Разширяването на влиянието на САЩ в България пусна корени по време на управлението на Иван Костов, но същинската си кулминация постигна през първото десетилетие на 21 век. Както отбелязах, операцията със Симеон Сакскобургготски беше първи пробив в търсенето на национален Спасител, който да отговаря на интересите на новата „подземна власт”. Въпреки че тук участието на „консултантите” от Западна Европа бе определящо, когато стана премиер, Симеон започна да реализира военностратегически проекти на Пентагона, позволявайки на американците да използват българската територия за собствени цели.
Интересно е, че по този начин бившият монарх, търсейки от САЩ подкрепа за себе си и провежданата от него политика, сам – чрез политически актове, „отслаби” управлението на НДСВ. На американците не можеше да се хареса усилието на Симеон да смекчи конфликтите между десни и леви партии, да притъпи острието на антикомунизма, да призовава към политически центризъм, да компенсацира ангажиментите си със САЩ чрез подчертаване на западноевропейските ценности.
Вероятно са будили тревога и посланията, които премиерът пращаше до Москва за размразяване на политическите и културните отношения. Като еретични са били възприемани във Вашингтон толерантните срещи на Симеон с дейци на левицата, конкретно на БСП. Провеждането на такава многоаспектна политика не е в стила на американската политика.
Ето защо Симеон беше разглеждан от САЩ, които през този период настъпваха ожесточено към Балканите, Прибалтика, Украйна и Грузия, като колеблив съюзник, прекалено отстъпчив, непостоянен, несигурен, тоест, като преходна фигура, която трябва да бъде употребена чрез диктат над държавните й решения.
Не е случайно, че година, или година и половина, след като Симеон спечели бравурно парламентарните избори през 2001 г., под шапката на Вашингтонската администрация у нас се формира олигархичен кръг „Глобална България”. В него влязоха главно банкери и медийни магнати, а наред с тях и обвързани с американските институции политолози, журналисти, социолози, както и граждани на САЩ, които работеха у нас като ръководители на медии и банки (в пресата се написа, че част от тези лица са кадрови работници на специалните служби в САЩ). Главната цел, която си постави този неформален кръг, беше да се подготвят обществените настроения за овладяване на властта от нова политическа формация, оглавена от Бойко Борисов. Който съответно да поеме по-късно функциите на министър-председател. Координатор на „Глобална България” стана бизнес дамата Цветелина Бориславова, жената, с която Борисов живее на семейни начала.
Няколко момента са фрапиращи.
В отличие от предложението за спасителя Симеон, в чието изготвяне взеха участие западноевропейци и български олигарси, проектът за новия спасител Борисов се утвърди по волята на американски политически експерти (свързани със специалните служби) и български олигарси.
Политиката на кръга „Глобална България”, заел се да реализира най-последователно интересите на САЩ върху Балканския полуостров, се увенча с пълен успех, след като ГЕРБ застана начело на властта у нас през юли 2009 г. От този момент няма как нашата държава да не изпълнява педантично военната доктрина на Пентагона по отношение на Руската федерация, Иран, Близкия изток и на онези балкански страни, които все още не са членове на Североатлантическия пакт. Няма как посланикът на САЩ да не поеме на пряко командване съвременния ни развой, а пълномощникът на Световната банка г-н Дянков да не е „комисар” с особени пълномощия. Няма как Кристалина Георгиева, като бивш вицепрезидент на същата банка, да не получава тотална медийна подкрепа у нас.
При моделирането на проекта „Бойко Борисов” се заложи на противопоставянето между бившата Държавна сигурност и бившата Народна милиция. Американците се опряха на милиционери като Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Евтим Костадинов, Красимир Велчев, Андрей Иванов и много други, за да застанат начело на различните видове власти. Сметнаха, че манипулацията на народа ще е по-успешна, ако се демонизират кадрите на бившата ДС, като чрез такъв тактически ход се дискредитира изцяло периодът на социализма (1944-1989 г.). Те много добре знаеха, че с оглед на тяхната логика и интереси принципно оразличаване между Държавна сигурност и милиция едва ли има. Освен това чисто репресивните методи, охраната на затворите и концлагерите, побоищата над невинни хора, незаконните арести бяха вършени главно от милицонери (да си спомним епизоди от 50-те години). Но новите външни наставници решиха да реализират политиката си за унищожаване на левите сили в България „стъпка по стъпка” – днес на кладата се поставят бившите български разузнавачи, утре – кадрите на бившата Народна милиция, вдругиден – бившите кадри на БКП и на администрацията от онова време, докато се стигне до ръководствата на различните граждански организации от близкото минало и т.н.
