Победата в дихотомията мир-война
Нина Дюлгерова
Историята на човечеството се развива в устойчивия модел на триъгълника война-победа-мир. През хилядолетията обществата се конституират в различна форма на конфронтация-консолидация. Целта винаги е увеличаване на геополитическите граници, гарантиращи чрез природните дадености и човешки ресурси икономическо влияние и политическо превъзходство над съседите От края на Римската империя (последната четвърт на V век) до Първата световна война (1914-1918 г.) светът се развива в контекста на конфликтите и войните в Европа. В този дълъг времеви период европоцентризмът е водещ ориентир за промените в другите части на света. С включването на САЩ и Япония към великите сили, както и създаването на Обществото на народите, се поставя началото на глобализацията.
Империите са в постоянна битка за власт, която задължително има своя политически инструмент за мотивация на населението да ги следва. До средата на ХVII в. този инструмент е религията, след това – нацията, а през ХХ век – идеологията, основаваща се на конфронтацията комунизъм-капитализъм. През ХХI век идеологията се трансформира в хибридна форма идеология, етническа принадлежност и религия.
Войната е насилие, беззаконие, многобройни жертви и разрушаване на инфраструктура. До ХХI век преходът от война към мир преминава през установения през вековете принцип. Военните победи предопределят дипломатическите преговори и политическите резултати. Продължава да е актуална мисълта на древногръцкия философ Аристотел, че не е достатъчно да спечелиш войната, по-важно е да организираш мира. Ярък пример на тази мисъл е преструктурирането на света след края на Втората световна война. 80 години по-късно дистанцията на времето засилва продължаващата десетилетия поръчковата свободна интерпретация на фактите и реалните резултати. Не е важна истината, а нейното последователно преиначаване. Студената война продължава. По време на биполярното противопоставяне в продължение на няколко десетилетия (1945-1991 г.) този процес трудно се осъществява в държавите от Източния блок. Идеологическата политика, образованието, многобройните документи и построени паметници са сериозно препятствие за това. В държавите от Западния блок в обществата последователно се насажда тезата, че САЩ и Великобритания са истинските победители над хитлерофашизма. След разпадането на социалистическата система дезинформацията се засилва и разпространява и в страните от Източна Европа. Пропагандната и образователната система действат на принципа на германския министър Гьобелс „една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина“.
Битката за глобалното преструктуриране
е част от многовековен процес, който през последните няколко века е с целенасочена стратегия срещу Русия. Тази голяма евразийска държава има това, което липсва на Европа – неизчерпаеми природни богатства и ценни метали. Прилагайки принципа, че който владее Крим, владее Черно море, тогава владетелят на Евразия контролира света. Тази англосаксонска идея се реализира във времето и пространството чрез периодично обединение на колективния Запад. Пораженията са неизменна част от този поход на изток. Това се наблюдава както във Втората световна война, така и сега с украинския казус.
Между двете световни войни Съветският съюз и Третият райх, наследници на Руската империя и Кайзерова Германия, са преструктурирани в геополитическия модел идеология-индустриализация-социална политика. Целта на създателите на този модел е подготовката на двете империи за следващата война, чиито победител да се изправи срещу бързоразвиващата се частна държава САЩ. Германия е победена и поставена под изключителния контрол на Вашингтон в сферата на медиите, финансите и сигурността.
Изключителните победи на Червената армия по време на Втората световна война утвърждават политическата победа на СССР, която близо половин век след това е една от двете суперсили, които определят световния ред. Източна Европа е част от социалистическата система, в която продължава прилагането на принципа за индустриализация-идеология-социална политика, гарантиращ държавността на всяка една от източноевропейските страни. По идентичен начин се развива и Западният блок. Историческото развитие през този период преминава през конкуренцията между двата идеологически блока, която отново утвърждава икономическото, военното и политическото превъзходство на Изтока. Този процес е спрян чрез използването на човешкия фактор в лицето на последния генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и неговия наследник Борис Елцин, вече като президент на Руската федерация.
Поредната конфронтация - Студената война,
последвала Втората световна война, продължава да разрушава геополитическия свят. Тя се осъществява от три геополитически сегмента – Източен блок, Западен блок и Третия свят. Първият етап завършва с разпадането на Съветския съюз и Източния блок, последван от т. нар. арабска пролет и през 2016 г. – от английския Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Съзнателно организираната и добре финансирана миграция от Африка и Близкия Изток задълбочава проблемите в Европа, най-вече Централна и Западна. Студената война, наричана още Трета световна война, тъй като обхваща целия свят, още не е приключила. Дирижираният от САЩ западноевропейски неолиберализъм през последните три десетилетия успешно разгражда източноевропейските държави, превръщайки ги в колониален придатък. Влизането на бившите социалистически страни в Европейския съюз и НАТО води до разрушаването на техните армии и унищожаване на военната им техника, а съзнателното поставяне на икономиките им в режим на субсидиране с европейски средства мотивира откровените кражби на финанси и минимално осъществяване на проектите.
