При цялата помпозност на полемиката за споразумението АСТА от нея произлезе и нещо полезно за българина. В смисъл, че се разбра, как нашите управляващи правят политика „със симпатично мастило”, от която бързо се разграничават, щом се натъкнат на ожесточена съпротива. Така например министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който миналата година висеше с два „жълти картона”, вдигнати от премиера Борисов, преди две седмици подписа мракобесния документ, наречен АСТА, и си заработи направо „червен картон”.
На всичко отгоре той не се съобрази дори с Германия, която не подписа споразумението, както и с Полша, Чехия и Словакия, заявили, че няма да ратифицират АСТА, понеже ограничава основни права и свободи на гражданите. Предложено от американското правителство, споразумението за борба с фалшификациите на търговски марки и кражбите на интелектуална собственост (АСТА) обслужва главно интересите на “Холивуд” и звукозаписните компании, и осигурява възможност за нахлуване в личния живот на потребителите. Има данни, че това споразумение може да удари и търговията с лекарствени продукти, както и други жизнено важни сфери на социалния и обществения живот.
Неотдавна хакери от групата „Анонимните” пробиха дори компютърната защита на ЦРУ и отправиха ултиматум към българското правителство. „България да се оттегли от АСТА мирно, с официално изявление. Иначе очаквайте нещо, което никак няма да ви хареса! Няма да има повече протести. Следващата стъпка ще се отрази на икономиката, трафика и транспорта, без да се нараняват хора. Ако продължавате да си държите очите затворени, няма да сме добри вече!” - заплашиха хакерите в клип на английски по Youtube.
Не можем да кажем, дали перспективата да бъдат „уволнени” на сайта на Министерския съвет, или масовите протести в страната стреснаха повече управляващите, но е факт, че Бойко Борисов обеща да оттегли подписа на България от позорното споразумение, докато не бъде постигнато общо становище на страните от ЕС. Преди този документ да бъде ратифициран от националните парламенти, трябва да бъде одобрен от Европейския парламент, а там нямат такава нагласа. Окончателното становище на българските власти по спорното търговско споразумение АСТА бе огласено на 15.02.2012 г., след празника на лозаря Трифон Зарезан и Деня на влюбените (по новия демократичен календар), но този път министрите бяха трезви и будни. Естествено, решението на Министерския съвет (МС) не можеше да бъде в полза на АСТА, след като и подписалият го министър Трайков призна вината си с думите: „Експертите не са виновни, виновен съм аз. Да съм чел текста”. В политиката вината се заплаща с оставки, а у нас виновникът просто заяви на 14.02.2012 г., че ще внесе в МС предложение за прекратяване на процедурите по ратификацията. Признатият грях не е грях, но само в народните поговорки. Никога не е късно министър Трайков да бъде изпратен „с благодарности” на заслужен отдих: поводи бол. Но в своето смущение от допуснатия гаф Трайков направи още по-голям, като заяви, че България е подписала споразумението „със симпатично мастило”. Тоест, с условие. Написаното и подписаното със симпатично мастило става видно, когато се нагрее. Тогава обаче проличават и „петната от мастилото”, сиреч, вредните последици, за които плащат най-невинните.
Цялата ни история след Освобождението от турско робство е пълна с тайно подписани договори и протоколи, за които сме плащали с национални катастрофи, загуби на стотици хиляди сънародници, на морски излази и територии, с контрибуции и репарации.
Богат на фатални подписи „със симпатично мастило” е и 22-годишният ни „преход”, маркиран от външнополитически авантюри като участието ни в „Черноморското икономическо сътрудничество” (ЧИС), американската инициатива „Партньорство за мир”, „Коалицията на желаещите” в Ирак, членството в НАТО и Европейския съюз, включването в операциите „Зората на Одисей” и „Обединен страж” срещу Либия, в Пакта за финансова стабилност „Евро плюс”, Фискалния пакт на ЕС, а сега и в АСТА. Ако не бяха масовите протести срещу АСТА в другите страни, така и нямаше да разберем за „грешката” на министър Трайков. Но комедията, написана със симпатично мастило, имаше още по-смешно продължение: сам премиерът се захвана да успокоява обществеността, обещавайки да оттегли подписа на България под АСТА и уверявайки, че Народното събрание няма да ратифицира споразумението, докато не се постигне съгласие между всички държави от ЕС.
