• Да разбием Владимир Путин?
Дан Либърман е редактор в ежемесечното онлайн издание Alternative Insight. Статиите му се четат в повече от 150 държави по света, освен това са достъпни и в други интернет издания по цял свят, или се цитират. Много от текстовете му са част от учебния процес в различни университети, а някои дори са вече интернет класика и привличат всяка година десетки хиляди читатели.
Съветските лидери преди Михаил Горбачов, преди французина Шарл Де Гол, преди египтянина Гамал Абдел Надър, преди индонезиеца Сукарно, кубинеца Фидел Кастро и венецуелеца Уго Чавес, които не приемаха външната политика на САЩ, бяха постоянен обект на осъждане от страна на американските медии, при това без оглед на техните постижения или заслуги.
Списъкът на остро критикуваните расте и се актуализира. Най-напред в него се записват онези, които са против американската политика, после – всички антиамериканци, после – хората, които представляват сериозна заплаха за Америка, и накрая - онези, които са опасни за всички. За тези хора не бива да се казва нищо добро, всеки, който се осмели да направи доброжелателни изказвания за тях, попада в категорията на невежите и дори леко извратените. Когато неприязънта към антиамериканците, представляващи всеобща заплаха, обхване значителна част от населението, към общия хор се присъединяват и медиите, които чудесно разбират, че е по-добре да не се противопоставят на преднамерените и едностранчиви оценки.
Тази обработка на съзнанието позволява на архитектите на външната политика на САЩ да получат публична подкрепа и да не приемат критики за водената политика. Политика, която трови същите тези критици. Няма как да се започне война във Виетнам, Ирак, Гренада, Панама и други страни, ако дори споменаването на имената на техните лидери не предизвиква гняв в умовете и душите на американците. Няма как да се води икономическа война срещу държави, ако американците не усетят, че тя е оправдана от гледна точка на морала и нравствеността, че тя е необходима акция с цел разгром и замяна на престъпния ръководител на дръзката държава.
Хилъри Клинтън натисна копчето на презареждане, руският ръководител Владимир Путин откровено демонстрира своето неприемане на инициативите на Държавния департамент. И какво? Попадна във вашингтонската месомелачка за личности, премилат го на лентички заради някак антагонистичното му отношение към Америка. За подобна възможност намекват американските медии с презрителните си нападки срещу руския премиер. Руският министър-председател е представян като отвратителен човек, като тиран, като безнравствен лидер с мания за величие, който помага на своите близки приятели да крадат руските ресурси. Липсват обаче проверени и доказани потвърждения на тези критики.
Критиците на Путин намериха удобна възможност в неотдавнашните избори за Държавна Дума на Руската федерация и на мига обвиниха премиера, че той лично бил „откраднал” изборите. Заявиха, че руският народ не го приема, обвиниха Путин за провала на неговата партия и го нарекоха „късметлия”. Според критиците на Путин огромният икономически ръст на Русия се обяснява най-вече с високите цени на енергоресурсите, а не заради неговото ръководство. Постоянното повтаряне на тези обвинения формира портрета на Владимир Путин.
Но дали тези обвинения са истински, или са лъжливи и визират бъдещето? Когато фактите замъгляват картината, логиката ни помага да виждаме по-ясно.
Путин „открадна” изборите
„Ню Йорк таймс” повтаря всички останали американски средства за масова информация по линия на тази заплетена ситуация. Ето няколко реда от редакционна статия на „Ню Йорк таймс” от 7 декември 2011 г. – „Не стана, както го планираше Путин”. „САЩ имат нужда от сътрудничество с Русия по редица въпроси, на първо място Иран, така че администрацията на Обама взе правилно решение, като се опита да „презареди” отношенията с Москва. Но това не бива да значи, че Путин с неговите авторитарни залитания получава карт бланш. Затова бе приятно да се чуе как държавният секретар Хилъри Клинтън изразява „сериозна загриженост” по повод несвободните и несправедливи избори”.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) наблюдаваше изборите и представи своя анализ в съобщение за пресата. „Въпреки липсата на еднакви правила за всички, на изборите за Държавна Дума руските граждани успяха да реализират своето избирателно право и представиха своя избор на държавата”, се казва в изявлението на ОССЕ от 5 декември. „Според наблюдателите изборите в Русия бяха добре подготвени технически, но белязани от „срастване на държавата и управляващата партия, от ограничаване на политическата надпревара и недостатъчно справедливост”. „Въпреки че на изборите участваха седем политически партии, отказът да бъдат регистрирани някои партии, свива полето на политическата конкуренция. А избирателният процес бе „изкривен” в полза на управляващата партия. Избирателната комисия не беше независима, видима е преднамереност в осветляването на изборите от средствата за масова информация и намесата на властите в избирателния процес на различни нива. Същевременно законодателната база на изборите е подобрена в редица аспекти, а телевизионните дебати позволиха на партиите равнопоставено да се представят пред избирателите.” „В деня на изборите гласуването бе организирано добре като цяло, но качеството на избирателния процес забележимо се влоши при преброяването на гласовете. Процесът се характеризира с чести процедурни нарушения и случаи на манипулация, включително и сериозни признаци за подправяне на бюлетини”.
