ОБЩА КАРТИНА
Либералната хегемония някога наистина беше рационална стратегия, основана на три добре известни теории: икономическа взаимозависимост, демократичен мир и либерални институции, което е и технологична рецепта за установяване на хегемония чрез разпространяването на демокрацията по целия свят. Според мантрата, че ако всяка страна е демократична, то не може да има както междудържавни военни конфликти, така и широкомащабни нарушения на човешките права по простата причина, че икономически проспериращи страни няма да жертват интересите си в една война. Според проф. Джон Миършаймър това е една рационална идеология.
През юни 1994 г., след сериозен дебат, Клинтън реши да подкрепи разширяването на НАТО на изток. По това време имаше много реалисти, например като Джордж Кенан, които вярваха, че това ще се превърне в истинска катастрофа, тъй като Русия няма да толерира подобни действия в дългосрочен план.
Разширяването на НАТО е силовата компонента на либералната хегемония с основна идея трансформирането на Източна Европа в огромна обща демократична зона чрез експорт на цветни революции. В крайна сметка неолибералната експанзия доведе до сегашната ситуация в Украйна, която несъмнено се очертава да бъде катастрофална и за НАТО, и за европейците, и за американците.
За Китай изграждането на собствена военна сила е критично, защото това е най-добрият начин за оцеляване в рамките на една международна система. Китай, преживял национално унижение в своята история, няма начин да допусне отново да изглежда слаб. Още, ако Китай успее да забогатее, ще може да трансформира икономическата си мощ във военна и ще стане доминиращата сила в Азия.
Въпреки че САЩ са от другата страна на Тихия океан, те не могат да допуснат Китай да доминира военно и икономически в Азия, което застрашава не само на позицията на САЩ като главен световен военно-политически и икономически фактор, но и прави невъзможно справянето с опасността от колапс на американската икономика ако не се вземат спешни мерки.
В сравнение, Русия няма както човешки ресурси така и икономическа мощ за да бъде конкурент на САЩ. Днешна Русия не е това, което беше Съветският съюз, но това не пречи на Запада да се страхува от възраждането му в някаква друга форма. Путин е сравняван с Хитлер по необходимост, в унисон с пропагандната идея, че Русия има за цел да завладее първо Украйна, после страните от бившия Варшавски договор, след което идва ред на Западна Европа. Такава една реторика има изключително пропагандна цел, тъй като е пределно ясно на всички, че военен конфликт между големите веднага би прераснал в ядрен, в който не може да има победител.
Ето защо САЩ са в комплицираната ситуация да засилят силовата компонента на икономическата война с Китай (силово завладяване на китайските пазари в Югоизточна Азия) като единствена възможност да възстановят икономиката си, но без да предизвикат ядрен конфликт.
Американското влияние в Близкия изток е силно и отрицателно повлияно от практически безусловната подкрепа на Израел в продължение на десетилетия. Професор Джон Миършаймър и колегата му Стивън Уолт в книгата „Израелското лоби и външната политика на САЩ“ дават кратко и ясно обяснение: Тел Авив е успял да инвестира най-успешно в създаването на лобистки структури във Вашингтон, съответно, на американските политици е пределно ясно, че даже само говорят срещу Израел е много опасно от кариерна гледна точка.
I.1 Идеологически промени
Либералните НПО-та са в криза – следствие от замразяване финансирането на USAID от Тръмп
Целта на Тръмп е да реорганизира USAID така, че да отговаря на консервативния дневен ред на неговата администрация. Причината за това, по собствените му думи е, че агенцията “е управлявана от група радикални лунатици, които трябва да бъдат разкарани“, в унисон с Илон Мъск, който направо нарече USAID „престъпна организация“ с предложението, че „вече е време да изчезне“.
Едно друго изявление на Мъск относно “Гласът на Америка” и “Радио Свобода” е, че поглъщат милиарди долари, а никой вече не ги слуша, тъй като са рупори на обезумели левичари-либерасти, т. е. крайно време е да им затворят устата, включително и на т. нар. “независими” европейски журналисти от периода преди Интернет.
През периода 2022-2024 USAID е изплатила близо 120 милиарда долара в световен мащаб. Най-големият бенефициент е била Украйна, която получава над 32 милиарда долара, финансирайки всичко - от правителствени операции до 90% от медиите в страната. Молдова беше друг голям получател, където USAID финансира проекти за енергийна независимост и медии, съгласувани с правителството.