От цялата шумотевица, която се развихри в най-неподходящото време (предвид потопа в Южна България), остана неприятното подозрение, че гафът с АСТА бе използван за отвличане на общественото внимание от много по-голямата трагедия. Другото е повторение на нещо, вече видяно: министрите „грешат”, а Бойко Борисов „поправя” техните безумия! Толкова ли е просто да оттеглиш чуждия подпис под международно споразумение? Нали той е положен не в лично качество, а от името на България? При това подписът е на „свой” министър, а не е положен от тройната коалиция, за да ревеш, че тя ни е загробила с неизгодни договори. Но Борисов щеше да изневери на себе си, ако и този гаф не беше представил като изправяне на грешките на тройната коалиция. Понеже, видите ли, преговорите по АСТА били започнали при управлението на Сергей Станишев. Какво значение има при кого са започнали преговорите? По-важно е кой им е турил край с подписа си. Не е морално герберите да обявяват за свой успех оттеглянето на подписа под търговското споразумение АСТА и да се изкарват мъченици при положение, че пак техен министър е сложил този подпис! Борисов би могъл да се измъкне от блатото, в което го натика собственият му икономически, енергиен и туристически министър, ако се бе позовал на предварително взето решение на НС. Такова няма и след като Трайков прибърза да се подпише под АСТА, изпълнявайки решение на МС от ноември 2011 г., вече е „късно за китка”.
Кьорав карти не играе! Гафът е колективен, колективна трябва да е и отговорността за него, но най-виновен е премиерът. Хем гафът придоби международна известност, хем правителството на България и тя самата „олекнаха” на международната политическа борса. Освен това, изглежда, че Борисов вече не вярва на собствените си депутати, знаейки, че всеки от „народните избраници” си има цена, приемлива за различните лобисти. Което не се купува с пари, се купува с много пари. Така както гласуваха за антибългарската декларация срещу „насилствената асимилация на българските турци” и „етническото прочистване” през 1989 г., така ще гласуват за АСТА, за възобновяване на сондажите за шистов газ на американската „Шеврон” или за изграждането на американски ядрен реактор на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Що се отнася до проекта АЕЦ „Белене”, ако американската компания „Уестингхаус” получи предложение да монтира там свои ядрени реактори, централата изведнъж ще бъде обявена за „икономически изгодна” за България и „екологично чиста”. Нищо, че реакторите ще бъдат от трето поколение: реактори от четвърто поколение се очакват чак към 2040 г. Важното е България да бъде „енергийно независима” - не съвсем, а само от Русия!
В деня, в който потопът заля харманлийското село Бисер, в Москва пребиваваха вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на транспорта Ивайло Московски. Формално те трябваше да водят разговори по енергийните въпроси, но какво са дебатирали всъщност - това един Господ знае. Известно е, че през 2012 г. „Газпром” ще свали цената на синьото гориво „за някои европейски страни”. В същото време, според прогнози на компанията, средната цена на газта за Европа ще се увеличи от 384 на 415 долара за 1000 куб. м. С България текат преговори за „актуализиране” на цените в дългосрочния договор за газови доставки, а от досегашния си опит сме се убедили, че „актуализирането” почти никога не е в наша полза. Повдигането на темата за шистовия газ в Добруджа сигурно не е случайно, но ако перифразираме героя на Хайтов от „Мъжки времена”, едно е да ти се иска, друго е да имаш, а пък е трето и четвърто да добиваш собствен природен газ. Що се отнася до „надеждността” на американската технология за сондиране и добив на шистов газ, ще припомним, че в разгара на зимата аварираха двата блока на ТЕЦ AES „Гълъбово” и прекратихме износа на ток. И за нея, и за „Шеврон” лобираше Джеймс Уорлик. Ако беше завършена АЕЦ „Белене”, до тази мярка нямаше да се стигне. Сега кой ще сключва споразумения за закупуване на електроенергия от България, като знае, че износът може да бъде преустановен при всяка зимна виелица?!
