Историята на иранската съпротива срещу натиска на САЩ да контролират тотално района на Близкия изток е доста отдавнашна. Не от вчера суперсилата се опитва да разхвърли горещите въглени на гражданската война и да наказва “тоталитарните режими”, които не спазвали принципите на демокрацията и човешките права. Само че всяка коза за своя крак, както казва народът. Опитите за вътрешно (и естествено външно, т.е инфраструктурно, инженерно, енергийно и т.н.) преобръщане на арабския свят имат различен коефициент на успеваемост - някои се оказаха постижими, други удариха костеливия орех... и отскочиха. Но не се отказаха.
Казват, че на голямата шахматна дъска, по израза на Бжежински, винаги може да има изненади. Е, точно това се случва с Иран, един от последните мохикани на Близкия изток, който упорито отстоява себе си и своите интереси на всички нива.
Още на 6 април президентът на Иран Ахмадинеджад предупреди арабските страни от Залива да не се доверяват на САЩ, които се “опитват да откраднат революцията” в арабските страни. Според него САЩ и съюзниците им притискат арабските държави в района на Персийския залив и изискват да потвърдят обвиненията към Иран, че “Техеран се меси в техните работи”. В отговор Съветът за сътрудничество между арабските държави от района на Залива разпространи изявление, според което “съветът е обезпокоен от иранската намеса”. Ахмадинеджад продължи да твърди, че саудитските сили, нахлули в Байхрейн поради протестите срещу режима, трябва да напуснат страната, защото действията им са продиктувани от натиска на Америка и съюзниците й и следователно “нямат законов характер”.
Ахмадинеджад настоятелно и последователно заявава, че монархиите от Персийския залив трябва да се спасят от “капана на Америка” и да засилят връзките си с Техеран. “Двойните стандарти свалят заблуждаващата маска от лицето на агресивните държави”, казва Ахмадинеджад, и призовава Вашингтон да установи отношения с Иран, базирани на справедливостта. “Ние сме много добри приятели със сирийското правителство - казва Ахмадинеджад. - То се намира на фронта на съпротивата, също както и сирийците... И сигурно затова съседен Израел не би могъл да остави Сирия да се вслуша в исканията на народа и да провежда реформи”. Ахмадинеджад искрено вярва, че Иран няма да се меси в работите на Сирия. Освен това Техеран не е ръководният център на шпионските централи в Кувейт. “Освен че нашият народ е приятел със сирийците, но какво има да шпионираме у тях?”
Ахмадинеджд помоли генералния секретар на ООН Пан Ки Мун да възпре американската и европейската “намеса” в региона. “Двойните стандарти на западните държави в Бахрейн и Либия и мълчанието им по линия на злодействата към невинни палестинци от страна на ционисткия режим, са пример за тяхното противоречиво поведение”.
Иран е вторият по величина източник на нефт след Саудитска Арабия в рамките на ОПЕК. Бунтовете в Либия принудиха Саудитска Арабия да увеличи износа, за да компенсира загубите от спирането на либийския експорт, като така тя задържа и цените на суровината на световния пазар.
И ето че на 18 април т.г., на церемонията по случай Деня на армията в Иран, президентът Ахмадинеджад заяви, че “страните от Близкия изток искат да видят региона без господството на САЩ”. “Силите на угнетението” (т.е. Западът) са дошли в нашия регион с оръжие преди десет години. Сега използват и други методи, опитвайки се да разпалят конфликти между страните от Близкия изток. Капиталистическото общество мобилизира своите политически и военни ресурси, за да се спаси от крах. Силите на угнетението искат да създадат нов Близък изток, но и страните от региона искат нов Близък изток - без господството на САЩ”. Според Ахмадинеджад САЩ се стремят да създават напрежение в отношенията между Иран и другите арабски държави, “да посеят семето на раздора между шиити и сунити, но тези планове ще се провалят”, твърди президентът на Иран.
Вестник “Нова Зора” публикува интервю на главния редактор на сайта геополитика.ру Леонид САВИН с извънредния и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Руската федерация Саейд Махмуд Реза САДЖАДИ, което изяснява до голяма степен напечената ситуация около Иран към настоящия момент.
