Перверзия на вероломството
Или как САЩ и Израел измамиха Иран
Жак Бо
Днешната ситуация в Израел е доста сходна със ситуацията в Украйна, защото откриваме едно и също поведение при украинците, израелците и американците. Това са страни, които са склонни да смятат останалия свят за тъпаци или за животни, т. е. те постоянно подценяват противника си. Това казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване, специалист по разузнаване и тероризъм, бивш ръководител на доктрината за мирни операции на ООН, пред тв „Espoir et Dignitе“ (телевизия „Надежда и достойнство“)
- Темата е сериозна, чувствителна и гореща - последната атака на Израел срещу високопоставени иранци и граждански и военни ядрени инфраструктури. Широкомащабна операция, която повдига ключови въпроси за международното право, регионалната сигурност и стратегическото равновесие в света. И най-вече един съществен въпрос за координацията между Израел и САЩ. Можеше ли да бъде проведена тази операция без координация с Вашингтон? Има ли елементи, които позволяват да се твърди, че има пряко или непряко участие на САЩ в тази атака?
- Очевидно сме в трагична ситуация, която е белязана не само от повишаване на напрежението, но и на действия в Близкия изток заради Израел - това трябва да го кажем. Може би трябва да се върнем към събитията, защото има няколко нива във вашия въпрос. Има стриктно оперативно ниво, т. е. дали американците са допринесли физически за действията срещу Иран. Знаем, че има американски елементи в тази история, по-конкретно прехващането на ракетите от иранския отговор. Дали са били замесени в началото на операцията? На този етап не съм в състояние да ви кажа. Това е първото ниво, което бих нарекъл техническо-военно. А има и политическо ниво и там въпросът става по-сериозен. За да преценим това, ви предлагам да се върнем към фактите. На 13 юни имаше атака срещу определениирански обекти. Няма да навлизаме във всички детайли, но виждате, че основните обекти, които тук са отбелязани в червено - във Фордо и Натанз, са обекти за обогатяване на ядрено гориво.
Първият удар целеше главно обезглавяване на иранското ръководство и по-конкретно военното ръководство.
Целта на тази операция е да предизвика смяна на режима в Иран. Не съм единственият, който го казва, но когато погледнем начина, по който бяха извършени ударите, Израел няма капацитета да унищожи Иран. Това е много по-голяма страна, която има много повече военни обекти от всякакво естество. За да унищожи Иран, е нужно много повече от израелския капацитет. Дори американският капацитет не би бил достатъчен. Това, на което Израел би могъл да се надява и да направи, наистина е да предизвика политическа промяна в Техеран и вероятно това е основната цел на тази операция. Затова на първо време бяха елиминирани военните ръководители на Стражите на ислямската революция. Тук са някои от тях. Това е документ на Института за изследване на войната, който беше разпространен от France 24. Виждаме, че бяха елиминирани някои ключови фигури от израелските удари. Вторият аспект бяха ударите срещу обогатяването на ядрено гориво. Тази илюстрация е от годишния доклад за сигурността на Швейцария, изготвен от швейцарското разузнаване, така че той не е подчинен на Израел. Това, което е важно да се разбере в тази диаграма, е, че се опитаха да кажат - и това впрочем е посланието, което Нетаняху се опитва да прокара от години - че след няколко дни, след няколко седмици Иран ще се сдобие с ядрено оръжие. Всъщност той е много далеч от това. Впрочем обогатяването на ядрено гориво е напълно законна, легитимна дейност, разрешена от Договора за ядрено неразпространение, тя дори се смята за неотменимо право на страните, наред с други дейности, които визира, ядрените изследвания за граждански цели.
Когато погледнем графиката, виждаме, че има няколко етапа на обогатяване. Всеки етап изисква различни технически средства и различни усилия. Досега иранците са обогатили до 60%. Би могло да се каже, че не са много далеч от 90% и повече, необходими за военни дейности. Но в действителност преходът от трета към четвърта фаза, ако приемем, че Иран иска да го направи, изисква значителни инвестиции и няма никакви признаци - никакви признаци! - че Иран се е опитал да премине от тази трета фаза към четвърта фаза.
ЗАЩО СА В ТАЗИ ТРЕТА ФАЗА?
