• Искат да превърнат Златна Добруджа в “Амазонски Чернобил”
• Сондажите на “Шеврон” в Нови пазар може да докарат
катастрофални екологични последици за житницата на България
Компанията “Шеврон - България експлорейшън енд продакшън” получи разрешение за търсене и проучване на шистов газ в страната ни. На заседание на правителството, на 15 юни т.г., тя бе допусната на територията на България за срок от пет години, за това време дружеството ще вложи около 50 млн. евро за търсене и на нефт и природен газ, на свой риск, в площта “Блок 1 Нови пазар”. Теренът заема 4400 кв. км в областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна.
Предвижда се страната ни да получи общо 84 млн. евро в замяна на сондаж и добив на шистов газ в Североизточна България - нещо като прочутото възнаграждение за страха... Според еколози този метод за проучване и добив на газ крие големи рискове за околната среда, в земните недра се инжектират химикали. В световен план подобни технологии обикновено предизвикват катастрофи, и не само екологични.
Добиването на газ от шисти е изключително рисков фактор за страна като България и дискусията в обществото отдавна набира скорост. Със сигурност тя ще продължи да се разгаря, защото последиците от подобна инвазия в дълбочинните земни пластове може да се окажат солиден аргумент за обвинение в национално предателство на целия екип на правителството, както и на отделни представители на кабинета. Да се разреши подобна изключително опасна дейност на територията на България създава риск за живота не само в близкото бъдеще. Хората и животните, земеделието, цялата атмосфера може да бъдат лишени от чиста вода (защото е замърсена с химикали или радиоактивна), вероятно земетресения и свлачища и редица други катастрофи ще се превърнат в постоянен животозастрашаващ спътник на нашия живот тук. През 2010 г. бе излъчен специално създаден филм на режисьора Джош Фокс “Земя на газа”, чиито кадри говорят за истински апокалипсис, последица от търсенето на шистов газ от мегакомпаниите в Америка и Канада.
Дали екологична катастрофа като тази в Еквадор няма да сполети и Добруджа след края на треската за шистов газ? Участието на министър Трайчо Трайков в конференцията “Шистов газ – управление на нови енергийни източници в Европа”, провела се в средата на май т.г. във Варшава, хвърли нова светлина върху енергийните амбиции на правителството.
Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) шистовият газ може значително да повиши енергийната независимост на страната ни и да даде още една алтернатива за осигуряването на газ, като предполагаемият запас е в обем от 300 милиарда до 1 трилион кубически метра. Вече е ясна и фирмата, която е спечелила търг за добив на шистов газ у нас в района на община Нови пазар – американската петролна и газова компания “Шеврон”. Тя ще заплати 30 милиона евро за предоставянето на лиценз само. Реалната разработка на суровините в това находище се очаква да започне най-рано след седем години, но проучвателните работи ще стартират веднага след подписването на договора.
Това слага началото на модерната версия на американската треска за злато, но на наша територия – треската за газ. Много от привържениците на тази идея изтъкват като основно нейно предимство възможността за постигане на енергийна независимост от вноса на руски природен газ. Може и да е така. Но опасностите, които крие технологията по добиването на шистовия газ и евентуалните последици за околната среда, са откровено катастрофални.
В САЩ шистов газ се добива предимно в пустинни райони, тъй като процесът по “събирането” на разпръснатия в земните пластове газ включва инжектиране на вода под високо налягане, пясък и химикали в подземните слоеве. Тази смес от вода и химикали замърсява почвата и водите и те стават изключително опасни за здравето и живота на населението. Ето защо от десетилетия американците неслучайно търсят други територии за добива на суровината и чрез лобизъм вече прогресивно навлизат в Европа.
Нека отбележим и факта, че откритото находище на шистов газ е в района на Добруджа – житницата на България, което на практика означава, че след 10 години земеделието като основен движещ сектор на българската икономика ще бъде неминуемо съсипано.
В средата на февруари британският вестник “Гардиън” писа, че спечелилата търга американска фирма „Шеврон” бе осъдена от Еквадор да заплати 8,6 милиарда долара заради замърсяването на басейна на Амазонка. Журналистите често наричат този регион “Амазонския Чернобил”. Потресаващ факт е, че процесът се е водил в продължение на 18 години, след като в резултат от замърсяването се унищожава не само природата, но умират над 1400 местни жители, а около 30 000 са с влошено здравословно състояние. Основните заболявания вследствие на тази екологична катастрофа са рак, кожни и тежки респираторни заболявания.
Твърди се, че за получаване на правото на лиценз в Еквадор “Шеврон” са залатили 12.9 милиона долара за лобиране.
Освен щетите за околната среда, сондирането на шистов газ има и още един животозастрашаващ ефект – създава предпоставки за разместване на земните пластове и земетресения с непредсказуем магнитуд. На 27 май добивът на газ в Ланкашир, Великобритания, бе преустановен, след като в продължение на един месец в района са били регистрирани няколко земетресения. Според Британското геоложко дружество, причина за земетресенията е именно технологията на сондиране – т.нар. fracking, при който се инжектира разтвор от вода и химикали под налягане, за да се предизвикват малки експлозии в междупластовите пространства и да се разцепят скалите. Нека не забравяме, че по принцип районът на газовото находище у нас е изключително сеизмичен – все още има следи от земетресението в Стражица през 1986 г., когато бяха разрушени над 15 000 сгради и някои от пострадалите продължават да живеят във фургони.
Всички тези факти са достатъчно обезпокоителни, за да алармират нормално мислещия човек за бедите от унищожителната шистова инвазия у нас, за която няма равностойно финансово обезщетение. (И не би могло да има въобще, бел. ред.) За съжаление времето тече и с наближаването на момента на подписване на договора с “Шеврон” хората трябва да са наясно с поетите политически ангажименти от страна на правителството, да имат пълен достъп до информация от медиите и да могат чрез референдум да одобрят или отхвърлят предложената енергийна алтернатива.
Нека разумът проговори!