Тази политика е безперспективна и съзнателно ожесточава българи срещу българи. Жалко, че днес тя се провежда и ръководи от офицери на бившата Народна милиция.
Проектът „Бойко Борисов” беше изработен непосредствено след избора на Симеон за премиер. А това сочи, че през 2002 г. се извършва „трансформация” на външното влияние. Още преди приемането ни в Европейския съюз се дава начало на нова олигархично-политическа формация, която да изпълнява безропотно волята на задокеанския господар.
Неминуемо е след изборната победа на ГЕРБ всеки български контакт с Руската федерация да се предопределя от САЩ, включително и договореностите в областта на енергетиката. Създателите на олигархичния кръг „Глобална България” – ще повтаря, са предвидили, че управлението на НДСВ ще бъде кратковременно, преходно, защото само отчасти отговаря на новата политика, с огромните зависимости от САЩ и НАТО.
Като най-важен инструмент за завземането на властта чрез демократични избори кръгът „Глобална България” определи медиите и най-вече електронните. Неслучайно водещ фактор в „Глобална България”, наред с банкерите, са медийните собственици, притежателите на агенции за разпространение на печата, на главните рекламни институции и пр. По този въпрос съм писал вече сравнително по-подробно.
Ще подчертая едно важно обстоятелство. Ангажираните с проекта „Бойко Борисов” български олигарси имат комунистически произход и минало, част от тях са работили в ДС, били са членове на ръководствата на Комсомола и БКП (на различни равнища). Преживели са обаче характерна „еволюция”: от комунисти социалисти са се превърнали в хора с крайно десни разбирания - от русофили са станали американофили. Логично е да се сметне, че през годините на прехода са се променили не единствено социалните им интереси, но заедно с това са поели определени задължения към провежданата доктрина на свръхдържавата. Самият Бойко Борисов е бил офицер от милицията, преподавател в школата на МВР, която подготвя и разузнавачи – кадри на ДС, син е на МВР офицер, елитен номенклатурен кадър на ГК на БКП-София. Главният координатор Цветелина Бориславова е заварена на 10 ноември 1989 г. вероятно като служител в Научно-техническото разузнаване на ДС.
Трудно е да бъдат докрай изследвани мотивите на кръга „Глобална България”, защото изборът му на нов спасител пада върху Бойко Борисов и върху хора с подобна на неговата биография. Но още тук проличава разликата в подходите на западноевропейците и американците. В първия случай, със Симеон и с неговия подбран актив, се държи на професионализма, на дарбата да си диалогичен, на ерудицията и преподавателската практика. Това трябва да са личности, които искат да бъдат духовен елит на нацията. А тяхното издигнато съзнание ще ги отдели от простолюдието.
Американският почерк е друг. Техните интереси (на САЩ) в България са свързани не с образование, култура и наука, а с превръщане на страната ни в сателит, крайно нужен при агресии в чужди държави или за укрепване на отбранителната система на Пентагона. В този план нужна им е твърда ръка, която да е в състояние да изпълнява поръчки, да употребява насилие и терор, щом обстоятелствата го изискват. Така да се каже, тук не умът, а мускулите са на почит. Още повече, че при вземане на основните решения „туземските” лидери вече са изолирани и всичко се проверява и решава във Вашингтон.
