Войната е мир
Свободата е робство
Невежеството е сила
Джордж Оруел, “1984”
Преди седмица получих покана от в. “Нова Зора” да отговоря на няколко въпроса във връзка с 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Всъщност въпросите бяха четири: как виждам днешната ситуация в българското образование; кои са причините за това състояние; перспективите в близките няколко години; какво може да се направи с оглед на ситуацията у нас.
Доколкото сте прочели заглавието и мотото, уважаеми читатели, не е трудно да се досетите как ще отговоря на тези въпроси. Естествено, и редакцията на в. “Нова Зора” добре знае какви мисли и емоции ме спохождат, когато стане дума не само за образованието и науката у нас, а и за цялостната картина в България. Тези, които ме познават, не са изненадани и от натрапващата се връзка между отговорите ми на каквито и да било въпроси за състоянието в днешния свят и това, което ни е оставил “Последният велик британец”, както го наричам аз – Ерик Артър Блеър, известен като Джордж Оруел.
Но да караме поред.
За умрял или добро, или нищо. За България или добро, или нищо, перифразират мои познати. За образованието или добро, или нищо. Съгласен съм да спазя традицията. Очаквате тук да завърша? Нямам добри новини за образованието?
Ще ви направя за малко част от тези, които са слушали лекциите ми в ТУ-София по “Приложна оптимизация”.
В последните десетина години, години на “завършващия преход”, започвах уводната лекция пред студенти от четвърти курс (приблизително) така: “Колеги, не си правя илюзии, че по този предмет ще запомните повече от това, което сте запомнили от другите дисциплини. Но много ми се иска да не забравите поне две неща.
Първо, понятието “оптимално” няма сравнителна и превъзходна степен.
Второ, за разлика от Създателя, комуто е известно кое е “добро” и кое е “лошо”, и съвсем естествено, кое е “по-добро”, и кое е “най-добро”, съответно “по-лошо”, и “най-лошо”, - човекът, обект на Сътворението, за да внесе ред в тази материя, формулира следната оптимизационна задача...”
Е, няма да четете тук математически формули. Ще обясня като за нематематици. За нас, човеците, добро и лошо, по-добро, и по-лошо, са относителни понятия. Оценката за едно състояние или действие няма абсолютен смисъл. Всеки знае, че едно и също нещо може да е добро за едни човеци, а за други да е лошо. Примери колкото щеш. Фалитът на банковата система у нас в края на 1996 г. и началото на 1997 г. бе “лошо” за милиони дребни вложители, но “добро” за няколкото хиляди “кредитни милионери”. Верните читатели на “Нова Зора” може би си спомнят статията ми “Кредитният милионер – портрет по прецедент”. И в нея, и на много други места изразих мнението, че планираният фалит на банковата система унищожи влоговете на милиони дребни вложители и на практика опрости задълженията на тези, които са имали привилегията да вземат тлъсти кредити.
Но защо ли се връщаме толкова назад във времето. Заслушайте се в информацията за печалбите на банките по време на текущата “финансова криза”. Дайте ухо на неволите на работниците, които или не получават заплатите си, или получават мизерни средства от чорбаджиите, докато фирмата работи на пълни обороти! Или какво казват тези, които останаха без работа, за да се “оптимизира структурата на фирмата”.
Връщайки се към математическата терминология, оценката за добро (лошо), по-добро (по-лошо), най-добро (най-лошо), например при задачата за избор на оптимално решение, включва следното:
1. Задаване на множеството на допустимите решения.
2. Приемане на критерии за сравнение на отделните решения.
3. Избор на най-доброто решение.
Първите две точки нямат и не трябва да имат формален характер! Третата точка е напълно формална – може да я изпълни и специалист, който не познава добре физическата, химическата или социално-икономическата постановка на проблема.
Тук искам да коментирам две известни стратегии.
Първата – Целта оправдава средствата.
Втората – Целта е нищо, пътят е всичко.
Тези стратегии също имат математически израз. Те са частен случай на приемане на критерии при задачата за избор на оптимално решение. Но аз ще ви кажа как звучи общата стратегия:
Пътят, по който се достига до една крайна цел, трябва да е част от целта.
Да поясня. Аз използвам понятието “крайна цел”, с което замествам понятието “цел” в посочените по-горе две стратегии. А “целта” за мен е “достигане на крайната цел, но не с всички средства”!
Казано по-разбрано, много е важна цената, която трябва да плати например едно общество, за да “стигне американците”. А дали изобщо трябва да ги “стига”? И в кои области?! В употребата на наркотици? В битовата престъпност? В държавен тероризъм? В здравна система? В осигурителна система? По демократични медии? Или в примитивния потребителски нагон?
Или в образованието, водещо до социална олигофрения?
Е, ако целта на днешна България е тази, образователната ни система, е “оптимална”, образованието и на идните поколения ще бъде “оптимално”! Реформата е завършена! Резултатът е очевиден!
Преди повече от 20 години, тогава вестникът се казваше “Зора”, публикува прогнозата ми за България: “Като гледам, с какви съм се събрал в СДС, имам мрачна прогноза за бъдещето на България. В средносрочна перспектива България ще изчезне не само като политическо, но и като географско понятие.”
И не мислете, че говоря “лошо за мъртъвци”! Такива са фактите. Оценката е въпрос на критерии! За някои това са “добри новини”.
За мен – не!
* P.S. Признавам, че заглавието на написаното не съответства на общоприетите норми за общуване не само в академичната общност, но и в обществото като цяло. Поне в това, в което израснах (не това на Карбовски, Слави...). В този смисъл бих оправдал публичното дистанциране на редакцията на в. “Нова Зора” от “лошия тон на автора”. Но какво биха разбрали от написаното лидерите на МиМуМа (милиционерско мутренска мафия)? Нищо. Все пак, за да не бъда обвинен в политически пристрастия, ще допълня, че при КоДеМа (комунистическо десарска мафия) нещата (вече) не са по-различни.
19 май 2011
