На 5 август т.г. започна регистрацията на кандидатите за участие в президентските избори и веднага ни бе подсказано, че ако не хляб, поне зрелището ни е гарантирано. Делегацията на ГЕРБ, водена от шефа на предизборния щаб Цветан Цветанов и заместник председателя на партията Искра Фидосова, се вреди първа. Заслугата е на младежките активисти на ГЕРБ, караулили цяла нощ пред ЦИК (в бившия Партиен дом). Кандидатът за президент на ГЕРБ все още е „Господин Фантом”, както казва Волен Сидеров, но партията грабна регистрационния №1, надявайки се, че така ще бъде и след преброяването на гласовете на 23 и 30 октомври 2011 г. Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова обяви, че регистрацията ще продължи до 16 август, и че към 08.08.2011 г. са били регистрирани 84 партии и коалиции. Какво изобилие!
До 4 септември 2011 г., наред с известните вече кандидати на другите партии и инициативни комитети, социолози и политолози ще мерят рейтинга и на „мъглявината”, сиреч на предполагаемия фаворит на Бойко Борисов. И в зависимост от щедростта на управляващите „скритият имам” на герберите ще „печели” още на първия тур или на балотажа. Друг резултат не се предвижда, тоест, не се заплаща... Парадът на мераклиите за държавен глава започна с фантом, мина през трима кандидати за „жълта книжка” и може би ще завърши с крадец, или с потенциален затворник. Шоуто трябва да продължи... Лудите не са кандидатите, а тези, които ги издигат, и най-вече тези, които „ще им гласуват”.
Почти всички, които пожелаха да се запишат за участие в президентската надпревара, получиха регистрация. Включително и „гражданският кандидат” Меглена Кунева, подкрепена от „Царя”; както и „общият” кандидат на „Синята коалиция” Румен Христов, заради който коалицията може да се разпадне след „преброяването на пилците” наесен. Не се съмняваме обаче, че отпуснатите от Симеон Дянков за изборите 35 млн. лв. (с 9 млн. повече от предвидените първоначално 26 млн. лв.) ще бъдат „успешно усвоени”.
Първият ден от регистрацията на кандидатите заслужава да бъде описан от голям сатирик: все едно, че гледаш конкурса „Мис монокини”! Единият от скандално известните братя Юзеирови, „лидери” на неосъществените партии „Отоман” и „Мюсюлмански демократичен съюз”, Юзеир Юзеиров, се отропа в приемната на ЦИК по сако, риза, вратовръзка и... боксерки. Така бил „протестирал” срещу нарушаването на правата на малцинствата! На кои малцинства? На нудистите или на страдащите от психични разстройства? За т. нар. гей общност, да не говорим. Юзеир се оказа член на инициативен комитет, издигнал кандидатурата за президент на брат му Али Юзеиров. Дето се вика, Батко и Братко в политически вариант! След като Юзеир бе върнат да се приведе в приличен вид, брат му Али бе регистриран и списъкът на вписаните кандидат-президенти се обогати с още един шут. За да не остане съмнение, че Юзеир е единственият „луд”, който се надсмива над процедурата и държавността, „зелените” също се явиха в ЦИК по бермуди и сандали. Те обаче бяха принудени да изчакат идването на свой прилично облечен представител и едва тогава бяха регистрирани. „Идейните” им съображения, сиреч нежеланието им да носят типа униформа на служителите в ЦИК, не бяха взети предвид. Клоунадата на Юзеирови и на „зелените” не направи никакво впечатление на Волен Сидеров и неговите оръженосци... ПП „Атака” щурмува Партийния дом с националистически декларации и формулирани от лидера й Сидеров изисквания към държавния глава: да има ясно виждане за националните интереси, да не се гъне пред чужди фактори, да може да казва „не” и да не е сътрудник на ДС. Все качества, които Сидеров твърди, че притежава.
Циркът обещава още примамливи зрелища до есента. На изборите обаче, ролите ще се сменят: кандидатите ще ходят прилично облечени на „срещи с народа”, а избирателите ще са нудисти... по принуда. Защото, в резултат на „антикризисните мерки” на правителството много от тях ще са останали, с извинение, без гащи. Включително и 22 800 български граждани, които според Юзеир Юзеиров са се подписали под двете политически партии: неговата и на брат му Али. Затова, за разлика от ЦИК, те няма да се възмутят, ако кандидатите за президентския пост дойдат да ги агитират по долно бельо и налъми. Знаят хората на какво са способни политиците за да се докопат до властта. Знаят, че цялата тази тупурдия около изборите е за да се определи кой ще ги язди и в „робска люлка люлее”, а не кой ще ги нахрани, облече, подслони, сгрее и утеши.
Не властта храни поданиците, а поданиците хранят властта. И спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Иначе, както е написал Марк Твен още през 1884 г.: „Демокрацията е да привлечеш на своя страна по-голямата част от глупаците”.
Властта е сладка отрова. Ако е вярна поговорката, че денят си личи по заранта, големият цирк предстои. Започва купуването на гласове и на коалиционни партньори, така че след изборите много „анализатори” може да се окажат прецакани. Но със сигурност най-ощетени ще бъдат избирателите: дясно, центристки и ляво мислещи, които в действителност изобщо не използват разума си. Докато суверенът, сиреч народът, позволява тази политическа клоунада и отвратителния алъш-вериш, ще доживее деня, в който за държавен глава ще се кандидатира някой изтърван от лудницата или от затвора. Дали ще е облечен „прилично”, или ще цъфне пред ЦИК дибидюс гол, все едно! Само да не седне в президентския стол! Всъщност не е луд този, който изяжда баницата, луд е оня, който му я дава. Зрелището, наречено предизборна кампания, може да е забавно, но не е безплатно, за разлика от сеира при откриването на новата спортна зала „Арена Армеец” в София. Впрочем и там се оказа, че няма безплатна вечеря: тарикати продаваха „безплатните” билети по 20-30 лв., а други откраднаха 28 топки на националния отбор по волейбол, плюс статива на една камера. Накрая националите по волейбол отидоха да се готвят в Двореца на културата и спорта във Варна: понеже „подарената” от премиера Борисов „Арена Армеец” се оказа не по джоба на волейболната ни федерация. У нас безплатните неща винаги излизат по-скъпо.
Гледайки списъка с регистрираните кандидати, си мислим за цената на „победата” в тези избори. По повод на една друга, военна победа (над Наполеон при Ватерло през 1815 г.), британският командващ херцог Уелингтън казал следното: „След едно изгубено сражение, няма нищо по-печално от едно спечелено сражение!”
В този смисъл, след неприсъствието в списъка на кандидатите за държавен глава, некласирането на челни места при самите избори вече е атестат за почтеност и честност на един нормален политик. Да не забравяме, че веднъж Сидеров стигна до балотажа. Оставаше да ни стане и президент...
