С нечувана ориенталска скромност в столичната Народна библиотека бе открита фотоизложба послучай 10-годишнината от завръщането на европееца дон Симеон в България. В 300 скромни по размери снимки се разказва за благодеянията и саможертвите, извършени от Кобурга в името на българския народ.
Изложбата започва с незабравимото Му обръщение към нацията от 6 април 2001 г., съдържащо обещанието за прословутите 800 дни. По-нататък следват ред други знаменателни изяви от роден и международен характер – като например натикването на България в НАТО или раждането на внучето Му на име Хасан.
С царска скромност са премълчани врътката на външния дълг, проджабите на електроразпределението и БТК, покупките на негодно въоръжение за “армията”, натикването на окупационния ни корпус в Ирак и т.н.
Освен новия Симеон Велики на тържеството присъстваха още три ослепителни знаменитости: забогателият от спестени закуски Маргарит Мицев, бившият кадър на библиотеката Юнал Лютфи, чиято доносническа дейност колегите му никога няма да забравят, а също така Желю Желев в собствената си малогабаритна персона. По думите на служител на библиотеката бившият президент, който навремето наричаше дон Симеон дребен търгаш, сега се ръкувал с него, изпълнявайки чупка в кръста в стил Петко Бочаров пред Тодор Живков.
Въпреки масираната реклама в официозните медии на другия ден, малко преди пладне, нямаше нито един посетител. В така зейналия вакуум се видя, че таблата със снимките са наредени на едната стена в коридора на втория етаж, докато от противоположната стена я гледат изумените портрети на граф Пьотр Алабин, проф. Константин Иречек, проф. Иван Шишманов и други колоси на родната култура, които някога са били директори на библиотеката. За разлика от тях хората от персонала, към които се обърнахме, заявиха, че са не толкова изумени, колкото възмутени и отвратени от допускането на подобна изложба в Светая светих на българския дух. А сегашната директорка, която допусна това кощунство, се казва Боряна Христова, божем професор.
Прочее изложбата ще продължи цял месец – ако отидете да я видите, нищо чудно да сте първият посетител, който е дошъл тук не по служебна или някаква друга принуда.
