Трудно е да се пише и говори вече, защото присъства въпросът дали има смисъл. Има - заради децата ни и бъдещето им в тази държава. Заради това си струват усилията да се работи за нея. Не заради егото, а заради това да се остави подреден и защитен българският дом.
Тази цел в момента е твърде далечна, а задачата да бъде изпълнена става все по-трудна с всяка изминала година. Всяка година може да бъде определена като нашата най-ниска точка, за да може да бъде достигната още по-дълбока през следващата. Нашата национална катастрофа има множество нива надолу.
Посочвал съм и друг път, не един, а многократно - както в статии, така и в медийния ефир, че основният, големият проблем е демографската катастрофа. При това - във всяко нейно измерение - от срива на раждаемостта през всяка следваща година до нарушаването на баланса на населението в отделните области на държавата, обезлюдяването, но и промяната на етническия облик (включително чрез изкупуване на българска земя от чужденци). Обратната страна на раждаемостта е смъртността на народа ни и заплахата от предстоящата неспособност на държавата да се грижи за своите възрастни граждани.
Демографският проблем извежда едновременно като предпоставки, но и като функции всички останали проблеми – погрома в образованието, катастрофата в здравеопазването, пазара на труда и това, което е не по-малко важно, защото оттам се насочва посоката - обществените и политическите отношения. Това е върхът, който включва обществената среда и политическата прослойка.
От изброените ще започна отзад напред –
ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОСЛОЙКА
Обществената и медийната среда е напълно опорочена и съзнателно принизявана, като вече се достига до състояние да няма нужда от съзнателен акт на това принизяване, защото масово нивото е отвратително ниско. Антиселекцията постигна своето. В националните телевизии гостите масово са неадекватни на времето. Изпъкват тяхната посредственост и ниско ниво, което обаче ги прави удобни, търсени и допускани до екрана.
Нивото на аналитичните и публицистичните предавания е напълно изравнено с нивото на увеселителните, които на практика са един и същ продукт с различни лица и заглавия. Нивото на аналитиката и публицистиката е с нивото на „Ергенът“, чието излъчване сега продължава.
Повечето от големите медии на практика помагат за задълбочаването на катастрофата и спиралата от кризи.
Неслучайно инстинктът на зрителя и читателя е да търси алтернативи, за да получава различна информация и различен поглед.
Обществената среда е тази, която разпространява гласа на политическата прослойка. Моята позиция е напълно последователна и още тук ще изведа заключението – тази прослойка трябва да бъде сменена, този антиелит трябва да бъде заменен с елит. И то елит, който планира децата му да останат в тази държава, защото само тогава може да се осъзнае отговорността пред бъдещето. Чудя се на онези, които са прости изпълнители и техните деца ще остават и ще живеят тук - наемниците в медиите, както и онези, които слугуват на политиците. Те не осъзнават ли, че катастрофата е обща? Та нали техните деца и внуци ще са наравно потърпевши с нашите. Дотам ли е стигнала посредствеността и неадекватността, за да се поощрява всяка продължаваща крачка по пътя на катастрофата? И то от същите, които ще страдат от нея?
КАК ВИЖДАТЕ БЪЛГАРИЯ СЛЕД 10 ГОДИНИ?
А след 20, когато и вие ще сте пенсионери, а вашите деца няма да могат да изработват вашите пенсии? И още нещо несмисляте ли, че същите тези ваши синове ще доведат при вас дъщерите на онези, които ще са взели всичко, което сега им създавате като продукт пред очите? И че така антиселекцията на ценностите във вашите предавания ще е постигнала масовата антиселекция на едно цяло общество.
Да, един такъв поглед към обществената среда е необходим, защото дава по-трезва преценка за последствията в бъдеще от настоящите действия на всички участници в ерозиращите процеси на битието.
А сега към другите аспекти.
Болната тема е българското образование, резултатите от което се набиват в очи. Те са всеобхватни - антиселекцията вече се вижда не само сред учениците, а за всички, които участват в образователния процес - ученици, учители, ръководители и родители. Битката за пари при намаляващия брой училища, а те ще намаляват все повече през следващите години, води до това да не се генерира качество, което да позволи оцеляване. Атрактивността, която днес е водеща, е напълно противоположна на идеята за оцеляване. Аргументът, че тя носи пари, означава, че вече сме в онази дълбочинна точка, в която не се говори за върхови постижения. А „върховите постижения“ в настоящето не представляват нищо друго, освен легитимиране на посредствеността, представена като индивидуалност. Старият световен ред си отива, но неговата уродливост в сферата на образованието вече е отгледала поне няколко осакатени випуски ученици в българското образование. Добре е все пак, че повечето от тях, които излизат образовани по този начин, имат вродени инстинкти, което в крайна сметка е надеждата за спасение.
