• размисли след „голямата екскурзия” в Катар и ремонта на кабинета “Борисов”
На древноримския историк Светоний дължим записаното „Ave, Caesar! Morituri te salutant!” - с този вик гладиаторите излизали на арената, за да предлагат кървави зрелища на императора и жадната за развлечения публика. Ясно е, че всъщност за да отвличат вниманието на плебса от лошото управление на цезарите...
В България при управлението на Бойко Борисов, този елемент придоби иновиран - вместо гладиаторски трупове на тълпата се хвърлят министерски „оставки”. Целта остава същата - отвличане на вниманието от правителствените провали.
За няма и три години човекопотокът на герберските министри достигна числото 10. Само в здравеопазването се смениха четирима. В МВнР, МИЕТ, МТИТ, МОМН, МРРБ и МО титулярните министри бяха заменени „само” веднъж. Постът министър за българите в чужбина направо бе закрит заради „агентурното досие” на министъра без портфейл Божидар Димитров.
Един Господ знае точния брой на сменените зам.-министри, шефове на НЗОК, държавни агенции и т.н. „Тръскай чувала, за да не го прогризат мишките!” - това е правилото, към което стриктно се придържа премиерът Борисов.
Поводи за тръскане – дал Бог. Точно в „годината на Трайков” от кабинета бе натирен и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, и министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Явно тях ги глътна „Водният дракон”...
„Проветряването на кабинета”
бе предшествано от един австрийски вътрешнополитически скандал за лобиране в полза на България, замислен да разтърси БСП, и по-специално привържениците на бившия премиер Сергей Станишев. Но докато герберите се канеха да извличат дивиденти чрез поредната нова парламентарна анкетна комисия, скандалът им се върна като бумеранг.
Според писания в австрийската преса правителството на тройната коалиция е дало 1 млн. евро на лобиста Петер Хохегер, който на свой ред впрегнал бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер да лъска имиджа на България. Част от парите, към 380 000 евро, се върнали в пиар агенцията на Моника Йосифова (Янова) „Актив груп”. Днес тя е майка на детето на Сергей Станишев и живее заедно с него, и затова Цв. Цветанов, М. Найденов и Б. Борисов ревнаха за злоупотреба с държавни средства от страна на бившия премиер.
Понеже всичко е обвързано със законно сключени договори, съхранявани в Министерския съвет и проверени от Сметната палата, цялата работа се завъртя около една среща през 2006 г. на тогавашния премиер Сергей Станишев и пресаташето му Моника Йосифова с австрийския лобист Петер Хохегер и бившия вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер. Според Петер Хохегер на тази вечеря Ернст Щрасер трябвало да каже на домакините как се приема България сред европейските министри на правосъдието и вътрешните работи. И вероятно ги е посъветвал как да представят реформите в МВР и правосъдието, за да постигнат мечтаното присъединяване на България към ЕС. Някои политически фактори у нас обаче игнорираха факта на присъединяването към Евросъюза и решиха, че от австрийската трънка непременно ще излезе заек, с който ще наклонят везните на лидерското съперничество в БСП. Например като подхвърлят съмнението, че похарчените пари не само не са подобрили международния имидж на България, но и не са имали такова предназначение. Към френското „Шерше ла фам” нашите политикани корифеи и „свободни” журналисти добавиха творчески - „и парите, и парите”...
По ирония на съдбата много по-свързана с Петер Хохегер се оказа активистката на ГЕРБ Росица Велкова, съветник на началника на кабинета на премиера Борисов и близка с Цв. Цветанов. Г-жа Велкова била управител на фирмата „Хохегер БГ” (от 2008-ма до лятото на 2009 г.), а нейната фирма „Виена мениджмънт консултинг” притежавала 22 % от „Хохегер БГ”. Колкото и да отрича близостта си с вицепремиера Цветанов, от кадри в социалните мрежи се вижда, че Велкова е стояла до него на сбирка на актива на ГЕРБ в Благоевград, организирана от фондация „Ханс Зайдел”. Така че не е изключено компроматът срещу австрийските лобисти и Моника Йосифова (Янова) да е тръгнал от двойката Велкова - Цветанов. Има и друга версия, да е тръгнал от приближени на бившия президент, но за това - друг път. А е възможно да бъде и координирана акция, което е и най-веротното.
Затова, вместо да се втренчваме в подробностите на скандала „Хохегер”, много по-уместно би било да си зададем въпроса кой има интерес от него. Отговорът е един: печелят всички, които губят от сравнението със Станишев. Защото, ако днес управляващите от ГЕРБ се провалят в борбата с корупцията, в присъединяването към Шенген, в реформите на правосъдието, вътрешния ред, здравеопазването, образованието, икономиката и енергетиката, Сергей Станишев има две безспорни външнополитически постижения: присъединяването на България към Европейския съюз и избирането му за председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дали Бойко Борисов и Цветан Цветанов не биха дали 1 млн. евро, ако ще пробият холандското вето на присъединяването ни към Шенген? И дали разходките им до Тунис и Катар, съпоставени с мизерните ползи, не струват на България по-скъпо, отколкото парите, които правителството на тройната коалиция е платило за подобряване имиджа на страната ни?
