Скандалът с бонусите в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) показа за сетен път, че нашето здравеопазване е тежко болно. Стана ясно, че чиновниците с бели престилки са като футболистите: работят не за заплатите по договор, а за допълнителни материални стимули (ДМС), чийто размер сами си определят. Това отчасти обяснява и защо у нас млади хора умират при елементарни операции на сливици и апендицит вследствие на неправилно диагностициране и лечение, или на разтакаване на бременни и деца между болниците.
Оказа се, че натрапената от Иван-Костовите „реформатори” здравноосигурителна система е толкова несъстоятелна, колкото и безчовечна и вредна за здравето. Тя е повече търгашеска, отколкото социална, понеже в центъра й не стои здравето, а портфейлът на пациента. И към този все по-изтъняващ портфейл протягат грабливи кунки не само политици, но и хора, положили Хипократова клетва.
Въпреки идентифицираните пороци на здравеопазването обаче, предложенията за „реформиране” засягат само преразпределението на финансовите ресурси, например чрез създаване на няколко здравно осигурителни каси, които да се конкурират за едни и същи (като цяло) парични постъпления от здравни вноски. Защото монополът априори бил вреден, особено държавният...
Кой от недъзите на сегашното финансиране и осъществяване на здравеопазването ще ще бъде “излекуван” с разделянето на НЗОК? Дали незаслуженото и неморално допълнително материално стимулиране на чиновниците? Но то се е превърнало в практика на всички министерства и ведомства. В това число и на МВР, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на земеделието и храните, Министерството на образованието и науката и т.н. Увеличаваният брой ЗОК няма да премахне и спекулата с цените на лекарствата. Напротив! Да не говорим, че организираното и заплащано по „клинични пътеки” лечение в болниците води до игнориране на съпътстващите заболявания на пациентите, а често и до откровени фалшификации за по-скъпи здравни пътеки.
Поради недостиг на средства ще продължат „доплащанията под масата” или за избор на екип, фалшивите отчети за извършени манипулации, самонаграждаванията на началниците с “бонуси” и т.н.
В момента в системата на НЗОК работят, по-точно, водят се на заплата, към 2700 служители. Ако съдим по досегашните опити за съкращаване на администрацията в другите публични сфери, клонирането на ЗОК ще доведе и до нарастване броя на чиновниците с „бели престилки”. Това първо.
Второ, парите за здравеопазване, събирани от здравни вноски, ще останат същите, ако не се увеличи размерът на самите вноски или делът на държавата в бюджета на НЗОК. При жестоката демографска и икономическа криза, която България преживява, броят на здравно осигурените лица дори ще намалява, а с това и постъпленията в бюджета на НЗОК. Последното преброяване на населението показа, че в България живеят едва 7,3 млн. души, от които 2,2 млн. пенсионери и към 1,5 млн. работещи, не всички от които са здравно осигурени. Така че сегашният бюджет на НЗОК може само да бъде разпарчетосан, ако се създадат още 2-3 каси, но не и увеличен. Досега поне НЗОК го „споделяше” само с МЗ.
Бившата директорка на НЗОК д-р Нешева писмено запита министър Стефан Константинов как са били изхарчени 340-те млн. лева, които Надзорният съвет на Касата е превел на Здравното министерство. Отговорът на министъра бе потресаващ: „Парите са дадени за здравеопазване”. Оставаше да са ги изхарчили за командировки в чужбина! По-късно д-р Константинов обеща да договори намаляване на цените на лекарствата до 50 %! Ами то е същото, все едно Симеон Дянков да убеди банкерите да свалят лихвите по кредитите, или Трайчо Трайков да кандърдиса „ЛУКойл” да намали цените на горивата.