Налага се да го повтарям и потретям, но почти никой не си дава сметка, че през 2024 г. в България са родени само 50 000 бебета; че през 2022 г. те са били 56 хиляди.
Да видим какво означават тези цифри.
В момента в България има 1826 училища, които приемат ученици в 1 клас. Тази цифра включва всички начални, основни, обединени и средни училища.
В тези училища, които в настоящето се приемат за „големи“, се изграждат по 2-3 паралелки първолаци всяка година. Сиреч, разпределението е непропорционално нито по населено място, нито по регион в държавата. Всеки знае, че има предпочитани училища. Всеки знае, че през последните 20 години бяха закрити хиляди училища в почти всички села на България.
Концентрацията на прием в първи клас е най-голяма в София и най-малка в Северозападна, Южна и Североизточна България.
С това важно уточнение, което ще бъде включено впоследствие, може да се направи следният извод.
При 50 000 новородени и 1826 училища за тях след 7 години, когато ще бъдат първолаци, се падат по 26 ученици за всяко едно от тези училища в държавата. Тоест - по една паралелка първолаци във всяко едно училище. Не две, не три, а една!
Но това е средноаритметично, без да се взимат като фактори дали се отнася за областен град, за община, за село. Вторият много важен признак е в кой регион на България се намира това населено място. Още отсега е известно, че децата ще са най-малко там, където регионите са най-“непривлекателни“, а най-голяма концентрация ще бъде, както е и в момента, в столицата, в София.
Почти същото важи за новородените и през 2022 г.
ТОВА СА ТРИ НАБОРА.
Ако трябва да теглим чертата, ще получим като резултат най-тежкия извод за българската нация и държава.
В краткосрочен и средносрочен план (5-10 години) в държавата ще се наложи да бъдат затворени още стотици училища, защото няма да има достатъчно деца, които да учат в тях.
А стотици затворени училища поясняват и втората част на извода.
Това означава - стотици нови, напълно обезлюдени села, в които в момента има средищни училища, които събират децата от няколко села.
Второ - ударът ще бъде директен и върху всеки областен и общински град на България. Ако в момента във всяка област има средно по 10 училища, които приемат първокласници, след 5 години в повечето общини на дадена област няма да има достатъчно ученици, които да формират паралелки за първи клас. А тези училища, които се намират в областните центрове и в момента формират по 2 до 3 паралелки първокласници, след 5 до 7 години ще намалят първо до 1, а през следващия етап ще останат без. Във всеки областен град с изключение на София има между 5 и 6 училища, които са предпочитани за прием на първокласници. Изводът е, че за половината от тях няма да има ученици.
Обобщено:
В средносрочен план България ще трябва да затвори стотици училища, което е прекият признак за преминаването на точката на възврат.
Също означава, че докато София концентрира половината население, ние губим България. Губим я.
Това не е прогноза, а е закономерност, която се базира на вече създаден факт – 50 000, родени през 2024 г., и 56 000, родени през 2022г.
Но това дори не е най-голямата дълбочина на катастрофата, а само преходът към генералния извод.
Най-вероятно е тази тенденция да продължи и през 2025г. Това ще оформи демографската дупка, която вече създава огромен дисбаланс в населението, но и в територията.
Има още много, които изброих по-горе в текста - броят на работещите и на пенсионерите; качеството на тези, които работят, и тези, които тепърва ще стъпват на пазара на труда. Но млъкни, сърце. И аз спирам дотук.
В същото време политическата прослойка се готви да изтегли 17 млрд. лв. външен дълг, част от предстоящата спирала от все по-големи заеми през следващите 4 години.
Това означава, че финансовата ни система като държава вече е срината. Означава, че държавата вече не може да покрива пенсиите, освен ако не изтегли заем, с който да ги разплаща.
Тези хора, които в момента съставляват парламентарната политическа прослойка, и управляващото мнозинство не мислят изобщо за всичко, което написах дотук, но те нямат капацитета и да го осмислят. А ако го осмислят, нямат качествата
, да разрешат проблема.
Има и един отделен аспект, който очертава цялата рамка и който задава посоката.
ТОВА Е ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА РЕАЛНОСТ
Тук ще се спра съвсем накратко, тъй като целта на тази публикация не е да се фокусира върху международните отношения.
Първо. Светът вече е променен. Светът е многополюсен. Предстои легитимацията. Тази легитимация преминава през оформяне на редица от договори. Дали тяхното подписване ще се случи в близките месеци, или ескалацията ще продължи, докато се достигне връхната точка на залозите, все още е неясно. Но че тази „връхна точка“ няма да дава друга алтернатива, освен договаряне, е сигурно. В крайна сметка ще има договори. Никой никого няма да унищожава. Целта винаги е била и ще бъде преразпределяне на сфери, ресурси и пазари. Това съм го развил обширно в моята книга „Параметри на Постамериканския световен ред“ преди 5 години. И много по-нашироко след това в „България в Голямата игра“. И все още го твърдя. Нали стана вече модерно да се повтаря.
Второ. Тази световна война, независимо дали ще приключи сега или след година или две, беше загубена от САЩ. Това е важно уточнение, защото много хора в момента приписват на Доналд Тръмп гениалност и миротворчество, а това е твърде преувеличено. Истината е, че цял комплекс от фактори принудиха САЩ към договорка. Но ако Доналд Тръмп успее да преведе САЩ напред, преди да е премината още една критична точка –това би било постижение, поне докато започне нов етап от противопоставянето. Защото противопоставяне винаги ще има. Войната се печели на фронта, винаги в историята е било така и винаги ще бъде. С тази разлика, че в тази световна война фронтът не е само физически, а е съставен от множество фронтове на различни нива - икономическо, социално, военно-стратегическо, и - цивилизационно.
На конференцията в Ялта САЩ бяха победител ведно с СССР. И това, че са победител, е напълно неоспоримо и на практика се вижда дори в целия културен ред, в който все още живеем. Но сега сме съвременници на това, че САЩ губят играта. Това, което в момента се случва, е контрол на щетите, които за тях самите в краткосрочен план трябва да бъдат най-малки и при все това да извлекат възможно най-големи преки печалби.
Настоящите договори и степента на сигурност, която те ще осигурят, ще са особен синтез между принципите на Вестфал и Виенския конгрес. С тази разлика обаче, че „концертът“ вече няма да бъде „европейски“.
Трето.
ЦЕЛТА НА РУСИЯ
никога не е била просто неутрализиране на Украйна и присъединяването на територии, а промяна на световния ред и архитектурата на сигурност. Това означава, че предстои подялба. Но докато няма подписан договор, залозите вървят и само един знае кой държи асата.
Четвърто. Истински нов световен ред може да бъде установен тогава, когато бъде променен културният модел. Ако Москва и Вашингтон се разберат сега и ако Москва направи отстъпки както за дедоларизацията, така и във финансовата сфера, означава, че на културно ниво все още няма алтернатива. Това е най-трудната, но и най-дългосрочната част.
Въпреки загубата има един важен детайл. Много хора залитаха и ще сбъркат, когато се надяваха на игра с краен резултат. Преди година говореха за разпад на САЩ, след това започнаха да говорят, че техният модел вече е в миналото. Подценяването на САЩ е грешка. Голямата игра продължава, а постамериканският световен ред означава, че трите държави в основата могат да намират в различно време и ситуационни конфигурации на партньорство и противоборство, но е важно да са стабилни.Както се казва ,помагаш на врага, за да го има. Стабилна основа на трите държави означава стабилен ред нагоре в етажите на влияние. Този извод е поместен на стр. 134-135 от моята книга „Параметри на Постамериканския световен ред“. Написано е преди 5 години. Не ме ласкае ролята на провидец, защото по-важното е, че тези 5 години са безвъзвратно пропуснати за България.
А за държавата ни е важно как ще влезе в новото преразпределение и кой от етажите на влияние ще бъде определящ за нас.
Нашите неадекватници не осъзнават това, но дори да го осъзнават, те не са в състояние нищо да направят. Закопали са се в зависимости едновременно към Вашингтон, към Лондон, към Берлин и към Брюксел. Сметката обаче ще я плаща цялата държава. И никой няма да ни пита какво искаме. Вижте Ньой, на народностно ниво все още плащаме психологическата му цена. Но в сравнение с Ньой положението днес е по-неудържимо. Политици от онези поколения притежаваха една характерна черта, която отсъства при настоящите ни управници: достойнство и чувство за дълг! Тези качества, без възможност за възстановяване, са съвсем неприсъщи на повечето днешни политически говорещи глави.
Именно заради това са необходими хора, които с чувството за дълг, чест и достойнство ще трябва да осигурят на България влизане в новия световен ред. При това с най-малко щети. Като се полага за всеки път пряк на реката на времето, ще е необходим мост. С безгръбначие обаче мостови опори не се градят. Мъдрият би казал, че животът е мост, по който минава пътят и на царя, и на бедняка. Бедната България! Тя е мостът, заради който трябва да се борим и да живеем. Дълго ще вървим. Но трябва все пак да се постави началото на излизането от националната катастрофа. Днес повече от всичко имаме нужда от взрив на волята, преди да е станало твърде късно.
