Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 19 В ИМЕТО НА ЗАГИНАЛИТЕ И ЖИВИТЕ ВОЙНИЦИ

В ИМЕТО НА ЗАГИНАЛИТЕ И ЖИВИТЕ ВОЙНИЦИ

Е-поща Печат PDF

На 9 май т. г. се навършиха 66 години от края на Втората световна война в Европа и победата над нацистка Германия. В рамките на 1945 г., с капитулацията на Японската империя, завършва и самата война. Тя беше спечелена от световна коалиция, начело с три държави: Съединените американски щати, под ръководството на президента Франклин Делано Рузвелт, Обединеното кралство, под ръководството на министър-председателя Уинстън Чърчил, и Съюза на съветските социалистически републики, под ръководството на Председателя на съвета на народните комисари на СССР, народният комисар по отбраната на СССР, председателя на Държавния комитет по отбраната на СССР, секретаря на ВКП (б), Върховният главнокомандващ на всички въоръжени сили на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин.

Въпреки че за войната като че ли всичко е казано, интересът към нея не намалява. Значи има измерения, които я правят непрекъснато актуална, значима, поучителна и нужна като ориентир в днешния ден. Последиците от нея не са отшумели, все още живеем под нейната сянка, все още дори мислим с нейните категории – холокост и геноцид; престъпления срещу човечеството и съд над провинилите се политици; омиротворяване и мироналагане; агресия и възмездие; нов световен ред; сфери на влияние и сфери на жизнени интереси; национализъм и расизъм...

 

Всичко това са понятия на днешния ден, с тях живеем, чрез тях си обясняваме ставащото около нас. Ние непрекъснато се вглеждаме и се оглеждаме в този феномен, търсим нещо значимо и важно за нас, но го правим не като изхождаме от фактите и ги сравняваме с други факти, а пречупени през нашето съзнание и значи, през нашите предразсъдъци, и обикновено оставащи само до фактите, без да се опитваме да ги подредим в система и да ги интерпретираме като природноисторически процес с всичките негови закони и тенденции.

Могат да се правят много и различни изводи от самата война – от чисто военни до чисто човешки - и тези изводи са поучителни и важат с пълна сила и днес.
На първо място, това е цената на победата. 50 милиона загинали е страшно число. Повече от половината са от народите на Съветския съюз. И ако сравним жертвите от страна на западните съюзници, ще се натъкнем на шокиращи неща, които трудно се възприемат. Убитите и загиналие 824 928 британски и американски офицери, войници и граждански лица от приблизително 1 милиард поданици на Британската империя и САЩ наистина трудно се съизмерват с хекатомбата на Съветския съюз.
Практически цяла Европа воюва срещу ССССР, като 6 страни имаха военни контингенти на Източния фронт: Испания, Италия, Румъния, Унгария, Словакия, Финландия. Доброволци в различните войскови части и в СС формированията имаше от Франция, Белгия, Дания, Холандия, Полша, Хърватия. Жертвите на западните държави в антифашистката съпротива са по-малко от жертвите им на Източния фронт. Дори неутралните страни – Швейцария и Швеция – активно сътрудничеха на Германия. Това трябва да се знае. Единствената страна съюзник на нацистка Германия, която не изпрати войски на Източния фронт, беше България. И това трябва да се знае. От всички страни съюзници на Германия само в България съществуваше организирано партизанско движение. Това също трябва да се знае. Казвам това, за да се има предвид кои политически сили в България оспорват днес антифашистката съпротива на българския народ и как може да се нарече тяхната политическа идеология.

На второ място, това са огромните цивилни жертви във войната в сравнение с всички други войни. Ще изброя по-важните: СССР – 13 684 692 души, Германия – 7 443 000 души, Полша – 5 500 000 души, Гърция – 500 000 души, Англия – 150 000 души. Пресметнати на 1000 души население, загубите изглеждат така: Полша - 220, Германия - 148, СССР - 116, Холандия - 22, Франция - 15, Англия - 8. Най-висок е показателят за Белоруската ССР - 240. Разликата в загубите на окупираните територии на запад и на изток достига до 20 пъти! (виж Жан-Луи Дюфур, Морис Вайс – “Войната през ХХ век”. Академично издателство. София, 1999. Стр. 66) Това е във висша степен многозначително и показателно. То може да има само едно обяснение: окупираните западни народи посрещнаха спокойно окупацията и станаха мълчаливи съюзници на нацизма.
Главните причини за гражданските загуби са: 1. неимоверно нарасналата мощ на оръжията и военната техника, 2. заличаването на разликата между фронт и тил, 3. варварското, колонизаторско и терористично отношение към мирното население от страна на хитлеристите.

Тук неизбежно възниква въпросъът за цената на победата. При война целта е една и само една: победа! Ако някой предварително поставя въпроса за цената (допустимата цена), най-добре е изобщо да не започва война. Истинският въпрос възниква за цената след войната. И то след победата във войната. Този пълководец е по-добър, който печели дадена война, съпоставима по параметри с друга война, в която победата е спечелена на по-висока цена. Ако няма подобно сравнение, въпросът е безсмислен.

