Читател съм на в. ”Нова Зора” от няколко години. Харесвам го, но мисля, че трябва по-често да отразява живота и проблемите на отделни региони и населени места в страната, за да стане още по-актуален и близък на обикновените хора. В тази връзка Ви изпращам един материал за гр. Годеч, Софийска област, който се надявам да публикувате. Защото когашната България – социализирана, работеща, днес (след 20 години уж демократичен преход) е уподобена на територия на разлома, т.е. превърната е в дестинация на потъпкания социализъм, на реставрирания капитализъм. Всъщност такава е съдбата и на старопланинския град Годеч.
През Второто българско царство и първите години на Османското владичество Годечката област била голям манастирски център, принадлежащ към Софийската Света Гора. Следват 500 години под чуждото владичество на Османската империя и на исляма, през които сме все пак успели да се запазим като народ и православни люде. След Освобождението през 1878 г. настъпват години на духовен и материален подем.
Започвам с историята на Годеч, защото всеки трябва да осмисли какво значение има църквата за опазване на езика и културата на собствения си народ. В славянските страни се използва думата „народ” и с това се разбира отношението на църквата към всички проблеми на народа, не задължително в смисъла на национализъм, а да бъдеш в помощ на собствения си народ като цяло, и на всеки отделен човек. Но така ли е в съвременен Годеч?
В годините до 1989 г. задружният труд за Годеч жънеше успехи, раждаше щастие. Годеч имаше слава, имаше своите ударници и герои на социалистическия труд. Нямаше безработица, а колективизмът на работното място даваше сигурност и опора на другия. Спомням си денонощно работещите заводи „Ком”, „Магнит” и др. Безплатното здравеопазване и образованието, почивното дело, евтините столове в училища, заводи и предприятия, изградената инфраструктура между селищата и т.н. допълваха картината на икономическия възход на Годеч и населението му. Само някой възрастен човек от областта може да разкаже за някогашното АПК, за текезесетата, за стотиците хиляди декари обработваема земя, за хилядите глави едър и дребен добитък, за местното ловно и горско стопанство, за мините и миньорите... Всичко това беше създавано и създадено в годините на социализма, в годините на плановото стопанство. Сега е само спомен за по-възрастните, а младежите не вярват, че го е имало... Какво стана след това в Годеч? След 10 ноември 1989 г., когато бе извършен по същество държавен преврат в България, завоалиран с лозунга за „демократизиране” на обществото, не само Годеч бе обречен на икономическа и екологична разруха, на социална, здравна, образователна и духовна деградация, престъпност и беззаконие. По време на 20-годишния „преход” и досега се работеше предимно на принципа „разделяй и владей”, изпитан метод на капитализма, благодарение на което Годеч се оказа още една дестинация на потъпкания социализъм. Днес не само годенчаните са разделени на две неравни социално групи - едри собственици, и огромна част все по-обедняващи хора на наемния труд, експлоатирани и в страх за работните места и прехраната на семействата, както и пенсионери с мизерни пенсии и много безработни.
Има ли изход от тази сполетяла ни духовна и социална криза? Ние считаме, че има и това може да стане само със задружните усилия на годечани, основно в две насоки. Първата е подобряване на социално-културната среда и възпитание на подрастващите, фактори с фундаментално значение за ценностната система на хората. В тази насока ролята на църквата и училището са основополагащи. Втората е свързана с упорита работа за подобряване на инфраструктурата на общината, привличане на разностранни инвестиции за развитие на изградените стопански и социални структури и най-вече увеличаване заетостта на населението. Затова е нужно единение на патриотичните прогресивни граждани и сили в името на духовен и стопански подем на общината.
Георги Г. ТОДОРОВ,
управител на фондация „Завет Божи”
гр. Годеч