична схема. На чисто геополитическо ниво действията на правителството на Ленин във всички случаи имат евразийски характер, дори и само затова, че въпреки чисто марксистката доктрина запазва единството на гигантското евразийско пространство на Руската империя. (От своя страна Троцки настоявал за експорт на революция, за нейната „мондиализация”, и разглеждал Съветския съюз като нещо преходно и ефемерно, като плацдарм за идеологическа експанзия и нещо, което трябва да изчезне пред лицето на планетарната победа на „месианския комунизъм”. Като цяло мисията на Троцки безусловно носи печата на „атлантизма”, за разлика от комунистическото „евразийство” на Ленин.) Самият болшевишки ленински „интернационализъм” притежава определено „имперско”, „евразийско” измерение – това бил принципът „почвата е по-висша от кръвта”, въпреки че този принцип бил деформиран под въздействието на други аспекти на болшевишката идеология. И най-важното – бил деформиран под въздействието на „агентите за влияние” на атлантизма в лоното на комунистическото ръководство.
Като обобщим всички тези съображения, може да се каже, че отличителна черта на представителите на Евразийския орден в Русия е почти „задължителното” германофилство (или поне „англофобия”). И обратното, в Германия евразийците били „длъжни” да са русофили. Мюлер ван дер Брук много вярно отбелязва, че „френските консерватори винаги са се вдъхновявали от примера на Германия, а германските консерватори – от примера на Русия”. Ето тук е логиката на геополитическия, континенталния корен на невидимата окултна борба, която се развива през вековете, окултната Война на континентите.
Казахте ГРУ ли, г-н Парвулеску?
Единственият западен конспиролог, който винаги подчертава геополитическия характер на „световния заговор”, или по-точно двата алтернативни „световни заговора” („евразийския” и „атлантическия”), е гениалният френски писател, поет, метафизик Жан Парвулеску, автор на множество литературни и философски трудове. В своя дълъг и невероятно интензивен живот той бил личен познат с мнозина известни дейци на европейската и световната история, в това число и с представители на „окултната, паралелна история” – мистици, видни масони, кабалисти, езотерици, тайни агенти на разни спецслужби, идеолози, политици, художници. (Той бил приятел с Езра Паунд, Юлиус Евол, Арно Брекер, Ото Скорцени, Пиер де Вилмарест, Раймон Абелио и др.) Узнал за спецификата на нашите конспирологични изследвания, г-н Парвулеску ни предостави определени полусекретни документи, които позволиха да се изяснят много важни детайли от планетарния геополитически заговор. Особено интересни са материалите, визиращи дейността на тайните окултни организации в Русия. По-нататък в изложението ще се постараем да цитираме най-интересните моменти от концепцията на Жан Парвулеску.
На 24 февруари 1989 г., в Лозана, пред членовете на административния съвет на загадъчния „Институт за специални метастратегически изследвания „Атлантис”, Жан Парвулеску изнесъл доклад с интригуващото название „Галактиката ГРУ”, и с подзаглавие „Секретната мисия на Михаил Горбачов, СССР и бъдещето на великия Евразийски континент”. Г-н Парвулеску ни предаде копие от този доклад. В него се анализира окултната роля на съветското военно разузнаване, наричано ГРУ (Главно разузнавателно управление) и връзката му с тайния Орден на Евразия. За отправна точка Парвулеску взема книгата на известния специалист по съветските тайни служби, знаменития френски контраразузнавач и ръководител на „Европейския център за информация” Пиер де Вилмарест. Той е автор на френския бестселър от 1988 г. „ГРУ, най-секретната от съветските спецслужби, 1918-1988”.
ГРУ срещу КГБ
Конспирологичният модел на Вилмарест е следният. „КГБ е продължение на партията, ГРУ е продължение на армията”. По правило армията защитава държавата, КГБ защитава партията... КГБ се ръководи от принципа „патриотизмът в служба на комунизма”, а армията следва противоположния принцип – „комунизмът в служба на патриотизма”. Следвайки логиката на противостоянието между ГРУ и КГБ като двата най-секретни центъра на биполярната власт в СССР (армията и партията), Вилмарест изгражда увлекателно и аргументирано повествование за историята на ГРУ. Тайният смисъл на невидимата история на СССР от Октомврийската революция до перестройката трябва да се търси именно в съперничеството на „съседите” – ГРУ, „Аквариума”, „военна част 44388” - на „Ходинка”, и КГБ, „кантората” - на „Лубянка”. Каква е връзката на спецслужбите-съпернички с двата планетарни геополитически ордена, които са още по-тайни и прикрити и от най-секретното разузнаване?
Според Парвулеску Евразийският орден бил особено активен в Русия в началото на 20 век. Той смята за негови представители санктпетербургския доктор Бадмаев, барон Унгерн-Щенберг, шведските тайни куратори на Распутин (който подписва своите шифрограми с псевдонима „Зеления”) и редица други по-малко известни персони. Трябва да се подчертае и особената роля на бъдещия маршал Тухачевски, който според Парвулеску е посветен в тайнствения „Орден на полярните”, докато е бил в немския пленнически лагер „Инголщат”. Поразителното е, че в този лагер, през същия период – 1916-1918 г., срещаме и други важни дейци на съвременната история – генерал Де Гол, генерал Фон Людендорф, бъдещият папа Пий XII, монсеньор Еудженио Пачели. Именно групата на руските геополитически мистици предава по-късно щафетата на болшевишкия режим. Но континенталната ориентация към езотериката основно се групирала в армията, в армейските структури, където имало много бивши царски офицери, влезли в Червената армия, които трябвало да променят нихилистичната ориентация на болшевиките и да създадат Великата континентална държава, използвайки прагматично месианските идеи на комунистите. Важно е да се каже, че и сред най-червените имало тайни агенти на Евразийския орден, които изпълнявали секретна континентална мисия. (Любопитно е, че знаменитият червен разбойник Котовски е ляв анархист, окултист и мистик, и някои страни от неговата биография дават основание да се предположи, че и той имал контакти с Евразийския орден.) Ясно е, че съществува непрекъсваема връзка между дореволюционните и следреволюционните руски „евразийци”. Дори създаването на Червената армия било дело на агенти на Евразия.
Нека припомним нещо любопитно, един исторически факт. Двайсет и седем дни след създаването на генералния щаб на Червената армия на Източния фронт, на 10 юли 1918 г., бригада чекисти нападнали щаба и унищожили всичките му членове, включително главнокомандващия. Жестоката война между „червените евразийци” от армията и „червените атлантисти” от ЧК на Дзержински не е спирала за минута дори още от първите дни на съветската история. Въпреки жертвите агентите на Евразийския орден сред червените не прекъснали своята мисия. Триумфът на евразийците бил създаването на ГРУ в Червената армия, през 1918 г., под ръководството на Семьон Иванович Аралов, бивш царски офицер, който до 1917 г. е свързан с военното разузнаване. По-точно, Аралов оглавявал Оперативния отдел на Всерусийския генерален щаб, където влиза и разузнаването. Неговата дейност била особено специфична, той се ползвал със загадъчен, почти мистичен имунитет в периодите на най-големите „чистки” (умира от собствена смърт на 22 май 1969 г.), и освен това някои детайли от биографията му насочват към виждането, че той е човек на Континенталния орден.
следва