Последната туристическа експедиция до Катар се оказа не само безполезна за България, но и вредна за самите участници, най-вече за бившия министър на икономиката. Веднага след завръщането си от тази, според външния министър Николай Младенов „най-успешна визита в полза на лобиране за българския бизнес, която до момента сме правили”, Трайков бе принуден да подаде оставка. ИК на ГЕРБ я прие „с благодарност”, въпреки че според самия Трайков той не я е подавал пред ИК, защото не членува в ГЕРБ. Оставката била поискана от Цветан Цветанов, а той призна, че само е изпълнил нареждането на премиера. Както обясни самият Бойко Борисов („Добро утро” по БНТ, 16.03.т.г.), Трайков не бил съобразил, че арабските бизнесмени не ходят на работа в 10 часа предиобед и напразно ангажирал 103-има наши бизнесмени, на които изчел експозе на английски, без да има поне един катарски бизнесмен в залата. „А когато след 45 минути аз трябваше да се срещна с емира, гледам си го Трайков се пече на плажа. Тази капчица ми преля чашата!”- избухна „премиерът Слънце”. Самият Трайков сподели пред Лора Крумова по Би Ти Ви: „Всички ходиха на плаж”. Това „всички” включва и премиера Бойко Борисов. Кога ли в интернет ще цъфне някоя папарашка снимка от епохалното плажуване в Доха?..
Калайджията кадровик
Това прилича ли ви на сериозна политика? Може ли да се „калайдиса” имиджът на една държава, чиито министри, начело с премиера, практикуват „плажна дипломация”, а го отнася шефът на най-тежкото министерство?!
Първото, което ще хрумне на всеки чужденец, е, че няма пилот в българския самолет. А май няма и самолет? На мястото на Трайков сяда неговият 33-годишен заместник Делян Добрев, който отговаряше за енергетиката. Щом премиерът е недоволен от забавянето на интерконекторните връзки със съседните страни, защо повиши Делян Добрев, който няма никакви различия с Трайков, включително и за проекта АЕЦ „Белене”? Очевидно причината за смяната на Трайков е друга. Най-вероятно чрез смяната на министъра Борисов иска да печели време за ново шикалкавене в преговорите с руснаците. Новият министър на икономиката и енергетиката също ще чака указания от премиера след доклада за АЕЦ „Белене” на британския консултант - банката HSBC. Същата, на която правителството плати близо 2,5 млн. евро, обещавайки й и определен процент от стойността на АЕЦ „Белене”, ако бъде построена.
МИЕТ чака решението на Бойко Борисов, той чака доклада на HSBC и междувременно предлага на президента Плевнелиев да инициира референдум за проекта „Белене”. Последната му приумица е да си доплатим реактора за АЕЦ „Белене”, но да го монтираме на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. И този човек някои наричат „най-решителният министър председател на България”?! Къде е прехвалената кадрова банка на ГЕРБ, щом за „тежка артилерия” минават 33-годишни кандидати за славата? При това в най-тежките ресори като икономиката, енергетиката и здравеопазването.
Едновременно с Трайков си отиде и третият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Той „изгоря”, защото според Бойко Борисов вървял след събитията. Научил от вестниците за необоснованото поскъпване на лекарствата. Константинов бе заменен от председателя на парламентарната комисия по здравеопазването Десислава Атанасова, шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която също се спрягаше за здравен министър, отказала честта да вади от огъня горещите картофи. Атанасова е юрист и се е занимавала със здравен мениджмънт, значи също би трябвало да е разбрала за 2,5 години в Народното събрание, че лекарствата поскъпват необосновано. Но явно това, което е позволено на едни, не е позволено на други. Здравеопазването е прекалено сериозно дело, за да бъде поверено на лекари! Същата логика определи и кариерното развитие на бившия говорител на СДС при Надежда Михайлова, сега Нейнски. Николайчо Младенов без колебание прескочи в ГЕРБ, избран бе за евродепутат и без да е служил войник, стана министър на отбраната. И вместо да понесе отговорност за проваления бизнес форум в Доха, организиран по инициатива на МВнР, той дори бе похвален за „брилянтно свършената работа”. Вината за провала отнесе Тр. Трайков, въпреки че по собствените му откровения бил против този форум. Докога обаче ще бъде прощавана вината на Цветан Цветанов и Николай Младенов за холандското „Не!” на присъединяването ни към Шенген? Опозицията иска да си ходи и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, но въпреки фрапантните си провали, той остава недосегаем. Нещо повече, опитва се да кадрува в Министерския съвет и правосъдието. Цветанов очевидно е последната преграда пред оставката на Бойко Борисов. Иначе не можем да си обясним, защо той, министърът на отбраната Аню Ангелов и софийската кметица Йорданка Фандъкова бяха сред делегацията в Катар. Нали Катар не кандидатства за присъединяване към НАТО, ЕС или Шенген, за да се нуждае от техните съвети? Нито пък София се кани да строи „Бурж Халифа”?! Що се отнася до софийското метро, то ще види катарски капитали на куково лято.
