Уважаеми г-н Минчев,
Струва ми се, че скандалът около “Софарма” е с доста по-сложни измерения от онова, което извадиха на повърхността повечето медии. Няма никакво журналистическо разкритие в това, че лекарствата у нас са далеч по-скъпи в сравнение със съседните страни. Редовна практика например е българите от пограничните райони да се снабдяват с фармацевтични продукти в аптеки от другата страна на границата.
Нито властта, нито медиите обаче щяха да отворят и дума за безобразията във фармацевтичния сектор, ако не бе вече започналата проверка на Еврокомисията за монополизма на лекарствения “пазар” у нас. Никак не съм сигурен обаче, че трябва да се радваме от поредния дар, който ни поднасят брюкселските данайци. Да напомняме ли, че именно под натиска на ЕС бе насилствено раздробен държавният електромонопол, в резултат на което у нас се озоваха мародерите от Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ? Сега Брюксел е нарочил друг, този път частен български монопол. Но това едва ли е предизвикано от добри намерения – най-вероятно започва натискът да се разчисти пътят за нахлуването на нови западни концерни и картели в страната ни.
Разбира се, в създалата се обстановка могат да се постигнат полезни резултати за обикновените българи. Но корумпираната ни политическа каста би се заела с това само под силен обществен натиск, какъвто у нас практически липсва. Само с кухненско мърморене такива работи не стават.
Междувременно скандалът “Софарма” се превърна и в тотална война между две мощни за българските мащаби медийни групировки – в атака са смятаните за част от фирмения обръч около Доган телевизии и вестници, в глуха защита – групировката около в. “Труд” и “24 часа”, собственост на Огнян Донев и Любомир Павлов. А пак тия двамцата - да не забравяме това - са и чорбаджии на “Софарма”. Симптоматичен е фактът, че при този сблъсък, към който трябва да се прибави и натискът на Еврокомисията, иначе щедрият на бабаитски оценки и закани премиер сега се е снишил по-ниско от тревата. Защото да се бориш с един истински октопод като сегашния и с комбинациите на брюкселските аферисти, не е като да се перчиш пред телевизионните камери с цветисти попръжни по адрес на сатанизирания с цялата мощ на държавата единак Алексей Петров.
Накрая бих искал да добавя следното. Главният виновник за убийствените цени на лекарствата не е само монополът “Софарма”, оставен от управниците да плячкосва обществото, както намери за добре. България е страната, в която размерът на ДДС върху лекарствените средства е безбожно раздут на фона на реалностите в останалата Европа. У нас този данък е 20 на сто, докато в Испания е 4 %, в Литва, Чехия , Унгария, Естония, Латвия – 5 %, в Полша – 7 %, в Румъния – 9 %, в Словакия и Гърция – 10 %. Наистина ли някой си въобразява, че политико-икономическото образувание, което управлява държавата, ще се откаже по своя воля, без обществена принуда от милиардите, които си краде от редовия българин с такова ДДС? И с какво тогава ще запълни зейналата в бюджета бездна – може би с милиардите от собствените си претъпкани джобове?
Иво БРАТОЕВ, Плевен
