През миналата седмица две събития бяха доста звучно коментирани от българските медии. Първото, което се обсъжда обилно и от жълтата преса, бе поредното изстъпление на Комисията по досиетата. Тя отново нанесе мощен удар по българската държавност, като заля с помия 183-има български учени, които са минали през ВАК (Висша атестационна комисия).
Второто събитие, което получи и международно покритие бе изрисуваният Паметник на Съветската армия в навечерието на 22 юни. Деня, в който хитлеристката армия премина държавната граница на СССР и постави началото на същинската част ва Втората световна война.
Да се спрем на срамната работа на доносниците от Комисията по досиетата. В петък, 17 юни т.г., в. „Труд” на цяла страница изброи поименно въпросните 183-има български учени, обвинени, че са помагали на българските специални служби в лицето на ДС и военното разузнаване. Обикновеният читател вижда само един голям списък и намира в него няколко познати имена. И нищо повече, освен че едно агресивно малцинство ги нарича всичките „доносници”.
По стечение на обстоятелствата през последните 30-ина години съм имал възможност да общувам с една немалка част от тези достойни българи. Първата подлост на доносниците от комисията е, че съвсем съзнателно са пропуснали да поставят пред имената на изброените в списъка техните научни звания и степени. В действителност става въпрос за академици, професори, доценти и т.н., както и за огромен брой доктори на науките. Една голяма част от облените с помия от Комисията по досиетата са членове на престижни международни организации и са водещи специалисти в глобален мащаб. Накратко, интелектуалният потенциал и стойност на българските „доносници” (съгласно комисията) са признати в цялата световна академична общност.
Няма как да се коментират всички имена и затова ще напиша няколко реда за първото име в списъка - Аксиния Джурова. По-точно професор доктор Аксиния Джурова. Вижте какво пише за нея в уикипедия: Дъщеря на Добри Джуров. Завършва българска филология в Софийския университет (1965) и “История и теория на изкуството” в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат (сега: доктор) на изкуствознанието (1974). От 1973 година е сътрудник на Военното разузнаване. От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание). От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция). Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
А сега на вашето внимание предлагам оценката на професор Петер Шрайнер (президент на Световната асоциация на византинистите) за професор Аксиния Джурова: Популяризирането на българската ръкописна книга и на българското изкуство сред широки обществени кръгове в собствената страна и в чужбина винаги е било сред приоритетите на Аксиния Джурова. В огромен брой радио- и телевизионни предавания тя представи достъпно трудните резултати от своите изследвания. Популярността на българската култура по света, дълго време позната само на тесен кръг специалисти, се дължи в голямата си част на юбилярката. Тя е била гост-лектор в Университета в Йеил, в Университета във Венеция, в Практическата школа по социални науки в Париж, в много европейски университети е чела лекции за българската култура и изкуство през Средновековието, придружени от впечатляващ илюстративен материал, който повече от думите въздейства на съзнанието. Тя успя да пренесе този интерес чак до Япония и интензивните и днес българо-японски културни контакти се дължат и на нейната инициатива.
Сега, след като се запознахте с по-горното, ви предлагам някои от въпросите, които бяха зададени на световноизвестния български учен проф. Аксиния Джурова - византолог, от журналистка на сайта “Блиц”: Първи въпрос - „Въпросът е дали заради вашата дейност не са пострадали хора?” Втори въпрос - „Все още не сме наясно с вашата работа като секретен сътрудник, нито за докладите, които сте изготвяли. Защо да не ви попитам?
Уважаеми читателю, мисля, че става ясно, че основната цел на подобно интервю е интервюираният да бъде тотално дискредитиран. Нищо повече!
При цитираната по-горе професионална кариера за какви „пострадали хора” може да се говори? Интервюиращата дава ли си сметка колко книги е трябвало да прочете професор Аксиния Джурова за да получи по-горната оценка от професор Петер Шрайнер? И дали в живота си е имала време да се занимава с нещо друго освен с високо интелектуален труд? Нима е необходимо да имаш три педи чело, за да се досетиш, че проф. Аксиния Джурова е работила като експерт-византолог и има принос към научното изследване на част от нашата история, касаеща Византийската империя.
Преди доста години имах честта да съпровождам, в силата на служебните си задължения като дипломат, проф. Аксиния Джурова на една научна конференция в Западна Европа. Повярвайте ми, бях горд, че съм българин! Включително и гръцките ни съседи признаваха единодушно, че един от най-големите византолози в света е нашата Аксиния Джурова.
Искрено съжалявам, че няма възможност да коментирам и многото други достойни българи, които са споменати от доносниците на Комисията по досиетата. Какво наблюдаваме? Хора, които не могат да се доближат на разстояние даже един топовен изстрел в интелектуален план до учените от въпросния списък, се опитват да ги осъждат!
Тук е и трагичният проблем на всички нас!