Прессъобщението на ОССЕ, разбира се, е само предварителен съкратен обзор преди окончателния доклад, чието разглеждане е предвидено за 2012 г. И все пак в оценките на ОССЕ има доста неясни фрази – процедурни нарушения, очевидни случаи на сериозни следи от нарушения и т.н. Но това не е доказателство за масова фалшификация.
Всичките седем регистрирани партии участваха в изборите. Нима това е свиване на полето на политическата конкуренция? Партията с най-ниски резултати получи 0,3 % от гласовете. Нима гласоподавателите имат необходимост, или искат, повече на брой партии? Действащите законодатели, и всъщност именно американските, обикновено разполагат с много предимства в изборите. Те монополизират новините, за тях се говори повече в медиите, когато е възможно, партията на власт непременно допуска изкривяване на изборите в своя полза. Какво чудно има? Доказаните факти за добавени бюлетини и „въртележките” с многократното гласуване изискват да се проведе разследване, но тези избирателни изкривявания са дреболия в сравнение със замаскираните лъжи от страна на лобистите и комитетите за политическо действие, много от които контролират медиите и правят всичко възможно в името на победата.
Когато численото и финансово неравенство между една политическа партия и всички останали е толкова голямо, както в случая с „Единна Русия” и нейните съперници, фаворизирането и „деформациите” растат. Като правят сензация от предполагаемите манипулации, като повтарят неспирно едно и също, средствата за масова информация затрудняват обективната оценка за реалния мащаб на тези подмени. Полезните сигнали се филтрират, шумовете се увеличават, и накрая остава само шумът.
Същото се случи с прословутите видеозаписи. Те се тълкуват субективно, понеже никой не ги проверява, въпреки че може и да са „постановка”. Може и да е малко вероятно, но не бива да се изключва такава възможност. Обаче така и никой не тръгна да ги изследва. Предварителната оценка на тези разобличителни видеоклипове ги класифицира като кадри на лъжата и фалшификацията, които стават за предаването „От съдебната зала”, но са неубедителни за истинския съд.
Безспорно имаше нарушения, но дали може да се нарекат масови и организирани, или това е в резултат на ексцесии от местен характер и некомпетентност?
По-долу се цитират цифри, които предлагат важни изводи, и разрешаване на спора за законността и обосноваността на изборите. Те сочат, че резултатите от гласуването са близки до тенденциите от предварителното проучване на общественото мнение. Ако резултатът на „Единна Русия” бе много по-голям в сравнение с предварителното проучване, би могло да се говори с голяма доза вероятност за фалшификация. Но резултатите са по-лоши от предварителното проучване, което значи, че или единоросите са се подготвили лошо за незаконна подмяна на резултатите от гласуването, или че такава подготовка изобщо не съществува. Таблица 1
Росияните
отхвърлят Путин
„Младите интернет-росияни излязоха по улиците в безпрецедентен брой, за да протестират. Те искат да сложат край на безпрепятственото управление на министър-председателя Владимир Путин. Но дали ще успеят да изнесат своето недоволство на политическата арена, дали ще запазят енергията си – този въпрос остава без отговор” („Вашингтон пост”, 19 декември 2011 г.)
Наистина ли избирателите отидоха да гласуват за депутати в Държавната Дума с мисълта за министър-председателя Владимир Путин? Едва ли. Междинните избори отразяват мнението на избирателите за законодателната власт и в някаква степен – по повод президента, който сега е Дмитрий Медведев. В Русия, също както и във Франция, президентът разполага със значителни правомощия. Той издига на постовете им висши държавни ръководители, включително министър-председателя, може да издава укази без съгласието на Думата, той е и главнокомандващ на въоръжените сили, и глава на Съвета за сигурност.
Американските медии твърдят, че Путин ръководел всичко иззад кулисите. Но президентът Медведев опроверга това мнение със своите действия през четирите години начело на страната. Разбира се, преди няколко години Путин се споразумя с Медведев, обеща му подкрепа при издигането за президент в замяна на обещанието, че Медведев няма да се кандидатира за втори мандат. Ако знаеха за тази уговорка, избирателите можеше да се разочароват и да променят предпочитанията си. Освен това Медведев действаше достатъчно самостоятелно в годините на своето президентство. Американските медии представят Путин като руския лидер. Путин е министър-председател, обаче през последните четири години росияните и Държавният департамент работеха с Медведев.
