Повече прочут, отколкото разбран, Борис Георгиев е име легенда за ценителите на живописта. Център на тази легенда е самата личност на художника с екстремната му биография на гражданин на света, натура богата и търсеща, изповядваща високи нравственни и поведенчески идеали. Известно е, неспокойната му душа е запленена от идеите и примера на Николай Рьорих, от толстоизма и източните философи, от учението на Петър Дънов, споени в обща реторта, чиято алхимия има изявено пантеистичен привкус и стремеж към утвърждаване на висши човешки добродетели, отричаща всяка агресия, но и вярваща в безсмъртието на душата във вселенския цикъл на вечността.
Увереността, че и отделната личност е в състояние да внушава глобални идеи у големи човешки маси, вярата в мисионерската сила на изкуството за усъвършенстване на човека прави Борис Георгиев уникално явление в световното и българското изкуство. Личността и творчеството му успявата да привлекат интереса на съвременниците си, на артистичния и интелектуален елит в България, Италия, Германия, Англия, Индия, Бразилия и други страни. Борис Георгиев е роден във Варна на 1 ноември 1888 г., учи в художествевната академия на Санкт Петербург (когато среща Рьорих), в Мюнхен, където слуша и лекции по философия, посещава художествените галерии и музеи в европейските центрове на изкуството, живее година в Париж, но избира за свое обителище Трентинските Алпи в саморъчно изградена хижа. Уединението в планината благоприятства осмислянето на видяното и преживяното в съвременния му свят. Тогава се избистрят и основите на неговата философия, залегнали в автобиографичния цикъл творби, посветени на рано отлетялата от живота негова сестра Катя – “Хижата на щастието”, “Бяла симфония”, “Вечният път”, “Странстващият рицар”, “Ave natura” (в НХГ), триптиха “Мирова скръб”, “Странникът и неговата сестра”, известен и като “Автопортрет на 25 години” (в НХГ). В тях художникът изразява тълкуванията си за загадките на битието, за живота и смъртта, за равнопоставеността на всички живи същества във всемира и за незнайните космически тайнства. Периодичното пребиваване на Борис Георгиев в България, изложбите, които урежда, и неговите публикации в печата му спечелват привърженици и популярност в родината, след цикъл портрети на хората, с които е близък – най-вече културни дейци – писатели, критици, музиканти, актьори, художници сред които братя Владигерови, Мара Белчева, Роза Попова, Чичо Стоян, Владимир Димитров – Майстора, Стефан Митов, Людмил Стоянов, Вичо Иванов, Теодор Траянов, Саша Попов и др.
През 1929 г. прави портретна скица на Алберт Айнщаин, който от своя страна му съдейства за откриването на изложба в Берлин. През целия си живот художникът сътворява портрети, изпълнени в материал или скици със сангин или цветни моливи, на светски личности и културни деятели, интелектуалци от различни страни в света – от Италия до Индия и Бразилия, авторството на които отбелязва с рисувано лого на италиански: “Борис Георгиев от Варна”. По покана на Рабиндранат Тагор, с когото се запознава в Италия, през 1931 г. отпътува за Индия. За целта от Германия се снабдява със специално изработено превозно средство – дървена каравана, с която по-късно пътува из Индия, Хималаите и Тибет. Петгодишният му престой в Индия е особено благодатен освен за портретната му галерия, и за сътворяването на синкретични композиции, вдъхновени от историята и съвремието: “Среща с париите”, “Среща на Буда с Александър Велики” и др. Индийският цикъл включва и портрети на Рабиндранат Тагор, на Неру, Ганди и съпругата му Кастурба, на мъже с изразителни лица и жени в национални облекла. Междувременно художникът посещава семейството си, установило се във Флоренция, за което се грижи със синовна преданност. Майка му, сестра му, племенницата и осиновената му дъщеря позират за множество прекрасни портрети, изпълнени с проникновение и обич. За последен път Борис Георгиев се връща в България през 1943 г. За разлика от посещенията през 1922-ра и 1928 г. този път не урежда своя изложба.