Просто защото през 2015 г., когато Joint Comprehensive Plan of Action (Съвместният всеобхватен план за действие, известен като Иранската ядрена сделка, бел. пр.) беше приет, се предвиждаше Иран да може да провежда дейности по обогатяване. Тези дейности нямат военна, а търговска цел. Иран продава обогатени ядрени продукти за различни граждански дейности и затова обогатява уран на определено ниво за гражданска употреба. Това споразумение беше подписано и се предвиждаше, когато Иран изпълни условията, санкциите да бъдат вдигнати и Иран да продължи нормално своята дейност. Проблемът е, че през 2018 г. САЩ се оттеглиха от това споразумение, за да може да наложат санкции над Иран, и наложиха още повече санкции. Другите страни по споразумението и по-конкретно Франция, Германия, Европейският съюз и Великобритания, трябваше да се придържат към подписаното споразумение и когато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) установи, че Иран изпълнява напълно условията от договора, може да му се вдигнат санкциите, но нито една от тези страни не посмя да вдигне санкциите, защото американците отказаха санкциите да бъдат вдигнати. Това, което се случи, е, че Иран изпълни всички условия. Другите страни не изпълниха своята част от договора - те трябваше да вдигнат санкциите, но не го направиха, и в един момент Иран реши, че вече не се чувства обвързан от клаузите на споразумението, тъй като никой не ги спазва.
Те изпълниха всички условия, направиха всичко, което договорът изискваше, но тъй като никой не вдигна санкциите Иран каза “след като вие не спазвате договора, аз се оттеглям от него или във всеки случай от определени клаузи от договора”. Сред тези клаузи беше тази за обогатяването. И защо? Както казах преди малко, на Иран беше позволено да обогатява ядрено гориво. Проблемът е, че процесът по обогатяване не може да бъде спрян, т. е. когато сте го започнали, трябва да го продължите, и следователно трябва да предложите на пазара получените продукти. И тъй като Иран няма разрешение да продава тези продукти, които изработва, те се натрупаха. Така че Иран продължи да обогатява уран, тъй като не иска да унищожи инвестициите си, иранските запаси се натрупаха и се стигна до ситуация, в която Иран се оказа със запаси, които не е имал никакво намерение да притежава. Днес се говори за 60%, после казват, че те са близо до ядрена бомба.
КАКВА Е СХЕМАТА
Ще ви припомня, че преди три месеца директорката на националното разузнаване (Тълси Габард, бел. пр.) и американската разузнавателна общност казаха: “Продължаваме да смятаме, че Иран не произвежда ядрени оръжия и че Хаменей не е дал ново разрешение за програмата за ядрени оръжия, преустановена през 2003 г., въпреки че вероятно върху него е бил упражнен натиск да го направи.” Това е част от годишния доклад за изследване на заплахата на американското разузнаване. Ще ви припомня, че имаше доклад, изготвен навремето от ЦРУ в рамките на Office of National Intelligence (Службата на националното разузнаване), и този доклад от 2007 г. казваше: “Смятаме с голямо ниво на сигурност, че през есента на 2003 г. Техеран е сложил край на програмата си за ядрено въоръжаване”. Следователно виждаме, че от 2007 г., от тази National Intelligence Estimate (Оценка на националното разузнаване), която е била представена на президента на САЩ, Иран не е имал програма за ядрени оръжия. Днес сме в ситуация, в която има удари срещу програма за ядрени оръжия, за която се знае, че не съществува, и че единственият елемент, който би могъл да бъде спорен въпрос, е обогатяването на ядрено гориво, дейност, която можеше да бъде направлявана, ако западните страни бяха спазили международните си ангажименти, което те не направиха. И те са винаги едни и същи - Франция, Германия, Великобритания и, естествено, САЩ - те се оттеглиха, също не го спазиха, но това донякъде е част от западната практика да подписват договори и когато видят, че договорът не върви в посоката, която искат, т. е. към ситуация, която позволява да смажат още повече противника, тогава се оттеглят от договора или обвиняват другия, че не го спазва и след това пристъпват към действия. Това е схемата.
СЕГА ЗА УДАРИТЕ
Бяха разпространени различни слухове. Знаем, че Тръмп каза много неща, но никога не се знае дали това, което говори, трябва да се приема за чиста монета, или е нещо друго. Но така или иначе, на 13 юни, денят, в който бяха извършени израелските удари срещу Иран, Тръмп каза, че винаги е знаел датата на този удар. Следователно е бил в течение на израелския проект. Затова преди малко говорех за две нива - техническо-военно, за което на този етап не мога да дам всички детайли, и политическо-стратегическо ниво, на което американците явно са били в течение, че израелците искат да проведат акция срещу Иран. Това беше повторено неколкократно. Мисля, че Доналд Тръмп го повтори първо пред “Ню Йорк пост”, след това пред “Ройтерс”. Но не само той. Явно Мерц също е знаел за тази атака. Това поставя определен брой въпроси. Не само защото тези хора са знаели и са могли да му попречат. Това е статия от “Уолстрийт джърнъл” и от Axios, която показах преди малко. Имаше процес на преговори между Иран и САЩ по въпроса за обогатяването, по ядрения въпрос като цяло, който се водеше в Оман.