И все пак в страдащото от недостатъчно финансиране българско здравеопазване са били раздадени като “бонуси” към 5 млн. лева. Разпределението им според министъра на здравеопазването е следното: 10 % за администрацията на МЗ, най-вече за зам.-министрите; 1 083 759 лв. - за центровете за спешна медицинска помощ (от 28 центъра само 16 твърдят, че са получили незначителни суми); 1 196 795 лв. - за регионалните здравни инспекции; 984 704 лв. - за националните центрове и 853 400 лв. - за центровете за трансфузионна хематология.
Все пак тези сумички са скромни на фона на раздадените в МВР като „награди” 10 млн. лева! (данни от официалния сайт на МВР), обаче министър Цв. Цветанов твърдеше, че са само 58 000 лв. Предполага се, значи, че бонусите, които е “извадил от ръкава” Симеон Дянков, са няколко десетки милиона лева.
Законът не забранява допълнителното материално стимулиране, но и не го прави задължително. В условията на криза получаването на „втора заплата” е всъщност неморално. Нали именно Борисов обещаваше да не постъпва като предшествениците си и дори забрани на министрите да получават пари от участие в директорски бордове? Излиза, че алчността на герберите е по-силна от страха им от премиера. Дори президентът Росен Плевнелиев смята, че ДМС трябва да се получават като награда за оперирането с милиарди левове обществени средства. Ами за какво тогава са щатните заплати?
Трето, ако болниците продължат да работят като търговски дружества, естествено е да гонят печалбата, а не здравето на пациентите. И „лекарските грешки” ще се отчитат отново като „съпътстващи щети” на кризата. Законът за лечебните заведения, който ГЕРБ промени, даде възможност НЗОК да договаря „препоръчителни” цени на лекарствата, заплащани с публични средства, а болниците - да провеждат търгове и да купуват определени лекарства. И те го правят, но често по цени 2-3 пъти по-високи от „препоръчителните”: формално - защото купували по-малки количества. Така се легализира спекулата с цените на лекарствата и рушветът за сметка на пациентите. И без това България има най-високия ДДС върху лекарствата: 20 % у нас срещу 10 % в... Австрия. От изявленията на председателя на бюджетната комисия г-жа М. Стоянова стана ясно, че ДДС няма да бъде намален, защото щяло да ощети бюджета. Сиреч, ГЕРБ разглежда и здравеопазването като източник на бюджетни приходи! Затова не е чудно, че „Софарма” на Огнян Донев продава лекарствата си у нас няколко пъти по-скъпо, отколкото в страни извън ЕС като Турция и Сърбия. С други думи, провежда дъмпинг и фактически субсидира комшиите с парите на българските потребители. А МЗ, вместо да поиска санкционирането на тази практика, назначава за зам.-министър на здравеопазването бившата служителка на „Софарма” Гергана Павлова и дори й възлага да отговаря за лекарствената политика! Изразът „конфликт на интереси” е прекалено слаб, за да опише срастването на бизнеса и държавата в най-невралгичната обществена сфера – здравеопазването. Другаде наричат това срастване мафия...
За 2 години и половина управление на Гражданите за европейско развитие на България, в здравеопазването освободиха двама министри, няколко зам.-министри и директори на НЗОК, но джоб срам няма! Едва ли и д-р Стефан Константинов ще се задържи начело на МЗ до края на правителствения мандат, въпреки уверенията му, че лично той не е взел и лев ДМС.
Четвърто, обезлюдяването на цели региони като Северозападна България, Лудогорието, Странджа–Сакар и др. прави безпредметна всяка „реформа” във вид на децентрализация на здравеопазването. Не може да се децентрализира нещо, което го няма. Кой общопрактикуващ лекар (ОПЛ) ще иска да обикаля села с 50-100 жители на преклонна възраст? И как те ще стигнат до седалището на ОПЛ или до областния център, за да бъдат прегледани от специалист, при положение, че „реформата” в БДЖ ги лиши от гара или влаково направление, а снеговете, проливните дъждове, наводненията и свлачищата - от шосейни връзки със света?
Помните ли, че първият Бойко-Борисов министър на здравеопазването Божидар Нанев уверяваше, че болните щели да бъдат извозвани с линейки и въртолети до по-големите болници? Какви линейки и въртолети, при положение, че в някои села карат хляб с коне и катъри?!
