Теоретично погледнато, при капитализма трябва да е така – харесва ли се един политик на широките електорални маси, той несъмнено получава народния вот, а заедно с него и съответния високопоставен пост, не се ли харесва – прекарва по-нататъшните си дни като политически труп.
Така изглеждат нещата на теория.
На практика обаче става другояче. Да вземем бившия премиер Филип Димитров. Тъй като вече 20 години той не е получавал доверието на избирателя, би трябвало да си изкарва хляба извън политиката, да речем като адвокат. Вместо това той, както изглежда, е на иждивение в Англия и Америка, където може би чете велемъдри лекции за това как се ликвидира хилядолетно земеделие. Дотук добре. Но ето, че на 15 септември 2010 г. външната министърка на ЕС Катрин Аштън го назначи за посланик на съюза в Грузия!
Откъде-накъде! – ще се възмути всеки нормален човек. Та Филип Димитров нито е делегиран от българския избирател в Брюксел, нито пък е спечелил някакъв тамошен конкурс за европосланици!
Аналогичен е и казусът с Меглена Кунева. Свърши й еврокомисарският мандат и скоро след това тя бе назначена за “политически съветник” на Сийм Калас, заместник-председател на евросъюзното правителство по въпросите на транспорта. Малко по-късно пак същата персона влезе и в борда на водещата се за френска мегабанка “Париба”. Странно наистина – до това време милиони българи смятаха мадам Кунева не толкова за транспортно и банково светило, колкото за смъртен враг на ядрената енергетика, промишлеността и на някои други родни отрасли, още от времето на преговорния процес за влизане на България в ЕС.
Всъщност чуждестранните назначения на Димитров и Кунева показват само едно нещо – че и двамата вече са влезли в списъка на международната глобалистка номенклатура, разбира се, заради заслуги, които не са известни на българския народ, за да може той да се произнесе по тяхната полезност относно собствения му живот.
Твърде незаслужено приписват на Маргарет Тачър сентенцията, че безплатен обяд няма. Нейсе, сентенцията е вярна и затова е върховен дълг на българските власти, тайни служби и правораздаване да изяснят с какви точно “заслуги” срещу националните интереси са заплатени сегашните “безплатни обеди”, синекури и чужбински ордени на глобалистките номенклатурни кадри Филип Димитров и Меглена Кунева. И не само на тях, защото тия двамцата не са единствените. Ето например част от една публична справка за номенклатурната кариера на Надежда Михайлова, понастящем Нейнски. Струва ни се, че тя отдавна трябваше да предизвика жив интерес у съответните ни служби: Завършила испанска езикова гимназия, гр. Софи,я магистърска степен по филология от СУ “Св. Климент Охридски”. Сертификат, издаден от Конгреса на САЩ за участие в програма по външна политика и връзки с обществеността към кабинета на конгресмен David Drier (Републиканска партия; 1991 г.). Курс по връзки с обществеността, BBC, Лондон; 1993 г.). Курс по водене на преговори и постигане на устойчиви споразумения, John Kennedy School of Government, Харвардски университет; 2008 г.)... Председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (от 2004 г.); член на международния консултативен комитет към организацията “Democracy Coalition Project”, в партньорство с фондация “Bertelsmann”, организацията “Freedom House” и Центъра на Република Гана за демократично развитие (от 2006 г.). Член на групата за консултации на Southern Leaders’ Round Tables (SLRT) към Специалния отдел за сътрудничество между развиващите се страни (Special Unit for South-South Cooperation; от 2006 г.)... Специално златно отличие на Академията на САЩ за постижения; Орден на Кралство Дания, първа степен; удостоена с медал от Република Малта; Почетен знак на Венеция; Рицар на Легиона на честта, Франция. удостоена с Кръст на Ордена за обществена служба от Краля на Испания; удостоена с медал за толерантност от организацията B’nai B’rith.
Твърде интересна ни се вижда (авто)биографията и на сегашния външен министър Николай Младенов. Това - като тема за размисъл на съответните служби и като въпрос към целокупния български избирател: защо ги ценят,щом народът не им вярва и не ги иска?