С решение номер 46 – МИ, от 3 август тази година, ЦИК регистрира ПП „Нова Зора” за участие в изборите за общински съветници и кметове, които ще се проведат на 23 октомври т.г. Може да се каже, че бе преодоляно първото препятствие, заложено в Избирателния кодекс, роден от брака между административния ресурс и задружните интереси на партиите на властта в условията на т. нар. преход. Членовете и симпатизантите на ПП „Нова Зора”, както и верните читатели на вестника, събраха над 10 хиляди подписа на български граждани в подкрепа на тази регистрация. Това бе извършено в удивително кратък срок, което даде възможност след представяне на документите в ЦИК, една от първите (седма поред), получили регистрация, да бъде ПП „Нова Зора”.
Споменавам това, защото искам да изразя личната си благодарност, както и признателността на членовете на предизборния щаб към хилядите наши читатели, съмишленици, към членовете на ПП „Нова Зора”, към ръководствата на ППО, ОбПО и областните партийни организации за бойкия им дух, идейната им убеденост и всеотдайност, в този първи етап на предизборната битка.
Това е толкова по-ценно, защото като идеен вектор и идейна общност ние не сме онаследявали организационни структури, нито кадрови банки, нито завещан ни от историята морален капитал и партиен опит. Всичко, което сме постигнали, е плод на общата ни воля и цел да служим на Отечеството, на народа, сега, когато е най-тежко и най-трудно. ПП „Нова Зора” се роди в условията на анихилация на националната енергия, на идейна безпътица и разруха на държавността и икономиката, в условията на ужасяващ демографски колапс на българската нация. Със слово и дело, цели 21 години, ние заявявахме своята позиция на непримиримост към разпадните процеси в обществото, към торпилирането на основите на българската народностна традиция, към разкъсване на менталните връзки и съюзи, без които се превръщахме в обречени “сираци на вечността”, както талантливо и честно поетът е видял настоящето и е провидял българското бъдеще.
Зад нас през тези години не стояха корпорации, синдикати, банки и централи. В очите на мнозина, на фона на панаирджийско-политическата суетня, където келепирът, а не принципите и идеите са норма, нашето поведение изглеждаше може би ирационално. При все това не бяха малко тези, които ни симпатизираха, но когато следваше да изразят подкрепата си, се оправдаваха пред своята съвест, че не го правят, защото щял да изгори гласът им. И разбира се, грешаха, несъзнавайки, че по този начин подкрепят либералния разгул, в който т. нар. трегери на властта гледат на народа като на объркано стадо, което могат безсрамно да лъжат и безмилостно да стрижат и продават.
Нашият път, извървян и осмислен, свидетелства, и това трябва да бъде заслужена гордост на членовете и симпатизантите на ПП „Нова Зора”, че винаги сме били с ръка върху пулса на новите български времена. И вестникът, и Политическият кръг, а по-късно и ПП „Нова Зора” бяха създадени единствено и главно в защита на всичко българско, на всички равнища в националния живот. Ние първи съзряхме и прогласихме, че политическата прослойка, обяздила българското мироздание, няма нищо общо с България нито като държава, нито като нация, нито като народ, нито като история. И че това е причината, поради която тя така успешно обслужва интересите на новия по същество антибългарски олигархичен и компрадорски елит. Тази политическа прослойка, на която ПП “Нова Зора” е изначален противник и отрицател, ще си отиде от сцената на новата българска история. Това е неминеумо и ние не се съмняваме в това, защото такъв е смисълът на борбата ни; това е задачата, волята и вярата на ПП “Нова Зора”. Но това е и причината за нашето участие в изборите на властта, макар да знаем, че единственото, за което са й нужни те на този етап, е да я