Нова Зора

Да не му замирише на българския политик на власт, веднага е готов да прегази всякакви граници, само и само да я получи. И тъй като следващото преборване за 240-те депутатски кресла е почти на хоризонта, битката кой ще се разположи в тях, вече започна. На по-раншния й старт повлия и фактът, че премиерът Бойко Борисов вече не стиска с достатъчно силна захапка „кокала на властта”. По тази причина, да му го изтръгнат от устата, се втурнаха не само стари гюведжари, но и немалко нови такива, които набързо се самообявиха за поредните ни „месии”.
И едните, и другите бързат да свирят „сбор” за привържениците си, за да успеят час по-бързо от „конкуренцията” да изградят така нужната им партия, която успешно да ги вкара в Народното събрание.
Тези дни пореден в редичката желаещи да лишат лидера на ГЕРБ от оглозгания, но все още пускащ благинки „кокал на властта”, се нареди и Соломон Паси, който отново си издигна кандидатурата за „слуга на народа”. Нещо повече, с интонация на изнервено куче на синджир, недостигащо държавната софра, Паси директно даде заявката си да се включи в бъдещо правителство. Смятам, категоричен бе той, че България може да бъде управлявана по-добре и ние имаме нужда от по-добро управление на страната. Или казано с други думи – искам пак в кабинета!
Но ако някой е решил, че Паси е поредният партиен строител, бърка. За да изпълни своята “народополезна мисия”, той няма идея да прави партия. Както сам заяви, “аз съм член на НДСВ и никога не съм напускал НДСВ”. Колкото и да се кълне във вярност на партията на Христина Христова обаче, външният на България министър е достатъчно врял и кипял, за да знае, че само с руините на НДСВ нищо не може да направи. Камо ли да се върне във властта, каквато е целта му!
Затова бившият председател на Атлантическия клуб хвърли поредната си бомба - да се създаде нещо като десен “Отечествен фронт”! Идеите, които имам за управление на държавата, обясни Паси, ще ги предложа на всички, които искат да работят върху тях, като съвсем естествено е да започна с НДСВ. И допълва, че за начало руините на НДСВ трябва да се гушнат с “крилцата” на СДС. Политическото ин витро обаче, което се опитва да осъществи Паси, едва ли ще даде някакъв читав плод. Защото и двамата “партньори” вече са изнемощели до такава степен, че не са в състояние да участват продуктивно в и без това безплодния български партиен живот.  
Да се докопа до родния ни властови Олимп, като стъпи на партийни руини, е замислил и евродепутатът от “Атака” Слави Бинев. В неговия случай, разбира се, за да постигне целта, трябва да му помогнат останките на Волен-Сидеровата формация. Впрочем, веднага след есенните избори и провала на “Атака”, донесъл раздори в семейната партия, Бинев обяви, че би могъл да сформира своя партия.
Но понеже и Бинев, както и Паси, е напълно наясно, че поради провала на Сидеров само атакистите не стигат – те също толкова не стават за градеж на партия, колкото и царистите – реши да добави нови сили. На 8 февруари т. г. стотина бизнесмени, писатели, дипломати, спортисти, журналисти и др. обявиха създаването на движението “Гражданско обединение за реална демокрация” (ГОРД).
Изглежда, първоначално и Бинев, като Кунева, за да бъде съвсем в крак с модата, е решил, че ще прави гражданско движение, а не партия. Само две седмици обаче, след като обяви раждането на ГОРД, той огласи и друг свой проект – учредяване на консервативна партия “Движение на успеха”. Решението за създаване на инициативен комитет за учредяване на “КПД на успеха”, както самите учредители са изписали абревиатурата, беше обявено на личната страница на Бинев на 21 февруари т.г. Според Закона за политическите партии, за регистрация на политическа формация са нужни 500 учредители. Изглежда, настоящият евродепутат и бъдещ “партиен лидер” е преценил, че вече разполага с толкова и затова е решил да оповести появата и на този свой проект. Не е изключено да е преценил, че от тактическа гледна точка му е по-изгодно да играе с два, а не с един политически проект.
Инициативният комитет на “КПД на успеха” призовава “нацията да отрече потъпкването на принципите на демокрацията и подмяната на дневния ред на обществото”, “да възстанови изконните си права и свободи”, “да изисква от управляващите да подчиняват волята си на потребностите на народа”, “да не участва в подмяна на изборния вот”, “да противодейства на опитите за полицейско насилие и своеволия”, “да крепи баланса между човешкия разум и човешките страсти”.
Дали обаче “новите сили”, които Бинев е събрал около себе си, ще осигурят успех на двата му проекта, предстои да видим.
Неопитността в политиката по-често крие рискове, отколкото гаранции за успех. Но не това е най-важното. По-важното е, че новите ни “спасители” с нищо не са по-добри от сегашните...