Автор на мраморната скулптура на бореца Коджа Юсуф (тежи 8 тона, надписът с името на бореца е на български, турски и английски език) е Бехчет Сали Данаджъ, преподавател по изобразително изкуство в Нови пазар, който е и автор на паметниците на Цар Самуил, на гара Самуил, на митрополит Симеон в Шумен и на барелефа на първия изследовател на Велики Преслав Йордан Господинов, на пластика - глава, на Христо Ботев, и бюст-паметник на патриарх Кирил, който се намира в градинката при храма “Свето Възнесение” в Шумен. Данаджъ има шест самостоятелни изложби, от които четири в Шумен, една в Бургас и една в Истанбул.
Данаджъ работил десет месеца върху скулптурата на Юсуф, поръчана от община Хитрино. Инициативата за паметника на бореца Коджа Юсуф е на Нуртен Ремзи, председателка на шуменското турско читалище. През 2008 г. тя внесла проект в истанбулското Министерство за турците извън Турция с посредничеството на турското консулство в Бургас. Проектът бил одобрен и резултатът е налице - в с. Хитрино е издигнат на паметник на пехливанина Коджа Юсуф.
Световният шампион по борба от края на 19 век е роден в хитринското село Черна през 1857 г., разказва сайтът “Шмоко”. През 1887 г. спечелил борбите в Къркпънар срещу тогавашния шампион от Луковит Кел Аличо. За световната борба го забелязва французинът Жозеф Дублие, който открива и легендарния български борец Никола Петров, и с още две турски надежди в спорта го води в Париж. След три години във Франция, през 1898 г. е поканен на турне в САЩ. На американския шампионат по борба тежка категория в Чикаго Коджа Юсуф победил и поискал всеки цент от спечелените 5 хиляди долара да му бъдат изплатени в злато. Натъпкал го в шампионския колан, закопчал го за тялото си и се качил на първия кораб за Европа - френския лайнер “Ла Бургон”, гигант с четири палуби, побиращ 1500 пасажери.*
На 2 юли 1898 г. плавателният съд на “Компани женерал трансатлантик” тръгва от Ню Йорк за Хавър със 725 души пътници и екипаж. На 3 юли попада в мъгла, но цяла нощ се движи с пълна пара. На 4 юли призори мъглата вече била гъста като мляко. В 5 сутринта се чула свирката на ветроходен кораб. От мъглата изплували платна и било късно за маневра, “Ла Бургон” се сблъскал с барка “Кромантишир”. Юсуф се хвърлил да плува в океана, но златото около кръста му било твърде тежко и потънал като ютия, преди моряци да се опитат да го качат в спасителна лодка. Според друга история - легенда, която разказват жителите на Черна, техният селски загинал, докато спасявал дете, заклещено между железа на палубата. Спасил детето, но водата го отнесла и животът му приключил на 4 юли...
Вече се подготвя и филм за живота на бореца Коджа Юсуф Пехливан. В проекта участват 7 държави включително България. Очаква се той да бъде завършен след две години, твърди радио Шумен.
• Васалите забулиха срама си
Може ли споменът за пехливанина Коджа Юсуф от село Черна, близо до Хитрино, да е синтетичен израз на отношенията ни с Турция? Оказва се, че може! Турският президент Абдуллах Гюл откри 8-тонния паметник на Юсуф в шуменското село Хитрино. Датата 12 юли 2011 г., когато бе открита статуята на бореца, ще се запомни и с това, че 9-минутната реч на президента Гюл при откриването бе изнесена на родния му език - турски. Държавният глава на Турция не пожела речта му да се превежда и какво каза, разбраха само събралите се на площада местни жители и представителите на медиите от южната ни съседка. Дали е възможно - питаме се, - такова да се случи в Република Турция?
Преводачът направи опит да прекъсне Гюл след първото изречение, но той не спря да говори. Така се наложи присъстващите на събитието около 30 български журналисти да питат после местните селяни какво е говорил президентът Гюл. Стана ясно, че в общи линии Гюл говорил за добрите междусъседски отношения. Но не съдържанието на речта е от особено значение. Много по-важен е фактът, че намирайки се на двудневно официално посещение у нас, Абдуллах Гюл пренебрегна един от символите на държавния ни суверенитет - официалния български език. Този акт излъчва високомерие, подобно на това на някогашните османски султани. Още повече, че бе демонстрирано пред немия взор на българските управници.