Интервю
с извънредния и пълномощен посланик
на Ислямска република Иран
в Руската федерация
Саейд Махмуд Реза САДЖАДИ
- Ваше Превъзходителство, разкажете за националната стратегия на Иран, каква е дългосрочната политика на страната по отношение на региона и към света като цяло?
- Основният принцип на нашата външна политика е противопоставянето на насилието и на насилниците и защитата на националните ни интереси. Вторият ни принцип е стремеж към създаване на справедлив свят за цялото човечество. И нашите регионални и международни усилия са насочени в тази посока.
Живеем в свят, преизпълнен със зло и насилие, а ръководството на САЩ, което е олицетворение на дявола, счита себе си за хегемон и господар на света. Тази държава, с помощта на военна сила и нечестна пропаганда, се опитва да завладее материалните богатства на други страни. Но за да достигне целите си, правителството на тази страна се опитва по измамен път да привлече други държави и да ги отклони от пътя на националното им развитие. Ние смятаме, че такива опити са сериозно насилие по отношение на човечеството, а основният агресор в света са САЩ. Затова и в числото на методите за противодействие на насилието присъстват и задачите по събуждането на народите, на информирането им с действителните факти.
- Как оценявате рисковете и заплахите, свързани със сегашните събития в арабските страни?
- Ставащото в арабските страни преди 32 години се случи в Иран. Естествено е, че арабските страни не искат да се примирят с оскърблението, което в продължение на 60 години търпят от страна на САЩ и Израел. Затова те смятат, че техните продажни правителства са инструмент за оскърбяване на народите. Нещо подобно бе и у нас, но ние по пътя на народната революция отстранихме режима на шаха. По отношение на нашата страна смятам, че тези събития само укрепват позицията на Иран. Мисля, че такива протестни акции и народни демонстрации съдържат в себе си два момента. Принципни промени в тези страни и в техните правителства няма да се случат, бъдещите им управници вече осъзнават, че трябва да бъдат по-внимателни. Все пак тези режими могат и да бъдат заменени, което ще повлече след себе си идването на народни правителства. Във всеки случай, каквито и да са управленията в тези страни, те ще си сътрудничат с нас. Затова ние смятаме, че събитията в арабските ислямски държави са всеобщо пробуждане, което води до намаляване влиянието на САЩ в този регион.
- Към този момент се извършват промени в статута на редица регионални държави, в т. ч. и на Иран. Редица международни експерти също смятат, че статутът на Иран, както и на други страни от района, например Турция, се повишава. Какви могат да бъдат последствията от Ваша гледна точка?
- Действително това се случва. И ако правителствата на тези държави действат рационално, то тяхното влияние ще расте. Преди време Африканският континент бе място на противопоставяне на интересите на Португалия, Франция и Великобритания, и естествено е, че кръвопролитията в Близкия изток са следствие от конфронтацията между тези правителства. Но ако народите от този регион бъдат силни, тогава те няма да позволят на чужденци да се намесват в техните вътреши работи. Затова ние смятаме, че благодарение на мощната Русия, на мощния Иран и мощната Турция ще създадем бъдещето на региона.
- Ако разглеждаме международните процеси от религиозна гледна точка, Иран е центърът на световното шиитство, какви биха могли да бъдат последствията от регионалните промени?
- Мисля, че разделението на шиитство и сунитство е предпоставка за появата на конфронтация между етническите групи. Ние изхождаме от Корана, където в съответстие с Мазхаба (школа в шериатското право на исляма, б. пр.) се говори за единен фронт, насочен към единобожието. Съгласно Корана съществуват два фронта – на монотеизма, единобожието, и фронт на дявола, който провокира конфликти. Затова, естествено, ние ще имаме добри взаимоотношения с представителите на другите страни, независимо дали са сунити или шиити. А позициите на САЩ ще отслабват. Ние поддържахме сунитското население на Ивицата Газа, негрите - християни при бившето правителство на режима на апартейд на ЮАР, шиитите в Бахрейн.
