Един афоризъм казва, че статистиката е като бикините – показва много, но скрива най-същественото. Важи ли това и за брюкселската статистика?
Да потърсим отговор на въпроса с конкретен пример. Според изследване на евросъюзната статистика доходите на най-богатите българи са шест пъти по-големи от тези на най-бедните. Звучи твърде хубаво, за да е вярно. И не е. Няма как мултимилионерът Плевнелиев или домопритежателят Цветанов да са само шест пъти по-богати от последните ни сиромаси.
Та такова е положението с брюкселската статистика. И иначе истината ние си я знаем от данните на КНСБ. 550 хил. българи работят за заплата до 400 лв. 130 хил. са на минималното възнаграждение от 270 лв. От всички работещи сънародници със заплата над 1000 лв. са само 290 хил. души. Тъкмо тях евростатистиката брои за “богаташи”, въпреки че 1000 лв. е минималната пенсия в банкрутиралата Гърция.
Средната заплата у нас е 693 лв., позорно малко дори в сравнение с гръцката минимална пенсия. В същото време социалният минимум само за един човек от четиричленното българско семейство е 535 лв. (сиреч 2146 лв. за четиримата). Което, както и да погледнем, пак си е хептен сиромашка работа. А благодарение на доскорошната коалиция на ГЕРБ и “Атака” нещата опряха дотам, че се лишаваме дори от хляба – сега консумираме два пъти по-малко насъщен, отколкото през 80-те години на миналия век. Отново в пъти е разликата в потреблението на месо и месни изделия, на мляко и млечни продукти, на плодове и зеленчуци и т.н., и т.н. Ще рече, статистиката на евросъюзните чиновници за България не прилича дори на бикините – нито показва много, нито прикрива най-същественото – голямата немотия, в която е затънала цяла България. Обаче има още един връх – спестили сме ужаааасно много за миналата година – това е приносът на родната ни статистика! Поздравления, братя, и от нищо нещо правим!..