Впрочем речта на турският президент в Хитрино съвсем не се оказа единственото неглижиране на българските журналисти. По изричното разпореждане на турските охранители българските полицаи чинно стопираха колите на нашите медии преди стените на Плиска, която турският президент посети при визитата си в Североизточна България. Репортерите и операторите трябваше да изминат пеша в ужасната жега един километър с камери на гръб. Но границите на добрия тон бяха преминати, когато въпреки тежкия преход, журналистите не бяха допуснати в археологическия резерват - музея в старата българска столица, за да можело президентът Гюл да го разгледа на спокойствие.
Посещението на Абдуллах Гюл в Плиска може да се възприеме като една от проявите, заредена със символика по време на визитата в Лудогорието. В официалната турска историография, а и сред управляващите в Анкара, отдавна битува тезата, че прабългарите на Аспарух са тюрки и следователно България е една от древните турски държави в Европа. И разбира се, като убеден последовател на тази теория, турският президент не можеше да пропусне да посети първата столица на “аспаруховите турци”. Пък и за разлика от българските държавници, турските ценят символите, защото знаят, че те ги свързват не само с миналото, но чертаят и бъдещето им. Произнасяйки своята официална реч на турски език без превод на български, в люлката на българската държавност в Североизточна България, президентът Гюл освен всичко друго, подгря чувствата на многобройните посрещачи.
В Шумен, втората спирка на визитата му, президентът и съпругата му бяха посрещнати пред Томбул джамия. Турският държавен глава се здрависа с голяма част от присъстващите, а по-късно подари на мюфтийството препис на Корана от времето на Сюлейман Великолепни. От своя страна, както съобщи радио Шумен, той получи като подарък картина на Томбул джамия от Деян Евтимов. Дали това не би могло да означава, че турският президент недвусмислено показва, че вижда България като близка чужбина на една новоосманска империя... Знаменателно остава и васалното раболепие, демонстрирано по време на това посещение. Сигурно и предалият почти без бой царството си Иван Шишман го е било срам, ако е гледал от небесата как българският президент се вие като лозница около турския гост, сякаш забравил, че все още е действащ български държавен глава и че трябва докрай да отстоява националното достойнство.
На съвместна пресконференция в президентството Г. Първанов заяви, че няма нерешими политически въпроси и прехвърли топката към създадената смесена комисия по нерешените проблеми. Все едно въпросите на енергийното сътрудничество, обезщетяването на тракийските бежанци, пенсиите на изселниците, язовир “Тунджа” и ред други не го засягат като държавен глава. Не е ли странно, все пак?
След срещата на четири очи президентите на България и Турция участваха и в закриването на българо-турския бизнес форум в София. Абдулах Гюл поиска решаване на проблемите с бизнеса на турските фирми у нас, които и без това разполагат с доста привилегии.
От наша страна не бяха поставени проблемите на българските инвеститори в Турция. Впрочем този факт потъна в информационното затъмнение, в условията на което премина и цялото посещение на Абдуллах Гюл. За медийната тъма, обгърнала визитата на турския държавен глава, е особено показателен и друг факт, който също не намери място в официозните медии. Благодарение на източници от отлично информираните турски медии става ясно, че турският президент Абдуллах Гюл е бил максимално откровен и конкретен в приветствието си на официалната вечеря на 11 юли, за разлика от общите пожелания, изказани на пресконференцията след срещата му с Първанов.
Някак встрани от фокуса на официалните медии останаха и срещите на президента Гюл с председателя на Народното събрание Цецка Цачева и с министър-председателя Бойко Борисов, както и разговорите му с главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и с председателя на групата за приятелство с Турция в Народното събрание Рамадан Аталай.
Целта е постигната, нашите васали забулиха васалното си лицемерие пред българската общественост, ръководени от двойния аршин и на външната, и особено на вътрешната политика.
