Айде, народе, на евтинията – продава се... Гърция!
Земното население достигна критичната маса от 7 милиарда души. Всеки жител на планетата се нуждае от енергия, за да съществува и да се придвижва. Либерализмът в капиталистическата икономика обаче не предполага ограничаване на потреблението. Затова и мутрите фучат с грамадни джипове и не ги е еня за глобалното затопляне. Колкото и стръмни да са кривите на потреблението, дваж по-стръмни са тези на нарастване на населението. Програмите за семейно планиране не дават търсения резултат, а нехуманните начини за ограничаване на популацията са старите войни и пандемии. Изглежда, дойде време футурулозите да обявят, че се очертава нерадостната перспектива 21 век да се окаже... век на Малтус. Откриването на НЕИ (невъзобновяеми енергийни източници),
т.е. на въглищата, петрола, природния газ и урана доведе до индустриалната революция и до съществено подобряване на жизнения стандарт на по-голямата част от населението на Земята. Вече дори и до столицата на Тибет Лхаса, на 4000 м надморско равнище, керванът от якове е заменен с теснолинейка. Връщане назад няма, освен ако предвижданията на филма антиутопия „2012” се сбъднат, или ако ресурсите на НЕИ се изчерпят. Засега апокалипсисът на човечеството се отсрочва с разкриване на нови находища и внедряване на нови технологии за добиване на НЕИ. Съединените щати, страната с 5 % от земното население потребява толкова НЕИ, че отделят 33 % от парниковите газове в атмосферата. Именно затова националните им интереси са навсякъде: от Афганистан до Северния ледовит океан, нуждаят се от огромни енергоизточници.
„America is not built for pedestrians” (Америка не е построена за пешеходци), отговори ми насмешливо един американец, когато го попитах как да пресека аутобана до отсрещния мол. Енергията струва пари. Именно затова са измислили парите да ги печатат те, по-точно, Федералният резерв. На няколко километра под повърхността на земята, в големи джобове, образуващи т. нар. хоризонти, природата е скътала един от най-простите газове - метан СН4, който за разлика от природния газ се нариче шифтов газ (или шистов, сланцевой - на руски, shale gas - на английски). Този газ е познат в България и някои по габровци българи дори си карат колите с него. По-екологично и по-евтино. Но засега метанът се получава от преработката на природния газ, идващ чак от Сибир. За да може той да бъде заменен с шифтов (шистов) газ, находището му трябва да е близко до тръбата, а тръбата да е къса. Или да имаш кораби-цистерни, които да го доставят втечнен на потребителите през морета и океани.
Русия има дълги и скъпи тръбопроводи. Америка има нови високи технологии за изпомпване и транспортиране на синьото гориво. Който предложи по-ниска цена, той печели потенциалните пазари и ще диктува положението при следващите енергийни кризи.
И златната, и шифтовата (шистовата) треска започват от Америка. Находищата на шифтов газ са известни от 19-и век. Но технологиите, които го правят конкурентен на природния газ, се внедряват едва преди 20 години. Става въпрос за т. нар. хоризонтално сондиране, при което на голяма дълбочина се преминава от джоб в джоб с помощта на хидравлични удари. В земята се вкарват вода и химикали, а се изкарва 1/3 от водата и шифтов газ. Другите 2/3 остават във варовиковите пластове и поемат към подпочвените води на голяма дълбочина. Ако през 1992 г. революционната сонда на Джордж Мичъл в САЩ е била една, то през 2009 г. сондите за шифтов газ са 1658, а добивът от тях представлява 10 % от общия добив на газ. Себестойността на добива на 1000 куб. м пада до 50 долара. Действително впечатляващо техническо постижение.
Образно това сондиране може да се оприличи с ловуването на риба от бившия президент ЖМЖ в селската бара по време на неговото „интерниране” като дисидент. За разлика от другите риболовци, които пускали вертикално въдица към дъното, философът-марксист бъркал с ръце хоризонтално в подмолите, където дремели сомчета. Както се казва „В мътна вода - риба ловил”. Такъв лов не е разрешен, но пък е по успешен.
Ето на това място енергийната политика на една страна се пресича неизбежно с геополитиката. Ако добивът на шифтов газ продължи със същите темпове, САЩ ще стават все по-независими от вноса на петрол. Не се знае какво предстои да се случи в Близкия изток, Либия и Венецуела. А се очертава златната възможност САЩ да започнат и продажба на втечнен природен или шифтов газ. За страна, която строи самолетоносачи едва ли е проблем построяване на флотилия от танкери-цистерни, превозващи големи количества втечнен газ за Европа. Кувейт вече го прави. Ще се появи сериозен конкурент на „Газпром”. Руските находища са далеч в Сибир, а бъдещите - в Арктическия басейн, ще изискват строеж на подводни тръбопроводи при изключително неблагоприятни метеорологични условия. Цената на 1000 куб. м природен газ непрекъснато ще се вдига. В момента, на границата с Германия, тя е 320 долара. За да бъдат рентабилни сондите в Баренцево море, световната цена не трябва да пада под 270 долара. Но себестойността на 1000 куб. м шифтов газ е по-ниска – около 150 долара. Руският монополист „Газпром”, следвайки години наред стратегия на нетен износител на суровини (без дълбочинна преработка), е на път да изпадне в тежко положение. Руският президент Дмитрий Медведев ненапразно говори на всички вътрешни форуми за високи технологии, в които трябва да се инвестира. Русия спешно трябва да търси симетричен или асиметричен отговор на новото предизвикателство. Обръчът около нея ще се затяга и ако финансирането на превъоръжаване на руската армия секне, то крайната цел на англо-саксите, а именно раздробяване на Руската федерация по алгоритъма на СССР и превръщане на Русия в колониална държава, става опасно вероятно. И ако симетричният отговор е ясен, то асиметричният задължително трябва да премине през обезсилване на олигарсите и одържавяване на енергийните компании. В случая най-добрият помощник за американската геополитика се явява Полша, най-последователният неприятел на Русия в Европа. В Полша вече са открити огромни подземни басейни с шифтов газ, добивът от които през 2015 г. ще достигне 30 млрд. куб. м. Това означава енергийна независимост, силна конкуренция на газовия пазар и все по-нарастваща русофобия и агресивност спрямо православна Русия. Полският пример, разбира се, ще последва и Украйна, но дано да сме лоши пророци...