На стр. 4
От стр.3
А “Уолстрийт джърнъл” ни казва, че преговорите между САЩ и Иран, целящи да ограничат ядрената програма на Техеран, които до голяма степен се смятаха за начин да се запази мира в региона, в крайна сметка се оказаха идеалното прикритие за изненадваща израелска атака. Тези преговори са послужили на американците, които са знаели, че израелците ще нападнат. Явно са използвали този цикъл на преговори, за да успокоят иранците и да не се подготвят за конфликт. “Уолстрийт джърнъл” продължава: “Докато шестият кръг от преговори между пратеника на администрацията на Тръмп Стив Уиткоф и неговите ирански колеги беше предвиден за неделя в Оман, израелски и американски високопоставени лица предупредиха за военни действия, ако Иран не се съгласи да сложи край на своето производство…”.
ТОВА Е СТРАТЕГИЯТА НА СДЕЛКАТА НА ДОНАЛД ТРЪМП
Всъщност това е мафиотска стратегия, която се състои в това да кажеш: “Ще обсъдим с вас една сделка. Но ако не приемете нашите условия, ще ви ударим.” Всъщност това е процес, в който се правят предложения, на които не може да бъде отказано. Точно това чуваме във филма “Кръстникът”, когато Марлон Брандо, който играе Корлеоне, казва: “Ще ви направя предложение, което не можете да откажете.” Това е същият маниер. Тоест, от една страна, се знае, че ще има удар. От друга страна, има процес на преговори. Освен това се знае, че тези преговори са трудни, защото това, което искат американците, са повече никаква ядрена дейност в Иран, а не само обогатяване на уран. Но както уточних преди малко, правото на обогатяване на уран е неотменимо право и именно така е споменато в Договора за ядрено неразпространение и ще ви припомня, че JCPOA (Съвместният всеобхватен план за действие, известен още като Иранската ядрена сделка, бел. пр.), от който Иран се оттегли, се позовава на този член 4 от Договора за ядрено неразпространение, който предвижда неотменимостта на правото да имаш ядрена енергия за мирни цели. Известно е, че те са мирни, тъй като дори американските разузнавателни служби казват, че Иран няма военна програма. Следователно нямаше никаква причина американците да налагат условия, като тези, които видяхме.
ПЕРВЕРЗИЯ НА ПОДЛОСТТА
Може да се каже, че от американска страна наистина има подход, който може да се нарече перверзен, и това впрочем беше потвърдено от медията Axios още на 13-ти, която каза, че различните изявления, че американците се противопоставят на израелски удар, са били празни приказки, просто е трябвало да накарат Иран да свали гарда, да се вдъхне доверие у Иран, знаейки, че този удар ще се състои, но Иран да не се подготви за него. Дори The Times of Israel казва, че всъщност американците са помогнали Иран да бъде излъган, за да го накарат да повярва, че атаката не е непосредствена. Затова казах преди малко, че не знаем до каква степен американците са участвали дори на техническо ниво, защото американците дори са предоставили “деликатна” разузнавателна информация на израелците, т. е. американците са участвали по един или друг начин в планирането на операцията. Виждаме, че американците са изиграли двулична роля, което е доста скандално, но не само те, това засяга очевидно Германия, която е била в течение за тази атака, която знае, че се водят преговори и не е направило нищо и т. н., и т. н. Виждаме, че западняците, които се хвалят, че имат ценности, че се борят за ценности и правова държава и т.н., нямат никакви ценности. Мерц е наследник на идеологията, която имаха преди войната, липсват му само мустаците и малко повече коса. Но това са хора, които не спазват никакви правила, които нямат абсолютно никаква политическа физиономия, които са страни-изтривалки, в които израелците буквално си изтриват краката и затова непрекъснато ги има тези конфликти. След атаката дори Тръмп, който според думите му е бил против, сметна атаките за “отлични”. Днес тонът малко се променя, защото Иран реагира по начин, който не беше предвиден, и това е леко шокиращо. Какво означава това? Означава, че това е схема, при която се опитаха да вкарат Иран в заблуда, подмамвайки го с перспективата за политическо решение, докато всъщност се опитваха да го отслабят, за да могат да го атакуват с военни средства. Това се нарича вероломство, което е военно престъпление.
ВЕРОЛОМСТВОТО – НАЧИН НА УПОТРЕБА
В “Уикипедия” пише: “Вероломството във военната област е измама, при която една страна се ангажира да действа добросъвестно (например, издигайки бяло знаме), с намерението да наруши този ангажимент, когато врагът, след като бдителността му е намаляла, излезе (например да излезе от прикритие, за да атакува противници, които идват да вземат фалшиви “пленници”). Вероломството е нарушение на военното право, което следователно представлява военно престъпление, защото то накърнява взаимните защити и ограничения, които се разпростират в интерес на всички страни, както бойци, така и цивилни”.