До 1951 г. работи в различни градове на Италия. В Рим има множество негови почитатели и прави редица изложби. Но копнежът му към странстване е непреодолим и този път въображението му го отвежда в Латинска Америка. В Бразилия живее до 1955 г. И там, както навсякъде, спечелва “братя”, които го разбират, ценители и сърдечни приятелства сред най-извисените местни кръгове. За жалост творческата му продукция от този период е непозната у нас, тъй като е притежание най-вече на частни колекционери. Усетил товара на годините, Борис Георгиев решава да се прибере в Европа, където установява, че интересът към творчеството му е видимо заглъхнал. При все това приятели и последователи съдействат за уреждане на изложба в Палацо Барберини в Рим през 1961 г. Месеци по-късно, на 9 април 1962 г., умира в Рим, но е погребан във Флоренция до любимата му сестра. Върху надгробния камък приятел скулптор гравирал творбата му “Мирова скръб”. Борис Георгиев живее и работи в епоха, в която изкуството скъсва с традиционните ценности в образно-пластичната система и все по-дръзки експерименти се роят в школи и направления. Обикаляйки из западно-европейските художествени центрове и особено в Париж, той се сблъсква с различните проявления на модерното изкуство – кубизъм, ташизъм, дадаизъм, експресионизъм, абстракционизъм и др., но не само че не се повлиява от авангардните търсения на колегите си, но отхвърля и самите философски и естетически основи на модернизма с непоколебимата увереност, че последният не е нищо друго освен отражение на една човеконенавистническа цивилизация, която “носи в себе си обезобразяване на съшинските ценности в живота, а от там – и в изкуството”. Намира, че разривът между човека и артиста в различните “-изми” е стигнал до крайност и че “стремежът към нещо ново, модерно, напълно външно, води до унищожаване на човешкото достойнство и възпроизвежда … лудост, безсрамие и вулгарности”. А свободният художествен израз “се е смесил тъй много с неотговорността на художника като човек, та понякога изглежда, че художникът е напуснал човека.” Младият Борис Георгиев вярва във вечните стойности на изкуството, позовавайки се на чистия изказ на прерафаелитите и ренесансовите майстори, обожава Ботичели и Леонардо да Винчи.
Стреми се да усъвършенства във висша степен изразните си средства, експериментира със смесване на различни техники, за да постигне търсената изразителност чрез фино тониране на цветовете, светъл, прозрачен колорит, въздушност и лаконизъм при характеристиката на формите и пространствата. Първоначално много разчита на линията, изчистена, стягаща обемите, впоследствие контурните очертания изчезват за сметка на тоналното извайване. Отчетливо се долавят повеи от символизма и сецесиона. С годините не само композициите, определяни от самия художник като “творби”, но и портретната му живопис търпят известна еволюция. Борис Георгиев внимателно се вглежда в старите японски гравюри и древната живопис на Китай и Индия. Образите, особено тези от индийския цикъл, внушават по-голяма монументалност и обобщеност в израза и са по-изяснени като пластична концепция. Забелязва се и засилване на интереса към обективните дадености на натурата. Що се отнася до пейзажите и пейзажите–композиции (измислен от художника жанр), той разчита най-вече на въобръжението, но несъмнено се вдъхновява от натрупаните впечатления от ландшафта и хората, които паметта на окото е съхранила (“Лунна симфония в Хималаите”, “Индийски храм при р. Ганг”, “Край бреговете на Рио де Жанейро”, “Пейзаж от о. Цейлон” и др.). Наричайки сам себе си “художник-идеалист”, Борис Георгиев изповядва - “моите произведения са страници от моята биография на дълбоко преживени чувства, а не оптично копиране на хора и чувства”. Благодарение на специфичното му светоусещане и творчески подход в цитираните, а и в по-ранните му творби има нещо не от мира сего, някакво имагинерно състояние, сродно със сакралното. Произведенията от този род се отличават с отмереност на багрите, с хармоничност и сияйна яснота.
Боите, с които художникат си служи, са естествени минерални пигменти, темпера, цветни моливи върху хартия. След завръщането от Индия работи върху дъсчена основа, покрита със специален грунд, използван във фресковата живопис. Порестата повърхност позволява постигане на прозрачност и равномерност на живописния слой. Формите са стегнати в изящни контури, леко гравирани в навлажнената повърхност на грунда. През последните десетилетия на творческия си път художникът се обръща към класическата живопис с маслени бои върху платно, за да сътвори някои от композициите, вдъхновени от действителността на Индия и Хималаите. Портретите на Борис Георгиев са твърде разнообразни като композиция, понякога с елементи от архитектурната, предметната или природната среда, включващи полуфигура, глава, или три-четвърти фигура, а характеристиката на модела се доизгражда чрез разнородни аксесоари – шалове, бижута, кожи и др. Навсякъде майсторски са обрисувани ръцете – изразителни, допълващи впечатлението за портретуваната личност чрез формата им и жеста. Лицата се открояват с идеалния си облик и освен физическата красота и съвършенство (не само при жените!), отразяват и нравствени добродетели – общи качества, видяни в облика на отделния индивид. Реадица изследователи определят Борис Георгиев като “странстващ рицар”, възприел изкуството като мисия на живота си, проповедник на доброто, пантеизма и всемирната любов. До края на живота си той не се разделя с композициите си от различни години. Препитава се чрез изработването на портрети. Сам се окачествява като човек, чиито идеи и естетически възгледи за изкуството го правят безпомощен пред “хитростта на търговците”. Последните години от живота на художника, когато времената скоростно се променят, в подчертано прагматичната епоха, поръчките намаляват и той живее в оскъдица, поддържан до край от малцината останали приятели. Смъртта изпреварва завършването на подготвяната дълги години “Автобиография”, но отделни мисли за живота и изкуството му са изложени в редица публикации и предговори на каталози за изложби. Показаната през 2008 г. в Националната художествена галерия в София експозиция по повод 120 години от рождението на Борис Георгиев възроди интереса на сънародниците ни към тази забележителна личност, посяла творческите си инвенции в различни страни и континенти.