Затова нашият принцип е защитата на онеправдания народ, независимо от неговата религия – шиити, сунити, християни или представители на друго вероизповедание.
- Съществува ли опасност от пренасяне на сценария на уличните безредици от арабските страни във Вашата страна; опозицията, в лицето на „зеленото” движение и на други структури, частично с помощ отвън, вече се опита да дестабилизира ситуацията след последните президентски избори в Иран?
- Корените на вълненията в Иран и в другите страни са различни. Можете да ги отличите според информациите на западните медии и тяхното поведение. В редица арабски държави народите се умориха от натрапения им статут; между другото там управляващите режими съществуват в течение на много години. Господин Мубарак дойде на власт не по пътя на народни избори и управляваше Египет около 30 години. Същото се отнася и в случая с Бен Али в Тунис. Затова в тези страни мнозинството представлява опозиция, а малцинството е на страната на правителството. И даже армиите в тези страни нищо не могат да сторят и сдават позиции.
В иранския случай всичко е обратно. Мнозинството доведе на власт революционния строй и го поддържа и до днес. На 11 февруари бе отбелязана поредната годишнина на Ислямската революция и многомилионно население в Техеран и в други градове излезе на улиците да отпразнува събитието. Но у нас съществува и малцинство, което се подкрепя от западните страни и създава напрегната ситуация в страната. Те организират протестни акции с прилагане на насилие – палят автомобили, магазини... Ако такова нещо се случи в САЩ или Лондон, такива опозиционери веднага се изпращат в затвора, в Гуантанамо и т. н. Но иранските опозионери на Запад ги посрещат с цветя. Във всеки случай това е въпрос на мнозинство и на малцинство.
САЩ натрапват своята воля по пътя на контрола на малцинството над мнозинството, наричайки това демокрация, даже ако държавният глава на тази страна я управлява вече 30 години. На ако мнозинството от народа не се подчинява на САЩ, тогава Вашингтон не признава тази страна за демократична, макар и там да се провеждат избори. Затова искам да Ви уверя, че в Иран такава напрегната ситуация, каквото бе в арабските страни, няма да се случи.
- След отказа на правителството на Руската федерация да достави зенитно-ракетни комплекси С-300 на Иран някои медии и политолози заговориха за захлаждане във взаимоотношенията между Русия и Иран. Възможно ли е, според Вас, да се говори за действително влошаване? Каква е Вашата оценка на това?
- Не крия, че сред иранската общественост и сред парламентаристите на Иран съществува определена обида от Русия от това. И не се наблюдава онази динамика във взаимоотношенията ни, която съществуваше по-рано. В същото време не бива да се нарекат тези взаимоотношения хладни, тъй като те са принципни. Правителствата на нашите страни осъзнават значението и чувствителността на двустранните взаимоотношения. Срещата на нашите президенти в Баку и двата телефонни разговора, които последваха, са потвърждение за това.
Иран изхожда от това, че културното и икономическото сътрудничество с Русия трябва да се разширява и укрепва. Но в краткосрочен план, изхождайки от ситуацията, получила се в нашите въоръжени сили, военнотехническото ни сътрудничество навярно няма да се възстанови.
- А какви конкретни проекти е необходимо да развива Русия с Иран според Вас? По-рано бяха планирани съвместни транспортни инициативи, които бяха замразени.
- Да, редица проекти бяха замразени, но според мен през 2011 г. ще има определен напредък в нашето икономическо сътрудничество. Сега започнахме сътрудничество в областта на транспорта и оптимизираме работата по създаването на международния транспортен коридор „Север-Юг”. Бяха проведени преговори и постигнати споразумения в областта на енергетиката. Съществуват общи интереси в промишлеността, в т. ч. в рудодобива и в инвестирането в тези области от двете страни. Затова, според мен, 2011 г. ще открие нова перспектива във взаимните ни връзки от икономически характер.
- За Иран актуална е сферата на атомната енергетика, в която частично взема участие и руската страна. Подобрява ли се ситуацията в областта на взаимното разбиране по този въпрос от страна на ЕС, САЩ и Израел, които винаги са критикували ядрената програма на Иран? Възможно ли е инцидентът с японската централа „Фукушима” да повлияе върху ядрената програма на Иран, особено от страна на външните й противници?
