На 25 юли минаха първите изслушвания по делото на Андерс Беринг Брайвик, обвинен в извършване на двойния терористичен акт в Норвегия. Жертвите са няколко десетки души, а цялата страна с нетърпение очакваше как престъпникът ще обясни действията си. Само че Брайвик не даде удовлетворителен отговор на този въпрос – в името на какво бе извършено кървавото престъпление.
Следствие на взрива в правителствения квартал в центъра на Осло и нападението над младежкия лагер на управляващата Работническа партия на Норвегия на остров Ютойя, на 22 юли, по уточнени данни загинаха 76 души. В Норвегия смъртността вследствие на убийства рядко превишава 50 души за година и затова шокът от терористичния акт е съвсем обясним. По улиците излязоха стотици хора, за да почетат паметта на жертвите и със сигурност всеки жител на страната си задава въпроса защо бе извършено това.
Въпросите се увеличиха още повече, когато стана ясно, че престъплението не е дело на фанатик ислямист камикадзе, а е извършено от 32-годишен норвежец, преоблечен в полицейска униформа, който се предаде жив на органите на реда. Всъщност не е тайна, че „заслугите” на терористи ислямисти в Европа силно са преувеличени. Например през 2010 г., по данни на Европол, ислямисти са извършили само три терористични акта на територията на ЕС, от общо 249. Другите са дело на сепаратистки движения или на различни радикални групи – били те леви или десни. Именно към последните се самопричислява Андерс Брайвик. Той се самопровъзгласи за християнски консерватор, който цели да очисти Норвегия чрез „кръстоносен поход” (а в перспектива и цяла Европа) от „ислямско-марксистките” окупатори (по неговата терминология). Дори и само тези определения намирисват на налудничавост, а и поведението на Брайвик пред съда и в хода на дознанието затвърждава впечатлението, че действията му не са породени от някаква идеология, а от тежка форма на безумие.
Антиислямизмът на престъпника едва ли има някакво сериозно основание. Норвегия е една от най-толерантните държави в Европа, а и с най-малобройни ислямски общини. През 2007 г. не са били установени дори и 80 хиляди граждани с мюсюлманско вероизповедание. Днес мюсюлманите в страната са едва 2-3 % от цялото население (например в съседна Швеция те са 5 %, във Франция – около 10 %, в Русия – 15 %).
Огромно недоумение буди и антимарксизмът на Брайвик, той се изразява в недоволството от факта, че социалдемократите на власт в Норвегия не искат законодателно да спрат „ислямизацията”. Действията на Брейвик не се побират и в традиционните рамки на деснорадикален протест. Едно е да взривяваш правителствено здание, където заседават “ненавистните леви”, и съвсем друго – да отидеш в младежки лагер, та дори и под егидата на управляващата партия, - и да застреляш в упор седемдесет невинни.
Постулатите за „ислямската колонизация” и „подема на марксизма” са изложени в 1500 страници „Европейска декларация за независимост” – програмен манифест, публикуван от Брайвик в навечерието на терористичния акт от 22 юли. Явно това са неща за онагледяване, така да се каже, в сбита форма излъчени във видео-презентацията „Тамплиерите на 2083 г.”, чието авторство се приписва на Андерс Брайвик. Набиват се на очи малтийски кръстове, злоупотребява се с готическия шрифт и средновековни образи, има и атрибути, издаващи склонността на автора към прекален драматизъм и конспирологични теории. В името на борбата със злото европейците се призовават да вземат оръжие в ръка и да се обединят под знамената на кръстоносците-тамплиери. Авторът предлага на европейците да се ориентират по примера на герои от европейското минало, видни борци с неверниците като Шарл Мартел, Сид Компеадор, Ричард Лъвското сърце и цар Николай Първи, а също владетелят на Влахия Влад Цепеш, наричан Дракула...
На читателя се предлага запознанство с теоретичните приноси на Брайвик, според които коренът на злото и ислямизацията на Европа е политическата коректност, чиято същност не е друго, а културно въплъщение на марксизма, а на свой ред то е тъждествено с понятието „мултикултурализъм”.
Много по-любопитна е частта от „Декларацията”, основаваща се на дневниците на автора. Тези страници съдържат хладнокръвно описание на подготовката на Брайвик за терористичния акт. От тези страници може да се направи и извод за параноичния страх на Брайвик само при вида на полицейските автомобили. Специална бележка обяснява, че голяма част от манифеста на Брайвик е преписана от работите на американския терорист Тед Качински, известен с прозвището Юнабомбър.
На 24 юли Брайвик пое отговорността за двата терористични акта, но отказа да се признае за виновен. По собствените му думи действията са „ужасяващи, но необходими” – което е перифраза на посланията на Юнабомбър. Брейвик изрази желание да разкаже подробно за мотивите си в хода на открит съдебен процес. Но засега всичко изглежда ясно - Норвегия бе изправена пред действията на луд, и теоретичните търсения на Брайвик не са нищо повече освен последица от болно въображение. Не си струва да се чака покаяние от него – той е убеден в правотата си, и както заявяват адвокатите му, не може да разбере защо защо сънародниците му го осъждат. Ако получи възможност да говори пред публика, Брайвик със сигурност ще използва тази трибуна, за да пропагандира своята революция на тамплиерите на 21-ви век.
В норвежката преса се обсъжда и вариантът Брайвик да бъде обвинен в престъпление срещу човечеството. Тогава може да бъде осъден на 30 години затвор и най-вероятно никога няма да излезе на свобода.