Само през 2024 г. USAID финансира проекти свързани с гражданските общества в Грузия (40 милиона долара), в Армения (20 милиона долара) и в Белорусия (11 милиона долара). Дори след официалното прекратяване на дейността си в Русия през 2012 г., USAID даде 60 милиона долара за 11 програми през 2025-2026 г., финансирайки инициативите „Укрепване на местното управление в Северен Кавказ“ и „Нови медии“.
Днес медиите на неправителствени организации и правозащитни групи с либерален уклон са пълни с публикации за финансови проблеми. Някои пледират за публични дарения, други са принудени да правят бюджетни съкращения, включително уволнения.
I.2 Зелената катастрофа
Гигантите от Уолстрийт масово напускат зеления дневен ред.
Това е присъда за зелената климатична идея в сегашната й форма с хипертрофирани и неосъществими изисквания, противоречащи на здравия разум и до голяма степен на закона за запазване на енергията, като последното се маскира с удобни счетоводни гимнастики.
Според колумниста на Bloomberg Хавиер Блас най-големите банки в света напускат Net-Zero Banking Alliance – коалицията, която обединяваше финансови институции за подпомагане на зеления преход. Сред тях са Morgan Stanley, Citigroup Inc., Bank of America, Goldman Sachs Group и Wells Fargo, които обявиха своето оттегляне в края на 2023 и началото на 2024 г.
Тези проекти, често с нереалистични обещания, донесоха значителни загуби за банките и подкопаха дългосрочната им репутация. Вместо това, големите играчи на финансовия пазар отново насочват вниманието си към традиционния енергиен сектор, като акцентът остава върху подобряването на неговата екологична отговорност.
Спукването на неимоверно надутия „зелен балон“ разкрива необходимостта от по-реалистичен и прагматичен подход към екологичните проблеми. Вместо утопични обещания, акцентът се измества към практични решения, съчетаващи екологичност с икономическа ефективност.
САЩ
Въпреки мирното предаване на властта от страна на демократите вторият мандат на Тръмп ще остане изпълнен с напрежение. Рискът от покушения срещу живота му не може да се изключи. Външната политика на Тръмп, макар и по-малко идеологизирана от тази на Байдън, ще се фокусира върху прагматични цели. Той ще се опита да реализира следното:
- Запазване на НАТО при условието за по-големи финансови вноски от страна на европейските членове.
- Прехвърляне на голяма част от финансовата отговорност за Украйна върху ЕС.
- Засилване на икономическия натиск върху Китай с цел да се наложат неблагоприятни за него търговски сделки.
Тръмп ще укрепи още повече съюзническите връзки с Израел, подкрепяйки конфронтацията му с Иран. Техеран, вече отслабен, ще бъде изправен пред неизгодни условия за ядрена сделка, като евентуален отказ може да предизвика американски военни удари по ирански ядрени съоръжения.
Подготвяната среща на Тръмп с Путин и общите усилия за прекратяване на войната в Украйна тази година са сигнал за нова прагматична фаза в отношенията между САЩ и Русия. Приоритетна стратегия на Тръмп ще бъде глобалното господство на Америка, прехвърляйки тежестта на американски ангажименти върху съюзници и партньори, често в тяхна вреда. Конфронтацията САЩ-Русия ще остане дълбока и трайна.
II.1. САЩ – икономически проблеми
Американската част от световната икономика веднага след Втората световна война (1944 г., Бретън-Уудското съглашение) е била 52%. По време на първия мандат на Тръмп тази част беше 20%, а през декември 2024, по данни на МВФ и Световната банка, е вече под 15. При положение че се допусне спадане до 10%, то това ще доведе до колапс на американската икономика. Нещо трябва да се направи, а Тръмп няма формулирана програма. Има идея да се отнемат от Китай пазарите на Югоизточна Азия, за да се продават там относително доста по-скъпите и високотехнологични американски стоки (измествайки по-евтините китайски такива). От букварите по икономика се знае, че всякакво наливане на финанси в промишлеността без осигурени пазари за нейните стоки е рецепта за провал, както вече беше проверено наскоро в САЩ – парите за производство на снаряди за Украйна се отклоняваха от самите банкери към борсата на ценни книжа, където печалбата е над 20% в сравнение с 4-5% от промишлеността.
Неолибералната икономическа мантра е, че парите задължително отиват там, където печалбата е най-голяма и точка! Второто и по-обобщено правило е следното: ако искате да направите каквото и да е в икономиката, дайте парите на банкерите, те знаят най-добре как става това.