- Като начало бих искал да отбележа, че ние не признаваме Израел в качеството му на държава. Това е измишльотина, завладяла палестинска територия. Но за съжаление, разполага с атомно оръжие, което предизвиква опасност за човечеството. И целият свят трябва да даде оценка на Израел по отношение на ядрените му бомби.
Що се отнася до САЩ и Европа, ако те се откажат от своите непремерени искания, то ние може да си сътрудничим с тях. Засега виждаме, че ЕС и САЩ използват политиката на двойните стандарти по отношение на иранската ядрена програма и такъв подход е несправедлив. Но напълно заставаме на страната на международното законодателство, подписали сме Договора за неразпространение на ядреното оръжие и имаме правото да използваме атомните технологии. За създаването на атмосфера на доверие се съгласихме МАГАТЕ да монтира и позволихме провеждане на инспекции на всички обекти. А това, което се случи в Япония и предизвика определени дискусии, според мен по никакъв начин не може да повлияе върху нашата политика. Възможно е там да е имало някакви технологични пропуски, свързани със строителството на тези централи в Япония. Японците трябва да променят своите стандарти относно устойчивостта на централите, свързани с географския релеф. Освен това необходимо е да се задават въпроси към тези, които са внедрявали съответните атомни технологии в Япония.
- Следващият ми въпрос е за политическата манипулация. За никого не е тайна, че правителството на САЩ и на редица други страни водят информационна война както против Иран, така и срещу други страни – Венецуела, Куба, Русия. Можете ли да ни разкажете по какъв начин Вашата страна оказва противодействие и извършва разобличаване на подобни акции?
- Смятам, че е достатъчно това нашият народ да бъде доволен и страната да процъфтява, тъй като ние разполагаме с малки шансове да противостоим в информационната война със САЩ. Най-главното е чужденците, пристигащи в Иран, да могат се убедят, че иранците са спокойни хора, които са доволни от своя живот. Ето вече няколко години САЩ заплашват Иран с нанасяне на военен удар. Но защо не го реализират на практика? Защото много си представят, че им противостои не само иранската армия, но и всеки иранец, където и да се намира на нашата планета, защото иранският народ обича своята страна и своето правителство. Уверен съм, че главното е да се съхрани единството на народа и да продължи постъпателното развитие на страната, за да може взаимодействието ни с приятелските страни да стане по-силно и нашият глас да бъде чут в международното сътрудничество.
- Ваше Превъзходителство, благодаря за Вашите отговори на моите въпроси. Бихте ли искали да добавите още нещо за читателите на нашето издание?
- Иска ми се да отбележа още два момента. Първият е обръщение към прекрасния народ на Русия. Лъжата, дори когато е силна, все пак изчезва. Затова, мисълта, че сътрудничеството с лъжа може да доведе до изгода, е самоизмама. Този, който сътрудничи с дявола, си нанася поражение и за никаква изгода не може и дума да става, тъй като дяволът не желае добро никому.
И второто ми обръщение е към американския народ. Поведението на американското правителство в нашия регион е срамно и народите от този регион го разбират. Затова ненавистта към САЩ расте с всеки изминал ден. В САЩ говорят, че за да не загива мирно население в Либия, тя трябва да бъде бомбардирана. Но там е неизвестно кои са мнозинство и кои – малцинство, кой прав, кой крив. А в Бахрейн е видно, че мнозинството е срещу правителството, което разгонва демонстрантите. Но САЩ не само не възразяват, а даже поддържат и поощряват чуждестранната интервенция в тази страна за потушаването на народните протести. И това двулико поведение е срамно. Затова американският народ е длъжен да окаже натиск върху своето правителство, за да измени то своя подход по отношение народите от този регион.
Превод Атанас Димитров
Интервю на Леонид Савин, главен редактор на www.geopolitica.ru (сайт посольства ИРИ в РФ http://www.iranembassy.ru/
Блог Посла ИРИ на русском языке http://sajjadi.livejournal.com/ )