Народ, който оплюва и не уважава своя елит, е осъден на затихващи функции и изчезване във времето. Най-комичното е, че една госпожа от Комисията по досиетата, която бе изчезнала преди време и не се появяваше в медиите, отново взе думата, за да полее с помия българския научен елит. Същата тази, за която редица представители на бившите специални служби обявиха публично, че е бивш агент на ДС. Представяте ли си какво морално падение? Подлецът осъжда българските граждани, които са служили на своята Родина!
Няма здравомислещ българин, който да не е разбрал, че т.нар. закон за досиетата методично и периодично разрушава българската държавност. Преди броени седмици нанесохме смъртоносен удар върху българската дипломация. Днес, върху академичната ни общност. А утре? Ще остане ли незасегнат стълб на българската държавност? Май... не! Няма нищо по-жалко от един милиционер от Добрич, който дава морални оценки на академичната общност и коментира функционирането на ВАК. И това единствено и само за да оправдае надницата си и канцеларско-административния си „лукс”.
Писал съм го преди, ще го напиша пак! Преди известно време издигнахме паметник в София на бившия американски артист и холивудски герой Роналд Рейгън. Е, и бивш американски президент. Преди повече от двадесет години световноизвестният френски ежемесечник „Монд дипломатик” посвети почти две страници на Роналд Рейгън. По време на своята работа като артист в Холивуд, той бил агент на ФБР. Неговата основна задача била следната - да следи своите колеги, които са активисти в профсъюзното движение в Меката на американското кино. Накратко, Роналд Рейгън е донасял на ФБР с цел разбиване на синдикатите в Холивуд.
Така пишеше в „Монд дипломатик” и нямам основание да изказвам съмнение относно достоверността на публикуваната тогава информация.
Представяте ли си, ако журналистката, която пита професор Аксиния Джурова, зададе същия въпрос на Роналд Рейгън - „Въпросът е дали заради вашата дейност не са пострадали хора?”
Оставям на теб, любезни читателю, сам да коментираш пред съвеста си отговора, който би дал бившият американски президент, ако е честен пред себе си. Предполагам, че би било логично да оцениш и в международен план съдържанието на понятието „доносник”, което лепим без капка мисъл и почтеност на много наши честни граждани.
В случая обаче отново опираме до понятието геополитика! То дава логично обяснение защо подлеци се употребяват, за да поливат с помия честни хора. Комисията по досиетата „срути” още една от основните подпори на българската държава - елита на академичната общност. Подготвя се срутването и на следващия сектор на българската държавност.
Сега да се спрем и на поругаването на Паметника на Съветската армия в навечерието на 22 юни. Забележете следното! Преди случката имаше активна „артилерийска подготовка”. Депутат на ДСБ още преди месеци постави „неочаквано” и отново въпроса за премахването на паметника. Друга една личност, отгледана от студентски години от ДС, която е известна със своята патологична русофобия, написа даже книга за „течната” българо-съветска дружба (б.р., става дума за “Течна дружба” на Иво Инджев). Накратко, общественото мнение се обработва методично от началото на годината в ускорен режим по посока изграждане на тежка русофобия. Тук основната цел е да се изкопае огромен негативен емоционален ров между двата братски народа. Все пак руският и българският народи са от една и съща цивилизационна група, а именно-славянската православна цивилизация. По този въпрос са се изказали недвусмислено Арнолд Тойнби, Освалд Шпенглер, Николай Данилевски и Самюел Хънтингтън.
Точно това българските русофоби избягват да коментират.
Когато народите по света се обединяват (в момента това е водеща тенденция в регионален план) на чисто цивилизационен принцип, у нас група добре платени провокатори ни тласкат в обратна посока.
Защо?
Подготвя се т.нар. перестройка-2. При перестройка-1 се разпадна СССР и евразийското пространство се преформатира. Евразийският полюс загуби територии. Появиха се множество независими страни. Атлантическият геополитически полюс (САЩ) в този момент изгражда методично буферна зона между Русия и континентална Европа (или т.нар. Стара Европа).
Нова Европа, по терминологията на бившия военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд, в стратегическия план на атлантическия полюс, трябва да е силно русофобска, което автоматично я превръща в буфер (преградна стена) между Евразия и Стара Европа. Вземете картата и ще видите, че Европа е само един полуостров на Евразия. Изгражда се балтийско-черноморската буферна зона. Това е една ивица земя от Балтийско море до Черно море. Последната трябва да играе ролята на „бодлива тел”. България е част от нея. За това българската държавност трябва да бъде разрушена и да бъдат елиминирани тези, които осъзнават българските национални интереси. Целта е да остане „колониалната администрация и „полезните идиоти”, както казва Ленин. По този начин българските земи се превръщат само в територия, която обслужва чужди геополитически цели и ни изправя срещу собственото ни цивилизационно ядро - Русия. ГЕРБ в процеса на разрушаване на българската държава е „отличник”. Ето защо сегашната управляваща партия е смъртен враг на българската държавност.
Демонтажът на нашата държава през последните две години се осъществява с огромна скорост.