Но както се казва, при този хаос в България винаги има място за нови абсурди. Абсурд беше например да се обсъждат кандидатурите на зам.-министъра на финансите Владислав Горанов и на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова за министри на здравеопазването или за шефове на НЗОК. Доктор Константинов беше казал, че ако го сменят, значи е победила мафията и към това няма какво да се добави. Той обаче трябва да черпи, че се е отървал от нещо, което фактически се ръководи от Симеон Дянков. И при новия министър здравеопазването ще продължи да се „монетаризира”, вместо да се хуманитаризира.
Скандалът с австрийския лобист Петер Хохегер и бившия вътрешен министър и евродепутат Петер Щрасер няма да помогне на Бойко Борисов, защото Щрасер бе уличен в корупция като евродепутат на ЕНП, в която членува и ГЕРБ. Раздухването на скандала у нас би могло да се изтълкува като „приятелски огън” срещу ЕНП и австрийската десница. Само дето временно ще отвлече общественото внимание от пълната кадрова несъстоятелност на българския премиер (бивш пожарникар и бодигард на Тато и Симеон Сакскобургготски).
Мисия невъзможна
Отливът на западни инвестиции не може да се компенсира с привличането (само на думи) на катарски капитали в животновъдството и туризма. Още повече че след провала на бизнес форума в Доха катарските бизнесмени ще станат още по-предпазливи, предпочитайки да купят за 100 млн. долара някой английски футболен клуб като „Манчестър сити” и „Евертън”, вместо да ги подарят на корумпирания български „политически и бизнес елит”. Неслучайно Катар е инвестирал досега само 2,5 млн. долара в България. Едва ли петролните шейхове горят от желание да финансират овцевъдството в една обезлюдена зелена пустиня, наречена България. Още по-малка е вероятността да инвестират пари за все по-призрачната енергийна независимост на нашата страна. Не и при това правителство, което за три години не успя дори да свърже газопреносната ни мрежа с тези на съседните страни. За развитието на ядрената енергетика да не говорим, на 3 и 4-ти реактор в АЕЦ „Козлодуй” така или иначе ще им изтече експлоатационният срок, а през това време американската „Шеврон” ще е успяла да отрови земята и водата на Добруджа и ще си е отишла. Тогава никакви лобисти няма да помогнат за привличането на чужди инвестиции в България, където всеки трети жител ще е пенсионер.
Що се отнася до желанието на управляващите да излъскат своя международен имидж сега, това е мисия невъзможна. Скандалът „Хохегер” не става за калайдисване на българския имидж, нито на имиджа на ГЕРБ. Той може да подпомогне Георги Първанов в стремежа му да яхне БСП, но коя е гаранцията, че бившият президент няма да се „отблагодари” на Борисов с някой компромат за сенчестото му минало? Впрочем, днес и двамата отричат да са замесени в скандала, но трудно скриват радостта си от злепоставянето на Станишев. Специално Борисов явно е забравил, че когато се появи компрометиращата го статия в американското издание „Конгрешънъл куотърли”, заяви, че доносът е дело на българските му опоненти. Защо скандалът „Хохегер” да следва друга логика? По-сложно е защо само Първанов да е подозиран като автор на компромата срещу България, когато и лица, свързани с ГЕРБ, са работили с австрийския лобист и биха могли да подадат фалшифицирана информация на австрийските медии? Това, че скандалът съвпадна с туристическата разходка на Борисов и Цветанов до Катар, не означава, че нямат заслуги за него. Понякога отсъствието най-добре издава автора. Иначе черният пиар не е българско изобретение. Както не е и демагогията под формата на „срещи с народа”. Ако в една страна премиерът и министрите трябва да обикалят по пазарите, за да свалят цената на яйцата, агнешкото, хляба или лекарствата, тази страна я пиши умряла! Все едно Върховният главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев да залегне в първия ред окопи.
На такава държава имиджът не може да се калайдиса, за да лъщи: глината калай не хваща! Само неупотребяваните тави, тигани и котли запазват лъскавината си, но не безкрай. Така е и с БОРКОР, който правителството създаде и хрантути цяла година, без да е получило нищо в замяна. Напротив, оказва се, че вместо да се борят с корупцията, добавяли бонуси към заплатите си. Само дето не предизвикаха скандали, както този с подслушванията на ДАНС. Между впрочем, преди седмица най-неочаквано, „по лични причини” подаде оставка заместник-председателят на ДАНС Иван Драшков, и това бе най-доброто дело в живота му. Дано да повлече крак и за други оставки. Водният Дракон чака!
