Нова Зора

„Нито едно престъпление не почива на разумно основание”
Ливий

Морално ли е „народните избраници” - депутати, министри, кметове и общински съветници - да припечелват допълнително, предлагайки консултантски и други услуги на частни или публични фирми, фондове, фондации и други структури? Този въпрос взриви общественото мнение, когато в. „Труд” публикува информация за един необикновено щедър хонорар, получен от лидера на ДПС Ахмед Доган. Не за философски, а за хидроложки „консултации”. Оказа се, че Доган, дежурният отсъстващ от заседанията на Народното събрание, е прибрал близо 1,5 млн. лева, като „консултант” на публично дружество, спечелило контракт за изграждането на хидроенергийния възел „Цанков камък”. Сезираният по случая Върховен административен съд (ВАС) се произнесе, че няма конфликт на интереси: всеки имал право на допълнителен труд и на възнаграждение за него. Пито - платено!
Само че лошият пример е заразителен. Аферата „Цанков камък” нито е първата, нито ще е последната от този род, докато „консултантските услуги” на властимащите служат за прикритие на други, непозволени от закона и морала занимания; и докато има кой да плаща луди пари за тях. Разликата е само в размера на получаваните хонорари и в цинизма на Доган, който пръв се похвали публично с „обръчите от приятелски фирми” около ДПС. А преди парламентарните избори през 2009 г. провали коалиционните си партньори с изявлението в с. Кочан, че и без да е премиер или министър, може да „разпределя порции”. Докато други „консултанти на повикване” се спотайват или се оправдават, тълкувайки закона, както дяволът чете Евангелието...
Когато се приемаше новият Правилник за организацията и дейността на 41-вото Народно събрание, в чл. 115 (1) бе записано: „Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните и общинските органи и организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, но за не повече от края на срока на договора”. Член 117 (1) и (2) разрешава на народните представители да получават хонорари или възнаграждение по граждански правоотношения и им забранява такива по трудово правоотношение. Член 118 (1) забранява на народния представител да изпълнява друга държавна служба, или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител, а чл.118 (2) му забранява да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации. Така че според правилника, ръководенето от депутати на нотариални или адвокатски кантори, както и полагането на „извънреден труд” срещу заплащане, не са „несъвместими с положението на народен представител”. Този текст обслужи чудесно интересите на председателката на правната комисия и на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова, която има собствена нотариална кантора. Нито скандалът с невярната декларация за имотно състояние на бившата евродепутатка от ГЕРБ Румяна Желева (станала по-късно министър на външните работи на България и провалила се като кандидат за поста еврокомисар), нито този с шестте апартамента и „консултантските” хонорари (към 90 000 лв.) на бившия заместник-кмет по сигурността на столицата, днес вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, нито съмнителното придобиване на 14 имота от председателя на Столичния общински съвет (СОС) Андрей Иванов, доведоха до друго уреждане на „допълнителната” дейност и доходите от нея на публичните служители. Затова редица депутати и общинари продължиха да ходят на работа през свободното си от „допълнителен труд” време. И въпреки че член 10 от Правилника на НС забранява на народните представители да получават подаръци на стойност, превишаваща 1/5 от основното им месечно възнаграждение (равно на три средномесечни заплати на заетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данните на НСИ), няколко „народни избраници”, между които и Лъчезар Иванов от ГЕРБ, отидоха в работно време на фалшива промоция, подмамени от обещанието да получат безплатно скъпите мобилни телефони „Верту”. За тяхно съжаление щедрата оферта се оказа журналистически капан, от който остана само терминът „Партия Верту”.
Прочутият римски философ Луций Аней Сенека (около 4-65 г. след н.е.) пише: „Което не забранява законът, трябва да го забранява срамът”.
Обаче нашите „народни избраници” отдавна са забравили що е срам. Сякаш са чели „Възхвала на глупостта” на Еразъм (Ротердамски), където се изтъква: „Срамът, безчестието, хулата и злословието вредят само когато се чувстват”!
