Разузнавачи с чест и безчестни политици
Велизар Енчев
В четвъртък, 19 юни т. г., председателят на ГЕРБ Бойко Борисов заяви: „МВнР и Военното разузнаване изведоха българите от Израел и Иран по тих, но перфектен начин...“Какво би следвало да добавим в случая.
Военното разузнаване постигна този успех в Близкия изток не защото се подчиняваше на викове за „лустрация“, а защото устоя – като служба, като етика, като професионализъм.
Докато Военното разузнаване не изпълни Закона за досиетата, цивилното разузнаване в лицето на Националната разузнавателна служба (НРС) безропотно предаде всички свои хора – разкри оперативни офицери, изгоря агенти, зачеркна десетилетия работа в Близкия изток и на Балканите /най-вече в Турция, Гърция и Югославия/.
България плати цената на това разголване със загуба на позиции, доверие и капацитет в едни от най-горещите и стратегически важни региони.
Военното разузнаване не предаде своите. Не освети имената на онези, които са рискували живота си за държавата. Не скъса връзките си с реалността по света. То оцеля като професионална общност – именно защото отказа да превърне Закона за досиетата в инструмент за самоубийство.
Националната разузнавателна служба (НРС), наследник на цивилното разузнаване с името ПГУ-ДС, предаде своите. Освети имена, изгоря офицери, унищожи мрежи.
Един от най-фрапиращите примери е в Белград – там НРС предаде всички свои офицери от някогашната резидентура на ПГУ-ДС, които десетилетия изграждаха влияние, контакти и информация на територията на Югославия и след това в наследилите я държави – най-вече във Вардарска Македония.
В историята на разузнаването няма друг случай като този в Белградската резидентура на НРС - за да остане шеф на НРС, през 2008 г. резидентът в Белград лично предаде на Комисията по досиетата имената на подчинените му офицери, работили на територията на Сърбия, Македония, Косово и Босна и Херцеговина до 1996 година, някои от които бяха на фронта по време на войната в Хърватия и Босна и Херцеговина.
А огласиш ли имената на офицерите, създавали разузнавателни мрежи на Балканите и в Близкия изток, ти разконспирираш и техните агенти, и оперативните им връзки, и официалните им контакти.
В същото време Военното разузнаване не предаде нито един от югославските си кадри. Не освети, не издаде, не изтъргува дългогодишната си работа в поробената от сърбите Македония за краткотрайно политическо одобрение.
И днес виждаме резултата: цивилното разузнаване се срина като влияние в Близкия изток и на Балканите, докато военното успява да действа тихо, точно и ефективно.
Спасените българи от Израел и Иран не дължат живота си на политиците, които рушаха службите, а на онези професионалисти във военното разузнаване, които оцеляха въпреки тях.
Затова е цинично, че именно Борисов – човекът, който най-гръмко настояваше „да се отвори всичко“, сега хвали резултатите на служби, които оцеляха, защото не го послушаха и не извършиха исканата от него безогледна сеч, наречена за благозвучие „лустрация“.
И когато Борисов хвали тези „тихи, но перфектни“ действия, е важно да си припомним: успехът не дойде благодарение на него, а въпреки него.
И да не пропуснем главния екзекутор на разузнаването – цяло десетилетие Комисията по досиетата, която с настървение отваряше досиетата на балканското и арабското разузнаване, се оглавяваше от кадър на БСП.