Путиновата „Единна Русия” претърпя поражение
„Крайно неловко е да покажеш слаби резултати в едни честни избори. Но Путиновата партия се изхитри да понесе неуспех, въпреки активните мероприятия по фалшифициране на резултатите”, написа на 15 декември 2011 г. Стив Чапмън в „Чикаго трибюн”. Неуспех? Поражение? Стив Чапман представя невярно резултатите от гласуването. С 49,3 % от гласовете и на фона на още пет други партии, това си е звънка победа. Тя не е толкова категорична, както предишната победа на „Единна Русия”, но на резултатите може да завиди всяка политическа партия в Европа. На последните избори в Британия, Франция, Германия нямаше нито една партия, която да събере повече от 36 % от гласовете. Не трябва да оплакваме единоросите. Те не са много опечалени.
Електоратът обикновено изпитва недоволство, когато една и съща политическа партия доминира в живота му с десетилетия. По-ниските резултати на „Единна Русия” всъщност отчитат точно такова недоволство. Удивителното е, че след десет години на власт водещата политическа организация на Русия продължава да се ползва с подкрепата на 50 % от избирателите. Явно населението не е изморено от икономиката, ръководена от „Единна Русия” с нейните държавнически и национални позиции. И това дразни западните държави. Комунистическата партия и националистическата Либерално-демократична партия (има се предвид ЛДПР, бел. Н.З.) подобриха резултатите си в сравнение с изборите от 2007 г.
На Путин му провървя, на Елцин – обратно
„Ако се върнем назад, може да се каже, че на Путин му провървя, понеже в наследство от Елцин му остана възраждаща се икономика и високи цени на нефта и суровините”, писа на 28 февруари 2008 г. сп. „Икономист”.
Медиите се отнасят по различен начин към правителството на Борис Елцин, което доведе Русия до нищета, и към правителството на Владимир Путин, което донесе на Русия относително благополучие. Това доказва основаната теза на статията в „Икономист”. „Има нещо повече, извън простото съвпадение, в това, че похвалите по адрес на един или друг лидер в медиите най-често отразяват отношението на Държавния департамент към съответния лидер”. В Русия на Путин има корупционни и авторитарни елементи. За съжаление, това са общи черти за страна, в която корупцията е вплетена в самата тъкан на обществото, а авторитарната власт е норма. Тази ситуация е обяснена от Евгений Яковлев и Екатерина Журавска. „За разлика от Елцин, чието политическо ръководство стана печално известно със създаването и засилването на олигарсите, през първия си мандат Путин започна борба с най-одиозните олигарси – Березовски, Ходорковски, Гусински, Лебедев. Борбата с представителите на олигарсите беше на дневен ред и през втората му предизборна кампания. Освен това Путин се опита да започне процес на централизация, като ограничи самостоятелността на регионалния политически елит и измести политическата и икономическата власт от регионите във федералния център. Прието бе ново данъчно законодателство, което ограничава индивидуалните данъчни привилегии и схеми, а също и редица други закони, целящи облекчаване на правилата за бизнес. Започна нова антикорупционна кампания, някои губернатори, смятани за най-корумпирани, например Руцкой от Курска област и Наздратенко от Приморския край, бяха лишени от възможността да бъдат преизбрани. Губернаторът на Ярославска област Лисицин, в началото на есента на 2004 г., бе следствен, тъй като незаконно провеждал политика на покровителство над местния бизнес”.
Трябва да отбележим и редица други фактори. През 90-те години на 20 в. добивът на нефт в Саудитска Арабия и Иран се увеличаваше, а в Русия рязко падна. Имаше търсене на нефт, но заради Елциновата политика най-голямата страна, добиваща нефт, не увеличи добива му, а обратно – продължи да го намалява. БВП намаляваше, както и преди, и достигна 38 % от БВП преди идването на Елцин на власт.
Сега нека си припомним Путиновия период. Добивът на нефт рязко се увеличи още от деня, когато стана президент, и за осем години нарасна с 50 %. БВП бързо растеше, по-бързо от увеличаването на добива на нефт и цените на нефта. За същите тези осем години БВП устойчиво растеше и достигна 700 % (в номинално изражение). През юли 1997 г. допитване до общественото мнение показа, че подкрепата на населението за Елцин е 5 %. Путин, когото американските медии непрекъснато порицават, някога имаше рейтинг на популярност 70 %. Обаче Елцин, с неговите 5 % популярност, получаваше от същите тези медии само меки упреци. Така че в какво не му потръгна на Елцин, който сам на себе си създаваше проблеми? А на Путин, чиято администрация знаеше какво да прави, му било провървяло?
Тези, които продължават да нападат Путин, връщат епохата на Елцин и олигарсите, когато Русия стана рай за пет-десет човека и бе съвсем слаб противник на американските военни авантюри.