Американските петролни компании едва ли могат да се ръководят от хуманитарни съображения за запазване на жизнения стандарт на европейците или опазване на околната среда. Практиката е показала, че те се интересуват единствено и само от печалбата. Малка наглед подробност е, че технологията за хоризонтално сондиране с хидроудари като съоръжения и специалисти ще трябва да бъде доставяна само от САЩ. Компании като „Шеврон” и „Ексон” са изпуснали масовия старт на акулите за добив на шифтов газ и сега гледат да наваксат. Те искат да включат в играта и други страни като България, партнирайки с фирмите-пионери в хоризонталното сондиране и хидроударите
. Отвсякъде се носи мирис на печалба, на много пари. На този фон 30 милиона евро, платени предварително за разрешението за проучване край Нови Пазар, които специалистът министър Трайчо Трайков с гордост прехвърли в държавния бюджет, са нещо силно напомнящо на мънистата, които на времето колонизаторите раздавали на негрите и аборигените, за да им приберат в замяна златните накити и скъпоценни камъни. Може би в България действително има залежи от шифтов газ. Но техният обем трябва да бъде доказан от български геолози, а рентабилността за експлоатацията им да бъде аргументирана от икономисти, различаващи се по родолюбие от Владимир Каролев и Стефан Гамизов примерно. Последните са купени отдавна срещу практикуване на злокачествена русофобия. И нещо, което не трябва да бъде замитано под килима: Компанията „Шеврон” пет пари не дава за нашата околна среда в Лудогорието и Добруджа, които все още са житницата на България. В България екологията, а не рентабилността трябва да е решаваща за подобен рисков проект. Кой ще плаща рекултивирането на земеделските земи след 15 години, когато секне притокът на шифтов газ, а компаниите, реализирали по няколко десетки милиарда печалба, са се преместили в други страни?! Еврокомисарката Кристалина Георгиева, като видя, че работата с Шенген е небъдна за 2011 г., мъдро рече: „За Шенген трябва да бързаме бавно!” Ако перифразираме дамата на Световната банка, насадила ни на Симеон Дянков, то трябва да очакваме да чуем от правителството на Б. Борисов, че: „За добив на шифтов газ в малка чиста страна като България трябва да се бърза бавно!”. Но сега е твърде удобно да се спекулира с аварията във “Фукушима”, за да се поддържа в същото време абсурдната кандидатура на душманката на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” г-жа Меглена Кунева за президентските избори. Моят брат Пирин Воденичаров, химик и народен представител от „Екогласност” в 7-мото ВНС, обичаше да казва: „Ние сме взели природата на България на заем за времето на нашия живот. Това означава, че ние сме длъжни да я оставим на нашите деца поне в състоянието , в което сме я приели от бащите си.” Технологиите за шифтов газ, както и други алтернативни технологии (ветрогенераторни паркове, биогориво) не дават гаранции на една малка страна, че могат да заменят (безнаказано за природата и ефективно за бюджета) традиционните продукти като зърно и зеленчуци, с които българският народ се е изхранвал от векове. Между 8 и 30 % ефект върху цената на топлоенергията, отчитан от специализирана комисия, не е приемлива алтернатива. Ако бяхме Швейцария на Балканите, въпросът, който щеше да се зададе на неизбежен национален референдум, е: „Готови ли сме да бастисаме земята, на която се е заселил Аспарух, за да помогнем (както вече направихме в Афганистан, Ирак и Либия) на американците да отслабят позициите на „Газпром” в Европа с добив на шифтов газ?” Мисля, че не само аз като химик, но и повечето родолюбиви българи не са готови за поредния колониален експеримент и биха отговорили отрицателно. Но кой да ти провежда референдум в България. Правителството на Б.Б. явно мисли и действа другояче. Жълтите масиви на рапицата са красиви за снимки и носят печалби на арендаторите, но хлябът в това време поскъпна. За издигане на перките (на изток от Бузлуджа), даващи прескъп ток, беше разбит непоправимо Балкана. Идеята за общо модерно зеленчуково производство с Израел обаче съвсем не бива да означава, че ще следваме съдбата на палестинския народ, който сега посещава историческите си земи през пропускателни пунктове на новата „Берлинска стена”. А за обещанието на премиера за ходатайство за пълноправно членство на Република Турция в ЕС изобщо нямам думи. Нямам и нерви. Изводът е един - партията на западниците ГЕРБ трябва да бъде отстранена от лостовете на местната, а по късно и на законодателната власт. ГЕРБ трябва да получи червен картон от суверена - българския народ. Всеки българин, ако има частичка родолюбие, обединен или не в патриотична коалиция, трябва на предстоящите избори да каже „не” на авторитарната партия на Б. Борисов. В противен случай, да не се сърдим на съседите, които имат приказката: „Да му имам акъла на българина , който му идва чак отпосле!” Две години за разумяване стигат.
