Гибелното еврофантазьорство
Петко Петков
Едва ли има друга страна - членка на ЕС, в която управляващите и „проевропейската“ опозиция да са посрещали с такъв възторг положителните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ относно готовността на съответната страна да влезе в еврозоната и да замени националната си парична единица с евро. След продължилите повече от месец яростни атаки срещу президента Радев заради предложения от него референдум относно датата, на която страната ни да замени националната парична единица лева с евро, от 4 юни започна истинско пиянство. Но това не е „пиянството на един народ“, за което пише Иван Вазов, визирайки обществения подем сред българите преди избухването на Априлското въстание от 1876 г.
В случая възторгът, естествен или платен, обхвана така наречената „проевропейска“ общност от политически, политологични, псевдоекспертни и медийни шмекери от „националните“ – по обхват, не по дух, телевизии. Икономистът Георги Ганев написа, че е било платено за разделянето на българските граждани по отношение на еврото. А нима театралният възторг от европейското условно „да“ на приемането на страната ни в еврозоната е безплатен?
Някой някога питал ли е българския народ защо над половината от него са против приемането на еврото? Защо политическите шарлатани се уплашиха да попитат народа дори за датата, на която страната ни да приеме еврото? И защо председателят на събранието на „народните избраници“ доцент Киселова върна на президента неговото предложение за референдум, без да го предложи за гласуване в парламента. То, санким, противоречало на Конституцията, на Закона за ЕС и на Закона за прякото участие на гражданите в управлението на държавата. Не можело на референдум да се поставят под въпрос международни договори, подписани от правителствата и ратифицирани от парламента. А как Великобритания с един референдум напусна ЕС, без да е помисляла да приема еврото? Тя не беше ли подписала договор за присъединяването си към Евросъюза? Само у нас ли народът не може да се произнася по въпроси, които засягат неговото настояще и бъдеще? Що за демокрация е тази, при която суверенът, от който по Конституция произтича цялата държавна власт, може само да избира, не и да управлява пряко?
Нито протестите пред офиса на ЕС в София, нито заливането му с червена боя, нито протестът в деня, когато трябваше да чуем оценките на ЕК и ЕЦБ дали сме изпълнили европейските критерии, не разколеба бюрократите в Брюксел и ръководителите на ЕЦБ в Щутгарт. Както ни приеха неподготвени в ЕС на 1 януари 2007 г., така изглежда ще ни приемат в еврозоната. Въпросът е ние влизаме, или ни вкарват в тази „зона на здрача“? Зона, в която британците така и не влязоха, а пък датчаните и шведите отхвърлиха с референдум замяната на националните им валути с евро. Поляците, румънците и чехите отлагат своето присъединяване към „софрата на богатите“, но у нас управляващите и техните „присъдружни“ от ДПС-НН и ПП-ДБ бързат да ни надянат нов ярем, уверявайки презирания от тях народ, че щом се шмугнем в еврозоната, към България ще потекат чужди инвестиции, икономиката ще живне и доходите ще се доближат поне до средноевропейските.
Що се отнася до инфлацията и корупцията, тях направо ще ги забравим. Гласовете на трезвомислещите експерти биват удавяни в този хор на платените клакьори на евроатлантизма. Но кога в България не е имало майкопродавци, готови да ни наредят все на неправилната страна на историята, уверявайки че тя е печелившата? И след като са ни докарали три национални катастрофи, някои продължават да твърдят че виновниците за тях са били съдени и екзекутирани несправедливо. Навремето и покойният Андрей Луканов твърдеше, че не можело да се съди за политика.