Пето, подхвърля се и идеята за отказ от солидарния принцип в здравното осигуряване и въвеждането на индивидуални пакети, т.е. всеки да бъде лекуван според личния си влог в съответната сметка. Бившият американски президент Джордж Уокър Буш бе намислил здравните вноски да се заменят със застрахователни, но не мина. Не сме убедени, че десницата в България няма да се опита да прокара и тази провалена идея. Нали можете да се досетите какво ще стане с безработните болни, или с тези, чиито застрахователни сметки са изчерпани: ще бъдат оставени да умрат. А дали човек ще умре със или без „медицинска помощ”, не е важно.
Шесто, разпокъсването на НЗОК и нейния бюджет между няколко още по-немощни ЗОК не решава и кадровия проблем на здравеопазването. Как младите лекари ще трупат опит, ако заради закриването на по-малките болници или мизерните условия в провинцията бъдат принудени след университета да потеглят за чужбина? При социализма имаше задължително разпределение на завършилите млади лекари, което бе отречено от демокрацията. Но след като обучението на студента се субсидира от държавата, не е ли редно да поработи за тези, които са го издържали, отивайки по разпределение в провинцията? Наистина, в София живеят над 2 млн. души, обслужвани от 70 болници с над 10 000 легла, но все пак София не е България.
Седмо, техническото преоборудване на лечебните заведения с модерна медицинска апаратура изисква много пари, които при неработещата икономика могат да дойдат само от ЕС (на богати и щедри частни дарители не може да се разчита). Разделянето на НЗОК няма да осигури допълнителни средства за закупуване на модерно медицинско оборудване. Напротив. Понеже МЗ няма с какво да развърже кесията на гузните богаташи, вместо в здравеопазването „доброволните дарения” отиват в МВР. Което, както знаем, осигурява охраната на „ЛУКойл” и други компании. Нашата полиция ни пази, а нашето здравеопазване очевидно не ни лекува. По-точно, има два вида здравеопазване: едно за богати и друго за бедни. Както имаме и два вида правосъдие, образование и т.н. Само културата е една, понеже държавата е вдигнала ръце от нея и я финансира „остатъчно”.
Могат да се изброят и други възражения срещу празното „реформистко” дърдорене за здравеопазването. За щастие от мъглявите изявления на герберските „Калинки” става ясно, че всичко е само реторика: не само никой няма идея какво трябва да се направи, но няма и намерение да реформира системата на здравеопазването.
И сега, една година преди парламентарните избори, герберите няма да посмеят да разклатят лодката: само ще запушват пробойни и дупки, както правят с прехвалените магистрали на Бойко. Дори клиничните пътеки няма да премахнат. Напротив, ще продължат да дрънкат за „здравна реформа”, като за една красива „лунна пътека”, на която опозицията пречи да блести. НЗОК ще си остане една-единствена и паралелно със „Сребърния фонд” ще финансира дейности, далеч от здравеопазването, например изплащането на външния държавен дълг. Абсурдът обаче е, че здравната политика се прави в МЗ, а парите са в НЗОК - тази своеобразна „черна каса” на властта, която като „черна дупка” засмуква нашите пари за здраве, но когато се нуждаем от лечение, ни напомнят да си платим за „избор на екип” или да направим „дарение”. И пари за „допълнително материално стимулиране” на чиновниците от горните етажи на здравеопазването има: било от икономии на фонд работна заплата, било от глоби. За подобно „стимулиране” руснаците имат подходящоопределение: воры в законе, сиреч, крадци по закон...
Та нашата „здравна реформа” е също като лунната пътека: илюзия, за която можем да говорим с патоса на влюбените, но не можем да я вкусим или помиришем. Нещо като абсолютната истина според философите гностици: познаваема, но непозната; достижима, но не достигната. И реалният резултат от „здравната реформа” е истински лунен пейзаж.