Българският „политически и бизнес елит” направо плаче за операция „Безсрамниците”! Тя обаче, няма да се осъществи от Цветановото МВР, а - надяваме се, - от гласоподавателите на есенните избори. Не от „изборните туристи” или от платените и нахранени с кебапчета и кюфтета мургави „дясно ориентирани симпатизанти”, а от хората, които мислят за бъдещето на Родината и това на своите деца и внуци.
Преди две седмици стана известно, че и бившият „царист”, трансформирал се в 40-ото НС в „независим” и накрая в „гербер”, Лъчезар Иванов (Лъчо Мозъка), се е възползвал от царящото в Народното събрание безделие, за да припечели от извънпарламентарна „консултантска” дейност. Напомняме, че господинът бе заместник-председател на 41-вото НС, председател на Комисията по здравеопазването и председател на Софийската партийна организация на ГЕРБ.
Той бе принуден да подаде оставка от трите поста, след като го изобличиха в опит за спиране на журналистически репортаж по Нова телевизия относно негов корумпиран приятел митничар, което не му попречи да се нареди сред мераклиите за безплатни мобилни телефони „Верту”, всеки от които струва към 5000 лева – много повече от 1/5 от месечното депутатско възнаграждение.
„Шамар да е, аванта да е!” - това е кредото на този политически номад.
След като бе разконспириран за щедрия хонорар, „заработен” пак по време, когато би следвало да е в НС, Лъчо Мозъка бе натирен от Бойко Борисов в студиата на Канал 3 и Би Ти Ви, за да обясни „какво е направил”. (За БНТ обяснението бе направено по телефона). „Обяснението” се сведе до декларация, че Иванов не е нарушил законите, нито пък е изпаднал в конфликт на интереси: просто нямало такъв закон, който да забранява на депутатите да полагат „извънреден труд”. Господинът бил „помолен” да консултира по здравни въпроси един застрахователен фонд и голяма охранителна фирма: не като гинеколог, а като специалист по вътрешни болести. За ценните си анализи и препоръки към профилактиката на персонала бил възнаграден „заслужено”, сиреч богато. Не бил виновен, че възложителите са го хонорували, според придобитите от него качества и умения, резултат на непрекъснато самоусъвършенстване.
Освен това Л. Иванов бил платил „цели” 16 000 лв. данък! В България, най-бедната страна от ЕС, която по ефективност на правораздаването е по-назад и от Албания, а по равнище на корупцията е на челно място в европейската класация, получените от депутата 130 000 лв. хонорар се равняват на 956 минимални пенсии, или на 542 минимални работни заплати!!! Но, според Лъчо Мозъка, всичко е „законно”. Друг е въпросът, дали е морално? Но и „законността” на „допълнителните доходи” може да се окаже спорна, ако се намери прокурор, който да потърси връзката между депутатския хонорар и приетите от парламентарното мнозинство поправки в Закона за застрахователната дейност. Тогава ще излезе, че е налице престъплението „злоупотреба със служебно положение за лична изгода”! За него, както за всяко престъпление, не може да има разумни основания.
Защо при наличието на толкова други специалисти някои се обръщат за „консултантски услуги” към „експерти” като Ахмед Доган, Цветан Цветанов или Лъчезар Иванов? И защо заплащат техния „извънреден труд” неколкократно по-щедро, отколкото на други консултанти, които не са във властта? Например трудът на Лъчо Мозъка е бил оценен от потребителите седем пъти по-скъпо, а един Господ знае как е бил изчислен  хонорарът на Доган за проекта „Цанков камък”, или този на Цветан Цветанов?
В изброените по-горе примери очевидно не става въпрос за консултации, а за лобиране в интерес на точно определени фирми и фондове. Доган е съдействал на една фирма от „приятелския обръч” да получи контракт за строежа на „Цанков камък”; Цветанов, като заместник-кмет по сигурността на София, вероятно е осигурил на друга „приятелска” фирма щедра общинска поръчка; Лъчезар Иванов е редактирал цял проектозакон, за да защити интересите на определен частен застраховател. Който не вярва, да посочи поне един случай, в който някой от тримата е бил потърсен за консултации, преди да влезе във властта. Понеже няма такива примери, редно е „извънредният” им труд да се нарича с истинското му име: лобиране и злоупотреба с власт за лично облагодетелстване!