Днес поне пет-шест парламентарно представени партии си приписват съмнителната заслуга за положителните доклади, които ни донесоха на 4 юни от Брюксел. Но ако утре ЕС се разпадне, както прогнозират сериозни наблюдатели, няма да се намери един, който да признае, че влизането ни в клуба на най-задлъжнелите, а не на най-богатите, е било лично негова грешка. В шумотевицата около конвергентните доклади анализаторите буквално забравиха факта, че присъединяването на България към еврозоната не е „кеклик в торбата“, а трябва да бъде одобрено от Съвета на министрите на икономиката и финансите на 20-те членки на еврозоната и за това да гласуват поне 55%, представляващи 65% от населението на еврозоната. При гласуването в Съвета на министрите всеки един от представителите на останалите 20 страни - членки на еврозоната, може да ни спъне, както това се случи веднъж с присъединяването ни към Шенген. Еврокомисарят Валдис Домбровскис, който пристигна в София заедно с българския еврокомисар Екатерина Захариева, за да придадат тежест на процедурата с връчването на въпросните доклади, заяви, че това било най-добрата инвестиция, която България правела за своето бъдеще. Същото повтори и госпожа Захариева, уверявайки, че след влизането в еврозоната доходите можели да нараснат със 70% до 108%. Само не посочи в коя страна доходите са нараснали със 108%. Защо тогава страни като Полша, Румъния и Чехия не бързат да инвестират по същия начин в своето бъдеще? Техните лидери по-глупави ли са от нашите „евроинтегратори“? Не са и това се вижда от стандарта на живот на техните граждани. Сега лично премиерът Желязков се е заел да успива разтревожените за бъдещето си граждани, че щом влезем в еврозоната, ще започнем да богатеем. Нямало, значи, смисъл да си харчим левовете или да ги обръщаме в евро още отсега, процесът на трансформация към еврото щял да е продължителен и замяната на лева за евро щяла да стане по сегашния обменен курс от 1 евро за 1,99583 лева. Откъде тогава ще дойде забогатяването, ако получавате 1000 лева заплата или 600 лева пенсия. Как регулаторните органи, като Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, Комисията за защита на потребителите /КЗП/ и други ще следят да няма спекула и изкуствено повишаване на цените, щом не можаха да го направят досега? Мерките, които правителството обещава да вземе, защо не ги видяхме толкова години? Иначе НСИ ще натъкми нужната на управляващите и Брюксел стъкмистика как България процъфтява въпреки буксуващата икономика и ширещата се корупция. Какво ще се промени, ако започнем да плащаме рушветите в евро, вместо в левове?
С този „политически елит“, управляващ или опозиционен, не ни чака нищо хубаво нито в еврозоната, нито извън нея. Политическата криза няма да свърши нито на 1 януари 2026 г., когато се очаква да ни вкарат в еврозоната, нито след това. Защото статуквото има противници, които са мечта за всички управляващи по света. ПП-ДБ на практика крепяха правителството на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-НН, оправдавайки се с конвергентните доклади. Да не попречели, значи, на влизането на страната в еврозоната. Сега, след като се порадваха на резултата, обявиха, че обмислят вот на недоверие на същото това правителство, което ни вкара в еврозоната, реализирайки усилията на редица правителства преди него. Идеята за този вот на недоверие, на който дори тема още не е измислена като хората, е пълен абсурд.
Първо, защото вносителите не могат да съберат необходимите им 48 гласа, след като по-рано не подкрепиха вотовете на недоверие, внесени от „Възраждане“, МЕЧ и “Величие“.
Второ, защото управляващите, подкрепяни открито от ДПС-НН, разполагат със 121 гласа, достатъчни за да обезсмислят инициативата на ПП.
Трето, защото в самата коалиция ПП-ДБ има разногласие по повод на планирания вот на недоверие, като ДБ изразяват особено мнение.
В най-добрия случай народът ще съзерцава още един политически и парламентарен цирк, който ще доубие и малкото останало доверие в НС. И ако по волята на Борисов това правителство хвърли кърпата, предизвиквайки предсрочни избори, ще запишем още някоя и друга загубена година. Това не може да промени никакво членство в НАТО, ЕС, Шенген или еврозоната. Затова нека поклонниците на еврото да приберат знамената и да намалят децибелите на проевропейската пропаганда. Ако случайно или закономерно се сформира нова политическа партия или „антиевропейски“ блок, които да изметат политическия боклук от историческата сцена, заслугата на евроинтеграторите ще е решаваща.
Надявам се само отвратените да не изберат отново отвратителните. Надеждата умира последна, нали?