Не е тайна, че по време на ковид периода в САЩ бяха напечатани трилиони долари, повечето от които се вляха в американския фондов пазар (спекулации с ценни книжа) и в резултат само за 4 години (2020-2024) капитализацията на 500-те най-големи компании на американския фондов пазар се удвои. Трябва да се подчертае, че през този период икономиката на САЩ не се е удвоила, като основната задача на Тръмп днес е да предотврати пукването на този огромен фондов балон.
Подобна технология е оперативна и за неолиберално-контролираната икономика на Русия. Там банките не инвестират в промишлеността изобщо. В промишлеността на Русия се инвестира само чрез държавния бюджет, и то насила (благодарение на войната в Украйна) – никакво промишлено предприятие не може да си посволи да вземе заеми с лихви около 20%, при положение че печалбата в тази област е около 5-6%.
В резултат, ако през 1945 г. частта на финансовия сектор в цялата икономиката на САЩ е била 5%, то днес тя е вече 70%, като приходите в този сектор са по-големи от тези в реалния сектор. По тази причина всички предприятия от реалния сектор работят на загуба (освен тези на бюджетно финансиране, но там корупцията е много висока). Инвестиции в реалния сектор няма. Ето защо Тръмп повиши данъка върху вносни метали с цел американски метали да се използват в промишлеността, т. е. да се възстанови американската металодобивна индустрия.
Лошото е, че това е една нереализуема мечта поради гореспоменатата причина – ниска печалба от инвестиции в реалния сектор в сравнение с финансовия (борсата). Още, заводите на Ford и General Motors (GM), които работят с поскъпналите вносни метали, започват да протестират поради факта, че колите им по необходимост ще имат по-висока цена. А американците и без това имат вече проблеми с покупателната способност – например компанията «Макдоналдс» започва да затваря част от магазините си, защото сандвичите им се харчат по-малко (повишени цени плюс пестене от храна в трудни времена; безработица).
Така, неизбежен и ключов проблем за възстановяване на американската икономика е необходимата замяна на неолибералния финансов модел с нов икономически модел, който да осигурява появата на добавена стойност – основа на основите на капиталистическата система (Маркс). Условието да се реализира тази добавена стойност е да има търсене на стоката. Замяната на печатания долар с някакви цифрови активи не може да спаси американската икономика от колапс (идея на екипа на Тръмп за ограничаване влиянието на частния Държавен резерв, който печата доларите). В рамките на западната икономическа наука (Economics) даже опит за контролен обзор на тази светая светих, Държавния резерв, е еквивалентен на богохулство, да не говорим за сериозна ревизия на работата му.
Задачата със завоюването на китайските пазари може да се реши само силово, като САЩ имат военен капацитет за операция от такъв мащаб, но само за една операция. Т. е., ако военни сили от подобен мащаб се отклонят в други направления, то задачата не може да се реши. Тук влизат в играта коварните англичани, които забъркаха сериозни проблеми в Близкия изток с неизбежно американско участие (защитата на Израел е първостепенна задача за всеки американски политик, разчитащ на преизбиране - израелското лоби!!!).
Днес производството поевтинява поради печатането на долари (заеми за купувачите), което печатане пък повишава инфлацията (днес по-висока от 3%) и обезценява долара. По тези проблеми се пише вече повече от 25 години главно от руски експерти (по политикономия), необучени в рамките на западната неолиберална Econоmics (на “власт” там повече от 50 години). Предсказанията на руските експерти неотклонно се потвърждават от практиката от 2003 година до днес (за справка виж Михаил Хазин – “Закат империи доллара и PAX Americana”).
В САЩ започва постепенно да си пробива път мисълта, че проблемът не е във финансите, а в икономическия модел, който не дава възможност да се получи т. нар. добавена стойност (например фабриката взема назаем 1000 долара и произвежда артикул, който има по-голяма стойност от суровините плюс вложения труд).
Така, независимо дали се харесва това или не на САЩ или на Русия, или на Китай, или на ЕС, световният неолиберален икономически модел ще се променя (това е обективната реалност), като има три основни операционни фактора: държавни инвестиции (не бюджетни, а такива, свързани с поддържането на държавата), криптовалута (фактор, коментиран от Тръмп) и изкуствен интелект (като инструмент за развитие на бизнеса). Ключов проблем си остава следният: в рамките на какъв икономически модел ще оперират тези три фактора, т. е. при неправилен модел никакви фактори няма да ви спасят. Пример от близкото минало: компютризация на производството – чрез него може да се намали броят на машинописките, но ефект върху самото производство имат други фактори.
Следва