Идеята за победата дотолкова беше обсебила самата същност на съветските народи, че цената на победата изобщо не стоеше на дневен ред. Спомнете си песните, стиховете, културата на онова време и може би някои неща ще станат по-ясни.
Има един класически съветски филм (сега биха го нарекли култов) – „Белоруската гара”. В него звучи не по-малко класическата песен по стихове на Булат Окуджава. И какво се пее в припева? – Нам нужна одна победа, одна на всех, мы за ценой не постоим!!

Още Чърчил бе казал: „Колкото и да е голяма цената на победата, тя е несравнима с цената на поражението”.
На трето място, това е явният и неприкрит геноцид, провеждан от нацистите срещу етноси и народности. Еврейският геноцид е широко известен, за него непрекъснато се говори. Думата холокост е взета от гръцкия превод на Библията и буквално значи жертвоприношение, жертвеното животно изцяло се изгаря. Евреите придават на термина мистичен смисъл, като че ли жертва е целият еврейски народ. Затова, когато редом с евреите, като жертви на нацизма, се изброяват и други народи, това предизвиква много силни отрицателни реакции (?!) Но има друг геноцид, за който изобщо не се говори. Нацистите избиха и предизвикаха демографски загуби на славянските народи от над 12 милиона, два пъти повече, отколкото официалният холокост. Потомците на тевтонските рицари не смятаха славяните дори за хора. Документално е доказано, че войниците на Вермахта масово са вършили естествените си нужди открито и показно пред съветските хора не защото били невъзпитани, а защото са ги смятали за животни...

От 235 000 английски и американски военнопленици умират или са убити в плен 8300 души, или 3,5 %. От 5 700 000 съветски военнопленици – 3 300 000 или 57 %. Нека всеки сам да си направи изводите.
Високата смъртност след „остарбайтерите” и концлагеристите се дължи на каторжния труд и жестокостта на немските „стопани” и на лагерната администрация.
На окупираните територии нацистите избиха 7 400 000 души от гражданското население, главно славяни. Още 4 100 000 души умират от непоносимите условия на окупацията – последвалия глад от масовото реквизиране на продукти за нуждите на германската армия. Подобна изтребителна, геноцидна политика окупираната Западна Европа не познава.

На четвърто място, това е крахът на идеята за нов световен ред по нацистки образец. Това е суров урок за всички съвременни претенденти за световно лидерство и за още „по-нов” световен ред.
На пето място, трябва категорично да се отбележи, че основната заслуга за победата във Втората световна война принадлежи на Съветския съюз. Днес настойчиво, настървено и с всички възможни средства ни убеждават, че това не е така, че има друга истина. Такава истина няма, фактите говорят убедително.

При планирането на съюзническата операция в Сицилия ген. Айзенхауер съобщава на Рузвелт, Чърчил и Сталин (7.04.1943 г.), “че има малки шансове за успех, ако в района на десанта се окажат значителен брой добре въоръжени и напълно боеспособни германски сухопътни войски”. По-нататък генералът разяснява, че под “значителен брой войски” той има предвид повече от две немски дивизии. Чърчил е вбесен от този доклад и изпраща до съюзническото командване следния меморандум. “Ако присъствието на две немски дивизии се смята за решаващ фактор за отмяната на която и да е настъпателна операция от един милион наши войски в Северна Африка, аз трудно си представям как можем да продължим тази война... Ние заявихме на руснаците, че във връзка с предстоящия десант в Сицилия временно спираме доставките на военни материали със северните конвои и сега изведнъж се отказваме от десанта, защото там, виждате ли, можело да има две немски дивизии. Не искам и да си представя какво може да си помисли Сталин, който има пред себе си 185 немски дивизии”.

Президентът Рузвелт е категоричен: „От гледна точка на голямата стратегия е факт, че руснаците убиват повече германски войници и унищожават повече германско въоръжение и бойна техника, отколкото останалите 25 държави на ООН, взети заедно”.

Английският писател Пирс Пол Рид е още по-конкретен: „Поражението на Хитлер беше предрешено не в северноафриканските пустини или на бреговете на Нормандия, а в Сталинград, Ленинград и Курск. За Хитлер Англия и Северна Африка бяха периферии. В Русия той беше победен”.
Съветският съюз победи нацистка Германия благодарение на героизма и самоотвержеността на съветския народ и на Червената армия, на организаторската дейност на болшевишката партия, на единството между ръководсто и народ и на факта, че начело на държавата, армията и партията стоеше Йосиф Сталин.
Ще кажа, за който не знае: през 1930 г. Червената армия е имала 92 танка и също толкова бойни самолети. Представяте ли си какъв път е извървял Съветският съюз само за периода 1930-1940 г.?! (Святослав Рыбас, във в. „Советская россия” от 29.04.2010 г.)

Да приключим с изводите чрез думите на ветерана Константин Ерофеев от Санкт Петербург. Той обобщава: „Настойчиво ми предлагат на някого да се извиня, на някой да простя, пред някого да се разкая. Но в името на загиналите и живите войници няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя”. (Цитат по в. „Советская Россия” от 3.05.2010 г.)

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар