Генералът наш!
Проф. Минчо МИнчев
Девети май 1945 година – Ден на победата над хитлерофашизма, ден на спасението на европейските народи от нацисткото варварство. Така ние – българите, дълги години възприемахме тази велика дата от календара на световната история, защото за тази победа и нашият народ има своя скромен, но заплатен с десетки хиляди жертви принос. И това бе признато от главния победител в най-опустошителната и най-изтребителна война в човешката история - СССР. На Парада на победата на 24 юни 1945 година единственият чужд генерал, който крачеше в строя на Съветската армия, бе българинът Владимир Стойчев.
Роден през 1892 година в Сараево, но е възпитаван от баща си – адютант на княз Ал. Батенберг – в български патриотичен дух . Това определя и неговия път в живота – пътя на кадрови военен.
Владимир Стойчев участва в трите войни на България от началото на ХХ век – двете балкански и Първата световна, и стига до званието полковник Заедно с това той достига до твърдото си убеждение за пагубната роля, която Кобургите играят в България. През 20-те и 30-те години на ХХ в. той вече е убеден републиканец и славянофил. Затова през 1935 г. е уволнен от армията и така преминава на страната на прогресивното офицерство, което изиграва изключително важна роля в установяването на народната власт на 9 септември 1944 г. у нас. И именно в негово лице, вече като генерал, тази власт вижда военния командир на почти половинмилионната ни армия в решителната фаза на войната против хитлеристка Германия.
В кръглите годишнини от великата победа, които винаги отбелязваме, се взираме все в едромащабните събития и тяхното значение и отминаваме без особено внимание „по-дребните”.
Такова за съжаление бе и си остава нашето, българското отношение към нашата, българската Отечествена война и нейните герои.
А участието на нашите 400 000 млади мъже – бойци на антифашисткия фронт - бе крайно необходимо за бързото изтласкване на Вермахта от пределите на Балканския полуостров. В това армията на вече отечественофронтовска България изигра неоценима роля.
За СССР Втората световна война се превърна в Отечествена на 22 юни 1941 г.
Нашата, българската Отечествена война срещу хитлеристка Германия, започна в края на драматичния месец септември 1944 година, когато стана първият сблъсък на новата наша армия с Вермахта. От този момент до 9 май 1945 г. тази наша армия премина огнения път от Македония до Алпите. Включена в състава на Трети украински фронт, тя показа чудеса от героизъм и доблестно изпълни своята стратегическа задача: в състава на Червената армия да удари от юг отстъпваща от Гърция групировка на Вермахта. И в изпълнението на тази задача нашата армия даде значителен принос за освобождението на Югославия, Унгария и Австрия.
Там, под Алпите триумфира българският боен дух. Там е и върхът на доблестното военно служение на генерал Владимир Стойчев. А звездният миг – неговото участие във величествения Парад на победата в състава на Трети украински фронт като единствения чужденец, участник в парада.
Нека ние – потомците на нашите славни войни, не забравяме това!
