Преди време министърът на отбраната о. р. генерал Аню Ангелов оповести една „новаторска” стратегия за ПВО на България: чрез двустранни споразумения с Гърция, Турция и Румъния да се позволи на техните изтребители да преследват нарушители във въздушното пространство на България. На форума на НАТО във Варна (30.05.2011 г.) премиерът Бойко Борисов предложи още по-шантава инициатива: България да стане ортак (съдружник) с Турция, Румъния и Хърватия за покупката на „общи изстребители и подготовка на техническия и летателния състав”.
Прогресът е очеваден. При първия случай „общо”, сиреч ничие, е въздушното пространство на България; при втория „общи” ще са закупените изстребители. Остава да се уточни откъде, какви изстребители и на каква цена ще закупят „съдружниците в престъплението”.
По всяка вероятност те няма да са първа ръка, още по-малко последна дума на авиационната техника, а само втора или трета употреба, подобно на трите белгийски фрегати, с които бе „модернизиран” военноморският ни флот. Сред най-спряганите модели западни изстребители са „F-16”, които САЩ отдавна са снели от производство, предоставяйки лиценз за тяхното сглобяване на Турция. Започвайки новото производство, Анкара се надяваше да продава самолетите на арабските страни. Но ето че премиерът на България Бойко Борисов предложи на Анкара най-странното съортачване – артел за съвместно закупуване и експлоатиране на изстребители, каквито само Турция сглобява. Тоест, „F-16”, в сравнение с които шведските „Грипен”, френските „Мираж”, британско-канадските „Торнадо” или американските „F-18” са по-модерни, макар и по-скъпи. Ролята на Турция във въпросния артел е ясна – тя ще произвежда остарелите „F-16”, а България, Румъния и Хърватия ще ги купуват „общо”. Ако, разбира се, начело на румънското, турското и хърватското правителства стояха пожарникари и физкултурници. За съжаление на Борисов, не е така, и това се потвърди от факта, че Румъния не последва българския пример с отмяната на таксите на Дунав мост - 1.
Но щедростта, с която нашето Министерство на отбраната предложи „свободно небе” за гръцките, турските и румънските изстребители, както и тази в предложението на премиера Борисов за орташко закупуване и ползване на изстребители, са нищо в сравнение с демонстрираното гостоприемство към натовската система за противоракетна отбрана (ПРО). И то бе изразено от Борисов така: „Единственото ни изискване е тя (ПРО, б.р.) да покрива цялата територия на България. А оттам нататък, в кои държави, каква част и какво оборудване ще бъде разположено, зависи само от техническите и стратегическите решения на Алианса” (цитат по в. „Стандарт”, 31.05.2011, с. 4).
Все едно, че България се простира на три континента и четири морета, та трябва на НАТО да се напомня, че трябва да защитава цялата й територия! Да не би, санким, Банкя да остане без противоракетен щит?! Как няма натовци, особено американците, да подкрепят Бойко Борисов, след като той без да се пазари, сам се насочва в „политически коректната” посока? За разлика от управляващите в Анкара, които според публикации в чуждите и българските медии, отказали да приемат на своя територия елементи от ПРО, поради което в Румъния щели да бъдат разположени ракети прехващачи, а на връх Ботев в България щял да се развърне радар, който да засича вражеските ракети и да насочва противоракетите на НАТО...
Настървението, с което управляващите в София се стремят да угодят на НАТО и Щатите, предлагайки им безвъзмездно българската територия, удивително напомня за детския филм от 80-те години на 20 век „Търси се съпруг за мама.” Само дето чичо Чони днес се казва чичо Сам, или чичо Ердоган. А „Мама”, тоест България, дори не знае, че й търсят съпруг.
И защо радарът на ПРО да бъде у нас, а ракетите прехващачи в Румъния, щом системата ще пази Европа от иранско ракетно нападение? Не е ли по-логично иранските ракети да бъдат атакувани още при изстрелването им, когато са най-бавни, а не след като са се ускорили? Тогава естественото място за разполагане на американските противоракети е ако не Турция, поне Израел, или Ирак. Разполагането на ПРО на Балканите има смисъл само ако тя е насочена срещу Русия. Дори да допуснем вероятността Иран да атакува с ракети Европа, какво би станало, ако те носят ядрени бойни глави и бъдат свалени не над Турция, а на Балканите? Възможни са както ядрени взривове, така и пожари и радиоактивно заразяване. Ерго, България и Румъния ще служат като щит на Западна Европа. Западът враждува с Иран, а ще плащаме ние и румънците! Както го направихме в Ирак, Афганистан и Либия...
Ами ако НАТО застраши Русия и тя отговори с ракетно ядрено оръжие? Кой ще я упрекне за това, че защитавайки се, ще унищожи с всички средства радарите и ракетите прехващачи на американската ПРО на Балканите?
Това, че премиерът Борисов се движи в политиката като слон в стъкларски магазин, отдавна не е тайна за никого. Понякога министрите му се опитват да оправят собствените му гафове, но не винаги успяват да го постигнат, без да лъсне неговата некомпетентност. Веднага след срещата на Борисов с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, на която той го увери, че България води преговори за общо закупуване на нови изстребители с Турция, Румъния и Хърватия, министърът на отбраната Аню Ангелов опроверга казаното от неговия началник. Според шефа на МО ставало въпрос само за „обща поддръжка” (чрез ремонтни заводи и тренажори в Турция). Министърът не изключи възможността (в зависимост от цената, б.р.) дори да се откажем от закупуването на нови многоцелеви изстребители и да караме с руските „МиГ-29”. Така че „модернизацията” на ВВС може да завърши, както филмът, за който споменахме: „Мама” ще си остане без нов съпруг! А Борисов ще е дал още едно доказателство за обективността на характеристиките, които са му направили бившите посланици на САЩ в София, Джон Байърли и Нанси Макълдауни, недодялан, с улично възпитание, но с необуздано его, което може да се използва като лост за влияние върху него. Тоест, за „бутане” и „насочване” в правилната посока. А тя е интересът на САЩ.
