Преди няколко месеца в България излезе от печат двуезичният албум (на български и на руски език) „Паметниците на Съветската армия в България”, посветен на 65-ата годишнина от победата над германския фашизъм.
Национално движение „Русофили”, с помощта на експерти и сътрудници на посолството на Руската федерация у нас, безусловно са извършили мащабна събирателска и изследователска работа. В нея са привлечени научни работници, учители, ученици от горните класове, работещи в историческите музеи от различни населени места в България. Резултатът е впечатляващ и може да се каже уникален по своята мащабност.
Изданието е снабдено с качествени цветни фотоси на паметници и героични места, разполага с подробен справочник за паметниците на загинали съветски войници по места, които не са посочени в снимковия материал, подредени са по азбучен ред, а информацията за паметниците, които са посочени със съответните снимки, е допълнена с обяснителни бележки.
В албума са включени добре познати на мнозинството българи паметници, както и такива, с които читателят се среща вероятно за първи път и това се дължи не само на съответното централно градско разположение на мемориалите, но и на дискусиите за тяхното настояще и бъдеще, които ту затихват, ту се подновяват “в крак с времето”... Такива са паметниците на Съветската армия в София и Варна, Паметникът на Альоша в Пловдив и неговият не толкова мащабен аналог в Бургас. Повечето от тези композиции са импозантни и запомнящи се като художествен изказ, което е обяснимо. Значението на подвига на Съветската армия за освобождението на Европа от нацизма не може да бъде оспорвано, нито слагано “под линия”.
Може би по-неизвестни, но много интересни от историческа гледна точка са стотиците паметници, свързани с конкретни личности и конкретни събития от времето на Втората световна война. При тях мащабите са други, но неизменно присъства провокация към размисъл относно войната - да загинеш на приятелска територия при завръщане от успешна военна мисия, или от простуда, след като си изминал хиляди победоносни километри в мразовита Русия, наистина е драматично...
Картата на паметниците ни връща към една прикривана в днешни времена историческа география на съветското присъствие в България от 1944 до 1948 г. По западната ни граница с Югославия, между Перник и Видин, са надгробните паметници на загиналите войници, сражавали се с немските войски в края на 1944 г. В Северозападна България пък са останали гробовете на стотици летци, паднали във Видинско, Врачанско и Плевенско при завръщане от бойни полети. По протежение на Българското Черноморие са издълбани имената на повече от триста подводничари и моряци. Във вътрешността на страната ни обаче жертвите са най-много. И в това е парадоксът на всяка война – в тила умират много повече войници, отколкото на първата огнева линия. От София и Плевен, през Пловдив и Ямбол до Варна и Бургас хиляди войници умират от раните си в болниците, от болести или при нещастни случаи, а понякога и в пълна неизвестност. Това не е смъртта на героите, но това е смъртта на обикновения човек. За нея историята не пише, няма я по филмите, не е възпята в песните на победата. Поради своето местоположение, тези надгробни паметници не се посещават масово, те са разположени в гробищни паркове и паркове за отдих. Няма ги и по площадите и централните улици, където минава животът на съвременните поколения.
Голямата стойност на албума обаче е точно в това, че не дели паметниците на големи и малки, на героични и трагични. Любопитна е и хронологията на построяването им - голяма част са от периода 1949–1959 г. Радостното е, че през 2009 и 2010 г. се появяват нови и се реставрират голяма част от позабравените и дори поругани паметници. Когато човек гледа снимките, неволно се сеща за новопостроения паметник на американските летци – потопили в кръв и разрушения София и големите български градове през 1943-1944 г. Според съвременни фанатични “демократи” обаче американските летци били „герои”, а съветските солдати – „завоеватели”. Но с такива хора трудно може да се спори. Просто трябва да разгледат албума! Или пък да чуят песните на група „Любе” - „Орлята”, „Солдат”, „Давай за ...”, После войны”, „Комбат”.
Независимо от спекулативните спорове днес “за” или “против” паметниците на Съветската армия, те все пак са се състояли. И историята ще ги оцени, също както и бъдещите хора.