С оглед на своето мировъзрение, новите господари прибегнаха към сравнително рискован подход. Предпочетоха начело на българската държава да застане човек от подземието, свързан с бивши комунистически органи на сигурността, с трибуквена борческа организация и отгоре на всичко – с непрозрачен охранителен бизнес. Фактът, че тези биографични данни не смутиха кадровиците на Борисов, нито пък ги разколеба фактът, че е бил охранител на Тодор Живков и Симеон, свидетелства до каква степен американците са били убедени, че Бойко няма да ги подведе, нито предаде, как докрай ще изпълнява техните заповеди. Едва ли единствено притежаваните, разобличителни материали за българските им протежета са послужили като гаранция, за да предпочитат американските политици, по думите на Г. Първанов, България да я управлява „шериф”, а не „стопанин”.
Знаменателно е, че малко преди да спечели парламентарните избори, Бойко Борисов беше остро критикуван в издание на Държавния департамент като еквивалент на чикагски гангстер. В тази публикация беше съобщена информация, която смразява ушите на всеки човек, свикнал да спазва законите. Но въпреки това САЩ не се отказаха да подкрепят ГЕРБ и Бойко Борисов. Излиза, че в САЩ още тогава, а днес още повече, набират скорост различни оценки за режима на Борисов. Едни го дефинират като „проклятие” за страната ни, други го афишират като Спасител.
Можем да гадаем какви вътрешнополитически и икономически реалности отразяват позитивните и негативните съждения в САЩ за ГЕРБ и Борисов. Сигурно обаче е, че основната сила, която днес поддържа Бойко Борисов и неговото управление, е Световната банка и нейната номенклатура! В нито една европейска държава понастоящем Световната банка не управлява толкова пряко и всестранно финансите, икономиката, духовността, социалната сфреа, както това се случва у нас.
Може би е случайно съвпадение, но през последното десетилетие американците налагат – в страните под тяхната „юриспруденция” – за лидери лица, донякъде еднотипни: с едър ръст, правилно телосложение; с широки и решителни жестове; с вроден талант за масово общуване; с наклонности към еднолична власт и диктатура; с опит в изкусната манипулация на населението; с техники на актьора – ексцентрик, който мигновено преминава от роля в роля; с неудържим властнически инстинкт, в който са вложени бодрячество и вероломство, жестокост.
Струва ми се, че такива са портретите на трима държавни лидери, чиито страни бяха или продължават да бъдат сателити на САЩ – Юшченко в Украйна, Саакашвили в Грузия и Борисов в България. Но докато за Украйна и Грузия бяха открити личности с по-висока образованост, в България, по подобие на Косово, беше предпочетен по-примитивен вариант за лидер, който да умее да владее до съвършенство инструментариума на популизма и при необходимост да упражнява, без да му мигне окото, демагогия, грубо насилие и полицейщина.
Юшченко и Саакашвили бяха натоварени от задокеанските им попечители да извършат „цветните революции” в техните страни и това те го осъществиха брилянтно. Бойко Борисов, според проекта, трябваше да стане лидер на недокрай проведената у нас „цветна революция” от януари 1997 г. „Цветна революция”, която във второто й изпълнение протича по мирен път (в резултат на парламентарни избори), за да дойдат след това пристъпите на икономически, финансов, социален и духовен произвол. Би могло да се твърди, че след като Юшченко падна от власт, а Саакашвили бе изолиран вследствие на военната му авантюра, Борисов се явява сравнително по-стабилната опора на САЩ в Югоизточна Европа. Единствена, както е при Тачи, заплаха за него представлява миналото му. Но САЩ, според мен, са достатъчно силни на българския медиен пазар (базар), за да се справят с евентуалните неприятности.
В такъв контекст управлението на Тройната коалиция може да се възприеме и като етап, през който се дообработва българското масово съзнание в полза на ГЕРБ и Бойко Борисов, отговарящ най-адекватно на интересите на САЩ и на част от „червената” олигархия. Показателно е как тогава за първи път толкова координирано и масирано бива използвана медийната мрежа за налагането на идеологеми и лице, което трябва да спечели доверието на българите на следващите парламентарни избори. Това не можеше да се реализира без медийната опека на задокеанските гаранти на Борисов и неговата партия.