легитимират. ПП “Нова Зора” участва в това политическо позорище не защото вижда нещо положително в днешното статукво, и не защото смята, че системата следва да бъде възпроизвеждана. Напротив, в условията на едно макар и необявено, но доминиращо съгласие, и главно - в пълно съответствие с дългосрочния държавно-национален интерес, ПП “Нова Зора” се бори за създаванвето на нова обществено-политическа система – национално отговорна; държавнически суверенна; социално чувствителна и исторически осъзната. Това е нашият идеал и противоречие с нашето участие в изборите няма. От една страна, ние сме конституционно съобразна партия - регистрирани сме в съответствие със закона, нашите цели са публично заявени, ясни са организационните ни принципи, Програмата и Уставът са обществено достояние. Но ние щяхме да приличаме на всички останали партии, ако не бяхме проникнати от самосъзнанието, че сме партия на утрешния ден на България, на нова България, на новото утро на българската държавност. Това мотивира нашата открита, дълбока и съзнателна враждебност към утвърждаването на антинационалната, антидържавна и антибългарска обществена система често пъти и с външен ресурс. Нашата сила е в здравата връзка с дълбинните основания, с корените и соковете на българското мироздание, в единството с народа, с неговите болки, радости, надежди и разочарования. Ние сме с него “в корените на тревата”, на която в края на краищата и винаги принадлежи победата. И тя ще бъде за нас. Тези избори са само началото.
Датата 23 октомври обаче е дата и за изборите за президент и вицепрезидент на Р България. В заседанието си на 4 юли ЦИБ на ПП “Нова Зора” издигна кандидатурите на Жан Виденов и Валентин Вацев. 25-членният състав на ЦПС, на 23 юли, утвърди тези кандидатури с един глас “въздържал се” и един “против”. Добър ли беше нашият избор! Не само по мое мнение той беше безспорен. Той беше добър, защото беше реален опит да се прекрачат дълбоките разломи сред хората на социалната кауза и патриотизма, да се даде тласък на тяхното обединение в ЕНФ срещу настъпващия фашизъм. Да се включат в битката две фигури с огромен морален капитал, близки до целите и борбата на “Нова Зора”, беше политически правилно решение. Още повече че отдавна ни беше ясно, че природата на президентската власт в България е дълбоко превратна. Президентът като институция не е клон нито на законодателната, нито на изпълнителната власт, но е облечен с огромни възможности за намеса било пряко или косвено във всички сфери на обществения живот, като от друга страна, не съществува възможност да бъде контролиран. Тази властова архитектура, сътворена от бащите на конституцията, е откровено проявление на главния замисъл на перестроечната власт от 1989 г.: права без отговорности; власт без ограничители; сила неподвластна на контрол; видимост без действителност. Точно това перестроечно оръжие, но с обратна цел, възнамерявахме да употребим. И в това няма нищо ненормално и неморално. Президентската институция заедно с Конституционния съд, чиито решения и становища, за разлика от 10-те божи заповеди, не подлежат на обсъждане, е лицето на успелия български феодализъм от васално колониален тип. Българският президент в условията на отсъстващ суверенитет изразява, символизира и въплъщава, нека си послужим с библейския израз, „мерзостта на запустението” на новата българска политическа система, на безконтролната политическа власт на колониалната администрация, на която, както вече казахме, ПП “Нова Зора” е изначален политически отрицател и противник.
На 29 юли специален куриер донесе в централата на ПП “Нова Зора” писмо на Жан Виденов, придружено с обяснителна записка, която казваше, че същото писмо (текстът публикуваме отделно) в електронен вариант било изпратено още на 14 юли, но неполучено от нас или неразбрано!
Историята е прелюбопитна, тъй като още на 19 юли Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ) изпрати писмо на мое име, като председател на ПП “Нова Зора”, в което бях уведомен, че господата Жан Виденов и Валентин Вацев са поканени да посетят РИСИ за среща с руската експертна общност в един разговор за външнополитическата ситуация в България и основните направления на българската външна политика. Като удобно време се посочваше датата 6 септември, а за срещата се указваше времето от 11 до 13 ч. Писмото беше подписано от директора на РИСИ Л. П. Решетников. Може би си струва да добавя, че писмото предизвика изключително вълнение и удовлетвореност сред присъстващите в офиса. Копие от писмото веднага бе препратено до двамата кандидати, а по пътя на споделената радост, достигна и до наши, и до техни приятели. Както би казал летописецът, радостта беше всеобща, надеждата велика. Може би и заради това днес разочарованието е толкова голямо. Струва си всеки сам да прочете писмото, да го разтълкува и да разсъждава за причините, поради които е написано. За нас нещата са еднозначни: Жан напусна бойното поле на историята. Не го съдим и не го корим. Както много пъти сме подчертавали досега, той има много качества, но очевидно смелостта не е сред тях. Бих добавил, че не е сред тях и топлото човешко чувство за признателност към онези, които му вярваха през всичките 15 години на неговото сатанизиране. Не заради нас, заради тях не трябваше да убива надеждата, че може да има и друга, по-щастлива съдба, народът ни, който търси „щастливи кадрови находки” и не се надява, че те не са сред нас, а още по-малко някъде в следващите неродени поколения.
Какво ни съветва Жан? Да се примирим? Да се откажем? Да станем като другите! Само дето не добавя – “така било е, и тъй ще бъде”... Как обаче да си обясним, че само “гласуването” и “шоковата терапия в институциите” могат да дадат нужния високоволтов импулс? И това, казано от човек, който сам отказва да участва в борбата за промяна.
В писмото има верни постановки, точни квалификации и определения. И все пак би било разбираемо, ако Жан си отива като човек, казано най-общо, с изтекъл срок за пригодност, уморен от битки, обиди и предателства. Политическото дезертиране обаче от бойното поле на историята, препращането на отговорността за съдбата на България в други поколения, рисуването на безнадеждни хоризонти за народа, някак си не подхожда на „кадровото решение” Виденов. Иначе излиза, че когато го е поставил на поста председател на БСП, Стратегът Лилов правилно е изчислил и коефициента на съпротива, което би било основание за наша болка и ново разочарование.
Ние в “Нова Зора” не се отказваме от Жан – човека и политика. Само сме смутени от новото превъплъщение. Но не сме разколебани в своята решимост да се борим за една национално отговорна, държавнически суверенна и исторически съзнателна обществено-политическа система.
Преди два-три месеца в един разговор го попитах дали няма чувството, че след като корабът потъна, екипажът се издави или се спасяваше поединично, капитанът, общо взето, се бе покрил, или мълчи начумерен и зъл. И добавих, че ние, които заради истината се борихме за него, приличаме на корабокрушенците от сала на Медуза. Не е точна метафората, отвърна Жан. Сега искам да му кажа, салът на Медуза ще доплува, а ти, фехтовачо, търкай ръждата по твоята шпага, която ненужна виси на стената.
Какво да кажа на читателите, симпатизантите и членовете на ПП “Нова Зора”? Те по-добре и от мене знаят, че цветовете и плодовете на българската перестроечна власт са отровни. Горчилките по пътя – също. А когато са ненадейни – още повече. Предлагам им по Ботевски да превърнат сърцата си в чукове и да излязат на борба със стихиите. Защото ако президентските избори в България изразяват външната, фасадната и превратна форма и лице на днешната политическа система, то изборите за местна власт, изборите за кметове и общински съветници касаят корените на самата власт. С други думи, те са изходната точка, от която следва да се разгърне една нова, истински демократична и истински народна власт. Затова в изборите за президент и вицепрезидент, ако не бъде номиниран друг кандидат, ние ще изразяваме ясното си политическо отношение към статуквото, а в местните избори, влагайки цялата си енергия, воля и сила, предстои да побеждаваме. Там е нашата битка! Там е победата ни! Защото имаме нужда от нова България, и тя ще се роди и ще пребъде въпреки всичко.