Чрез т. нар. цветни революции в ключови за постсъветското пространство страни като Грузия, Киризстан, Украйна, а в последно време и Молдова продължава англосаксонската идея за разрушаване на Русия чрез създаването на проблемни зони за сигурност в държавите от бившия СССР. Като кулминация в този процес може да се посочи държавният преврат в Украйна през февруари 2014 г., организиран и спонсориран от САЩ. Известна е фразата на зам. държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че САЩ не може да откажат от Украйна, след като е дала вече 5 млрд. долара за промените. Тогава се активизира и подготовката на Вашингтон и НАТО за поредната атака срещу Русия. Неслучайно бившият германски канцлер Ангела Меркел признава в мемоарите си, че тогава Западът не е бил готов за война с Русия, което е определило подкрепата за Минските споразумения и включването на Германия и Франция в дейността на Нормандската четворка.
В края на 2021 г. условията за готовност за решителни действия срещу Руската федерация са налице. Риториката на американския президент Джо Байдън и неговата администрация, както и подражаващото поведение на политическите лидери на Европа са сигнал за оформения провокационен модел за действия срещу Русия. По време на своя втори мандат президентът Доналд Тръмп обяви две основни тези. Първата е, че „ако аз бях президент това нямаше да се случи“, а втората „за войната в Украйна са виновни Байдън, Западът и Зеленски“.
В съвременния свят познатият модел на водене на война коренно променя изконните параметри, установени от векове. Руската федерация осъществява Специална военна операция в Украйна с основна цел денацификация и демилитариция. Нито една от държавите в НАТО не е обявила война на Русия, но политиките, които осъществяват ЕС, Великобритания и САЩ, преминават през широкомащабна операция в подкрепа на Украйна. Информационният поток в европейските държави се съсредоточава върху два акцента – колко е лоша Русия и колко финансови средства и военна техника се дава в подкрепа на Киев. Нещо повече - европейските институции съзнателно елиминират евтиния газ и нефт от агресора Русия и с налагането на икономически санкции срещу нея поставят началото на задълбочаваща се икономическа рецесия и сериозно забавяне на регионалната икономика в Европа. Интересен момент от тази разрушителна политика на Брюксел е задълбочаването на сгрешения модел война-победа. Европейската пропагандна машина внушава непоколебимата убеденост за победата на Украйна над Русия независимо от бавното, но устойчиво напредване на руските военни части в Източна Украйна. Неочакваното навлизане на украински военни части в Курска област усложнява военния театър, но не променя цялостната картина.
Войнствената риторика на водещите фигури в ЕС и НАТО и заканите за унищожаването на врага, независимо от платените медии и специалисти, внушават страх, но не оказват влияние върху ситуацията на украинския фронт. В пълна сила се доказва твърдението на древния философ Есхил, че „първата жертва на войната е истината“. В една война победата е резултат от дипломатически преговори и успешни за едната страна военни победи. След неуспешния опит през юни 2022 г. да се реши по дипломатически път с помощта на Турция и ООН украинския казус едва при втория мандат на американския президент Доналд Тръмп започнаха интензивни явни и задкулисни преговори за уреждането на мира. Ситуацията се развива в интересен контекст. Украинският президент Володимир Зеленски продължава активно да участва в политически и военни форуми във всякакъв формат. Съотношението на моралната дидактика в обединена Европа, утвърждаваща тезата за „жертвата“ Украйна и „агресора“ Русия в публичното и политическото пространство на украинското и руско участие в военния казус е 9:1 в полза на Киев.
Позната от военната практика през последните векове е политиката империите да изнасят вътрешните проблеми за решаване навън. Опитът е доказал, че най-лесният начин е създаването на конфликтна ситуация, още по-добре война, която да постави на заден план въпроса кой е виновен за икономическата рецесия или политическата нестабилност на съответната империя. Доста противоречивата политика на президента Тръмп след встъпването му в длъжност преминава през много закани, териториални претенции и желание за установяване на мир в Украйна. Той е последователен в намерението си да остави Европа сама да решава своите проблеми. Проблемът е в това, че повече от 100 години европейските елити са забравили как да бъдат самостоятелни. Съзнателното елиминиране на възможността за изграждането и утвърждаването на национални и европейски лидери и елит определя съвременната политическа ситуация в ЕС като агресивна некомпетентност и въпиеща некадърност. Доказателство за това са призивите на европейските лидери за реиндустриализация и повишаване на военния бюджет на всяка една държава - членка на ЕС, които няма как да се осъществят в близко бъдеще. Отново се прави опит за превръщането на Източна Европа във форпост на амбициозните планове на Запада. Проблемът е в това, че процесите отдавна не се диктуват от този европейския елит.
Независимо от противоречивата динамика на дезинформацията все по-ясно става, че процесите и решенията по ключовите съвременни въпроси се решават и ще се решават от трите суперсили Китай-Русия-САЩ.
Триъгълникът
война-победа-мир
продължава да определя развитието на света. Новите технологии и постоянното усъвършенстване на военната техника не променят съществено воденето на бойни действия, тъй като човешкият фактор остава основен субект от завземането или отстъпването на територии. Загубата на войната от Украйна и Запада ще намали възможността на разрушителното задкулисие да не се съгласи с договорения от силните на деня империи, устойчив поне за няколко десетилетия мир. Организираната през 2019 г. световна пандемия както и провокираният военен конфликт в Украйна ускоряват тенденциите към икономическа рецесия, политическа нестабилност и военна ескалация. Това за пореден път доказва повтарящия се модел за създаването на несигурност, агресия и насаждане на политика на индивидуализъм.
Все още не е решен основният въпрос кой ще е победителят в борбата за бъдещето – човечеството, чиято духовна гаранция е българо-руското единство или англосаксонското ционистко задкулисие, работещо за унификация и тотален контрол над хората.