Какво означава „вероломство“? Той означава, че днес - и това го виждаме с Иран, който отказва да се върне на масата на преговорите, защото по каква причина Иран да се старае да преговаря със страни, които неизбежно се стремят да го унищожат? - така че виждаме, че преговорите нямат за цел да решат проблема, а точно обратното - да го влошат. В днешната ситуация Иран е напълно в правото си и мисля, че много хора го усещат, защото мнението за Израел, което вече не е много високо и мисля, че навсякъде намаля, включително в САЩ, където движението на Доналд Тръмп „Make America Great Again“ („Да направим Америка отново велика“) понастоящем е разделено по този въпрос, защото всички видяха, че има процес на преговори за решаване на проблема и два дни преди поредния кръг, т.е. миналата неделя, израелците удариха. Така че американците и израелците не са добросъвестни, а иранците са добросъвестни. Абсолютно същия феномен видяхме с Газа, с “Хизбула”, със Сирия, на практика с всички съседи на Израел. Тоест всички съседи на Израел бяха готови да преговарят добросъвестно с него и Израел систематично ги удряше.
Ще ви припомня, че точно същия проблем имаше с Газа. Когато се говори за Газа и за територии, никой не дефинира какъв е тероризмът на “Хамас” и е ясно защо. Защото не можем да знаем по какъв начин “Хамас” е терорист и единствените обяснения са, че, “да, той изстрелва ракети срещу Израел”. Но никога не казват защо палестинците изстрелват ракети срещу Израел. Същия феномен виждаме тук, т. е. Израел преговаря за прекратяване на огъня в Газа - говоря за годините преди 7 октомври и включително 7 октомври, договарят го, но израелците все пак удрят палестинците. Защото израелците смятат, че елиминирането на един палестински ръководител не нарушава прекратяването на огъня. Те имат своя собствена концепция за правото, според която другите подписват споразумение и се придържат към него, но Израел не се придържа, защото смята, че елиминирането на някого не е нарушение на прекратяването на огъня. Правил съм видеа за това и мога да го подкрепя с доказателства. Това впрочем беше казано официално - изралците казаха “не, убиването на хора не е нарушаване на прекратяването на огъня”. Но за палестинците това са унищожени семейства, в резултат те отговарят с ракети и нашите медии представят само ракетите, изстреляни от палестинците, те не говорят за това, което ги е предизвикало. Но не говорят, че израелците са нарушили прекратяването на огъня. Точно същия феномен имаме тук. Има процес на преговори, дискусии със страни, които не са добросъвестни. И израелците в цялата история - можем да се върнем до 1947 г., до резолюцията, за която многократно съм говорил,
ИЗРАЕЛЦИТЕ ВИНАГИ, СИСТЕМАТИЧНО СА БИЛИ НЕДОБРОСЪВЕСТНИ
Това може да се подкрепи с доказателства - няма нито една война в Близкия изток, която да не е била предизвикана от израелците. Нито една! Дори тази от 1973 г., която беше предизвикана от факта, че египтяните искаха да си върнат това, което израелците незаконно превзеха през 1967 г. Систематично израелските действия са в основата на всички проблеми в Близкия изток, систематично! А нашият маниер да преценяваме нещата - и това го видяхме на 7 октомври - историята започва на 7 октомври, историята винаги започва от момента, в който са нападнати израелците, но никога преди това. Израелците обачи винаги са били в основата и това е документирано. Не от нашите корумпирани медии, но е факт, че израелците сами признаха, че техните действия винаги са предшествали палестинските действия или действията на другите. Както и тук. Сега се води операция “Истинско обещание 3”, първите две операции систематично бяха предизвикани от Израел. Целта на израелците от 50-те години досега е да провокират американската намеса и военно присъствие в този регион. Това е целта на всички тези операции и вероятно това започна с аферата “Лавон” през 1950 г., когато израелците извършиха терористични атентати в Египет срещу британците и американците, за да накарат британците и американците да имат военно присъствие. Очевидно те представиха тези терористичи атентати като арабски атентати. Ттова доведе до аферата “Лавон”, това беше израелският министър на отбраната по онова време. За целта той използва службите на АМАН, израелското военно разузнаване, която лично организира терористичните атентати. Това е през 1950-1951 г. и то предизвика експулсирането на евреите от Египет. Затова например във Франция има много египетски евреи или евреи от египетски произход, защото те бяха експулсирани след тази афера.
Следва