Обяснимо е защо политиката на ГЕРБ се концентрира в борба срещу социалистите. Защо Бойко Борисов иска да забрани соцпартията с държавен декрет. Защо организира мрежа, която да информира властимащите за контактите на българи с руснаци, по същество специализирано контраразузнаване. Обясними са поводите на ГЕРБ и на неговия правителствен елит да сриват държавата и държавността: защо те ликвидират националните ценности в областта на науката, образованието, здравеопазването, отбраната, сигурността, промишлеността, земеделието, финансовия капитал; защо „ампутират” социалната държава. Тоест, защо демонтират националната държава, онези нейни структури, без които тя не може да съществува. Обясним е още стремежът към завръщане на тоталитаризма чрез обсебването на всички власти. Обясним е култът към Борисов като увенчаване на уродливото пирамидално устройство в обществото. Обяснимо е упованието върху ниската образованост и интелектуалното манипулиране на народа, върху примитивното мислене и вярата в чудодейната сила на народния водач. Обяснимо е защо ГЕРБ построи политиката си върху отричане на близкото минало, на компрометиране на всичко, наследено от управлението на Тройната коалиция, и защо същата партия не иска да направи ревизия на криминалния двайсетгодишен преход.
Освен това обработването на народната съвест и разум с нископробни продукти на развлекателната индустрия от типа на латиноамериканските, американските и турските сериали по телевизиите, с налагана чалга-култура, със зачеркване на истинските духовни образци и пр., трябваше да даде своите плодове. И ги даде! Чрез обожаване на посочения от медиите индивид, чрез култ към полицая милиционер, чрез вяра във внезапното социално избавление, чрез насаждане на омраза и завист към близкия, съседа, сънародника. За ГЕРБ е цяло щастие, че БСП, поради грешки, заложени в 90-те години, се ползва с 15-20 % от доверието на гласоподавателите, че няма силни коалиционни партньори, че опозиционната й политика варира между активизация и учудваща пасивност и изоставане от актуалните събития.
Бойко Борисов е улеснен и от факта, че в лявото пространство ГЕРБ среща солидна поддръжка от хора, които поради посочени от мен обстоятелства пледират за каузата на мъжа от Банкя. Тези дейци говорят с користна цел за високата държавническа мисия на Борисов и за неговата роля в укрепване на България. Интересно е, че „симпатизанти” на Борисов в левите кръгове се намират както сред либерал-социалистите, така и сред особи, които наричат себе си комунисти, живковисти, нови левичари и пр. За такива представители на левицата се е превърнало в „хоби” да громят „Позитано” 20 и така да доказват абсолютните карати на собствената си почтеност. Но стане ли дума за управлението на Борисов, те мълчат като египетски сфинксове или лукаво намигат, че тепърва ще се добираме до „приносите” на бившия шеф на „Ипон”. Страх, подлост или какво е това?
Страшно е, че днес медийните олигарси, а не демокрацията формира политиката на основните ни медии, че се упражнява върху българска територия медийна диктатура. Чувството за истина у много българи е атрофирано, те се плашат от истината и предпочитат лъжеводачи, медийно оповестени упойки за масовото съзнание. Разбудени са първични инстинкти, които боготворят оцеляването, а не съпротивата и борбата за по-добър и по-справедлив живот. В уродлива форма се възстановяват пороци от времето на социализма, когато сигурността господстваше над свободата. Въпреки че идеята за свобода, за освободеност на човешката личност лежи в основите на лявата идея. Това са все продукти отманипулирането на човека, заблуден, че сега ограничаването на свободата се съпровожда от сигурност и ред в обществото. Ослепен, за да не види как лидерите на подземния свят и когато възседнат ръководството на държавата си остават непоправими фигури на социалното подземие.
Ето защо не бива да се учудваме от съобщенията за корупция във върховете на ГЕРБ и правителството; за покровителство на контрабандата от държавата; за съдебни дела на мафиоти в Сърбия, където се доказва, че българската им връзка са лидери на ГЕРБ; за незаконно присвояване на собственост от министър на вътрешните работи и от председател на Софийски общински съвет и пр., и пр. В такава среда, в такова обществено пространство за кой ли път възниква въпросът за летаргията, обзела милиони българи, но и за състоянието на БСП и на останалите леви партии и организации в една ситуация, с решаващо значение за настоящето и бъдещето на страната ни. Но за тези неща в следващата, последна, дванадесета, част на това изследване.
