Исусе Христе, този човек е добър
Преди няколко години написах, че руският премиер Владимир Путин е най-впечатляващият голям лидер на днешната световна сцена. Оттогава насам той стана още по-добър.
Преди това ядеше президента Джордж Буш за закуска. Сега си похапва президента Обама като суши - суров, на малки щастливи хапки.
Путин е безмилостен, непрощаващ и убийствен. Той също така има ясна визия за това какво иска, сила на волята си да го постигне и смайващото качество да усеща слабите места на чуждестранните си партньори.
Путин е закъснелият отговор на „Империята на злото” към президента Роналд Рейгън. Там, където Рейгън се беше фокусирал безкомпромисно да разруши Съветската империя, сега Путин се е фокусирал безкомпромисно да възстанови имперска Русия. И той напредва, докато американските лидери и техните съветници само бръмчат и се моткат, без да имат ясна стратегическа визия и чувство за целесъобразни външнополитически приоритети.
Путин не създава впечатление на човек с влечение към веселбата, но той със сигурност се забавлява много с нашата некомпетентност. Обърнете внимание на стратегическите му постижения само за последните няколко месеца.
Той ловко баламоса Обама, вкарвайки го в Договора за съкращаване на стратегическите оръжия, което нанесе значителни вреди на американските конвенционални възможности, докато Русия на практика се отказа само от старите „боклуци”, които и без това трябваше да бъдат изхвърлени на сметището.
Сключи оръжейна сделка с Уго Чавес, продавайки на нестабилната Венецуела оръжие за пет милиарда долара повече, а имаше контракт за продажба на оръжие за четири милиарда долара. И това, в изпълнение на една безпрецедентна оръжейна програма за Южна Америка, предназначена за постигането на непримиримата цел на Чавес да обедини Венецуела и Колумбия.
Путин фино постави своя пионка на власт в Украйна, заличавайки западната ориентация, дошла с “оранжевата революция”. И така връщането на Украйна обратно в рамките на Русия става топприоритет за Путин. Гигантската крачка към постигането на тази цел вече е направена.
Путин също така придърпа по-близо до Москва Казахстан, държава, представляваща крайъгълен камък в Централна Азия и първостепенен енергиен доставчик.
Путин също така даде поддръжката си за отхвърляне на проамериканското правителство на Киргизстан, затягайки задушаващата си хватка върху северния продоволствен маршрут за Афганистан. Администрацията на Обама беше вкарана в глуха линия. Самолетната катастрофа на яростния антируски полски президент, пътуващ със своите ключови съветници, може и да изглежда не лош късмет от страна на Путин, но това е такъв късмет, на който ние трябва да обърнем внимание. Това руските съседи вече са го направили.
Във вътрешен план Путин продължава да разширява контрола си върху икономиката и медиите. Изящен снайперист, а не тромав бомбаджия, той убива, вкарва в затвора, когато е необходимо, обаче не се оправдава с народните маси. (Единственият проблем, който все още не е решил, е да смачка вътрешния ислямски тероризъм, където среща себеподобни по отношение на силна воля.)
По отношение на Иран Путин е толкова наясно, че е като котка, която си играе с мишката Обама. Докато явната, неявната и конспиративната търговия на Москва с Техеран продължава, Путин и президентът Медведев си играят на „доброто и лошото ченге”, поддържайки жива надеждата на Белия дом, че този път в края на краищата Русия би поддържала значителни санкции. Сара Пейлин ще се подпише първа под код “розово”.
Междувременно нашият президент продължава да играе в ръцете на Путин. През тази седмица, на ядрения панаир на суетата (който не свърши нищо), Обама сряза президента на Грузия Михаил Саакашвили. Прочитът на това от страна на Путин със сигурност ще бъде като лиценз за подновяване на руската агресия срещу борбата за демокрация в Тбилиси (първо беше Киргизстан, след това Грузия). Обама намери време и за украинската кукла на конци на Путин, президента Янукович.
И през цялото време администрацията ни води руската нарковойна в Афганистан, докато в същото време дреме пред нарко кървавата баня на южната ни граница.
Основният тест за Обама ще бъде тази неделя, когато нашият президент ще трябва да демонстрира уважението ни в Краков на погребението на свободолюбивия полски президент. Ако Обама си позволи да бъде фотографиран като пуши и се шегува с Путин или Медведев пред полски гроб, това ще изпрати ужасяващ сигнал в целия регион, който само преди двадесет години се отърва от руския терор.
Путин определено не е добър човек. Но той е определено велик човек - вероятно най-способният национален лидер на нашето време. Той също така е много опасен човек. Действително лоша новина?
Аз не мога да видя поне един единствен потенциален президент, в която и да е от нашите политически партии, който да подхожда на човека, за който говорихме дотук.
Превод Енчо Енев
“New York post”, 17.04.2010
* Новата книга на Ралф Питърс, откъдето е взет този откъс, се нарича “Endless War” (Безкрайната война)
** Оригиналното заглавие на статията е Putin wins again