Любезни читателю, на изборите през есента се решава съдбата на нашата Родина. Независимо от политическите пристрастия на всеки един от нас, ГЕРБ като партия трябва да бъде отстранена от властта. През октомври, единственият правилен въпрос ще бъде - успяхме ли с общи усилия да нанесем поражение на ГЕРБ или не? След изборите трябва да си отговорим и на най-важния въпрос - Успяхме ли да получим властови позиции за спиране на разрухата и укрепване на българската държавност? ГЕРБ е като „солна киселина” за нашата Родина и за бъдещето на нашите деца и внуци. До каквото се „докоснат” гербаджиите, всичко изгаря.
Да се върнем към „цветните” изстъпления по отношение на Паметника на Съветската армия. Понеже събитието има и геополитическо измерения, то веднага бе отразено от глобалните евроатлантически медии. Платени провокатори и откровени наивници (да не казвам глупаци) тръгнаха да търсят художествените измерения на пошлото обругаване на монумента. Неграмотни младежи отново започнаха да обясняват, че по пътя си към Берлин Червената армия е оставила в Източна Европа 3 млн. трупа. Елементарна лъжа, но младото поколение не познава добре историята! Отнякъде се появиха и 300 000 убити в България без съд след 9 септември 1944 година. Въобще принципът е типично бойкоборисовски - колкото е по-голяма лъжата... толкова по-добре и естествено - шокиращо. По медиите се появи отново онази до болка позната русофобска групичка от платени клакьори, които са изключително агресивни и арогантни. Така се създава лъжливото усещане, че антируските настроения в България се увеличават с времето.
Каква е основната цел на перестройка-2? Много ясна! Приравняване на фашизъм и комунизъм. Приравняване между Хитлер и Сталин. Какво следва от това, ако се получи желаното промиване на мозъците в Източна Европа и в частност в България? Ако целта се постигне, то естествено стигаме и до следващия фундаментален извод - Москва няма заслуги за победата над хитлеристката чума. Тогава!?! Логично следва заключението, че Русия е „несправедливо” голяма и богата на природни ресурси. Я да си я поразделим и да остане от Руската федерация само Московското княжество. Сега разбирате ли защо се окарикатуряват паметниците на съветската армия? Почакайте, ще посегнат и на Альоша в Пловдив! Това е методично преследвана геополитическа цел и в нея няма нищо „лично”, както обичат да казват американците.
В последно време се появи един неприятен проблем. Няма пари. Финансово-икономическа криза е!?! Обикновено в такива случаи се ползва една „вълшебна” формула. Нарича се аутсорсинг (самофинансиране, взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна, б.р.). Преди няколко седмици се състоя среща на Вишеградската четворка - Чехия, Полша, Словакия и Унгария. В случая водеща бе Варшава. Спомнете си статута на полските военни в Ирак и Афганистан. Те имат лидиращи позиции, почти доближаващи се до тези на Великобритания.
Концепцията е ясна: Балтийско-черноморската буферна зона (ивицата от Балтийско до Черно море) да се оформи като едно мини-НАТО, начело с Полша и естествено, всичко това на базата на мнимата заплаха от „недемократична” Русия да премине на аутсорсинг от страните участнички. Сега разбирате ли българските русофоби в коя „схема” играят и чии интереси защитават.
Тук искам да направя една много важна уговорка. Ние, българите, трябва да сме винаги българофили. И никакви други! Но предвид историята на България и тази на нашите прадеди, както и техния цивилизационен избор, би трябвало винаги да ни е пределно ясно следното! Няма как да си русофоб и българофил! Не става! Ако някой не вярва, да се обърне към класиците - Тойнби, Шпенглер, Хънтингтън и Данилевски. „Световната демократична общност” като хомогенно понятие е приказка за балами. Обикновено, доста неграмотни.
Накрая бих искал да завърша с цитати на Чърчил (22 юни 1941 година) и Рузвелт (24 юни 1941 година). Чърчил - „Никой не е бил по-упорит противник на комунизма от мен. Но сега всичко това отстъпва на втори план... Опасността, която заплашва Русия - това е опасност, която заплашва нас и САЩ”. В парламента британският премиер казва: „Днес от Съветска Русия зависи и нашето бъдеще”. Рузвелт произнася следните слова: ”Жизнено необходимо за сигурността на Америка е да се оказва всестранна помощ на Русия, докато тя се сражава със страните от Оста”.
Днес можем да си спомним и авторитетния британски историк А. Тейлър. Той обяснява вечната антипатия към Русия със следните думи: ”Русия е прекалено лакомо парче от световното пространство, но което не позволява да го глътнеш, така както бяха погълнати не само народи, цивилизации, но и цели континенти”. Та ако атлантическият полюс глътне Русия, която е ядрото на нашата цивилизация, то не е много трудно да си представим какво ще стане с нас. Ще остане само апетитна територия и намаляваща неграмотна и опростачена биомаса. Я вижте само как е „зинала” Турция!