Безспорно върху българските правителства се оказва лобистки натиск от различни страни. Така постъпи и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън. Външната политика е продължение на вътрешната, а тя е концентриран израз на икономиката. Само нашето Министерство на външните работи се занимава с абстрактна и „чиста” дипломация, преследвайки сътрудниците на българското разузнаване.
За съжаление и това правителство, подобно на Иван-Костовото или „царското” прави политика зад гърба на народа и срещу неговите интереси, права и свободи. Знае ли някой срещу колко сребърника бе разрешено на британската „Мелроуз” да сондира българския шелф в Черно море, в търсене на нефт и газ? Или кой позволи на американската „Шеврон” да търси шистов газ край Нови пазар с технология, оспорвана в самите САЩ? Известно е само, че „Шеврон” е предложила 30 млн. долара на българското правителство за да може да дълбае, където си поиска. Кой хвърля милиони за проучвания, ако друг ще извлича намерения от него енергиен ресурс? „Шеврон” знае, че в Добруджа има находища на шистов газ, защото това е доказано още през 60-те години на миналия век. Не се съмняваме, че и в БАН се е намерил някой, който да предостави на янките съответната документация. Така че „Шеврон” идва да добива, не да търси шистов газ! И съответно, да ни продава скъпо и прескъпо собственото ни природно богатство. Обзалагаме се, че НС ще сформира анкетна комисия, която да проучи въпроса и да излезе с благоприятно за „Шеврон” решение. И ако случайно бъде насрочен конкурс, той ще бъде спечелен от янките. Това е посланието, което донесе американският държавен секретар: или „Шеврон”, или никой! Освен за „Шеврон” госпожата лобира и за „Уестингхаус”, която явно се натиска да монтира един или два ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй” и не толкова явно се домогва до АЕЦ „Белене”. Може реакторите на „Уестингхаус” да са по-старо поколение от тези на руската „Атомстройекспорт”, но американската радиация не е като руската. А парите на евентуалния американски инвеститор, бил той пенсионен фонд или някой застраховател, не миришат.
Същото е отношението на Борисов и компания към начинанията на ЕС, като „Евро плюс” или фискалния пакт. В смисъл, че първо ги подписват с гуреливи очи, после изразяват резерви и плашат с нератифицирането им от НС. Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път стомната се чупи. Ако, разбира се, не е била счупена или открадната предварително. Тази игра на „иди ми, дойди ми” обаче, не е за пожарникари и полицаи. Ще бъде наивно да си мислим, че Бойко може да излъже великите сили, или да се възползва от техните противоречия, за да извлече максимални ползи за страната си. След като не пожела да се опълчи на натиска на Анкара и се опозори с антибългарската декларация на НС от 11.01.2012 г., Борисов няма защо да се прави на мъжкар, който тропа по масата на европейските и световните лидери. Подобна претенция е не само неоснователна, но и жалка на фона на случилото се в с. Бисер, Харманли, Хасково и Свиленград.
Международната политика не е язовир, който можеш да изпуснеш, разрушавайки част от стената му. Пък и днешното припряно преброяване на водоемите, тяхното обезопасяване и административно преподчиняване, след като са удавили цели селища и квартали, не е визионерско, а пожарникарско. Тази констатация е написана с вода, а не със симпатично мастило, но въпреки това е извънредно закъсняла.
В България от 22 години не се разработва и реализира стратегия, а само се кърпят пробойни. Въпрос на време и на късмет е при кое правителство водата ще ни изненада отново, както снегът, и ще ловим риба из килери, кухни, мазета и тавани. Добрият държавник предвижда събитията, а лошият поправя щетите от собствената си и чуждата немара.
