Разговор на Бойчо Дамянов с Роберт Щерер специално за „Нова Зора“
Бойчо Дамянов:
- Какви промени очаквате от новата американска администрация в отношенията между САЩ и ЕС?
Роберт Щерер:
- Преди всичко обтягане и несигурност. Тръмп обяви предстоящо въвеждане на 25% вносните мита върху европейските стоки като първа стъпка върху алуминия и стоманата. За други категории още няма конкретни уточнения. ЕК заяви, че ако бъдат въведени мита за алуминия и стоманата, ще предприеме ответни мерки, но засега се държи прикрито и не ги оповестява. Освен това се надява, че в определен момент Тръмп може и да се откаже, както неведнъж вече е правил.
Всичко това създава напрежение и несигурност и е невъзможно да предвидим какво ще се случи дори през следващите една-две седмици.
- Какви са обемите на алуминия и стоманата в европейския износ?
- Загубите не биха били катастрофални за европейската индустрия, но не биха били и малки. За Германия, най-големият износител, представляват една четвърт процента от износа ѝ за САЩ и са на стойност около 4 млрд. евро. Тук искам да добавя, че вече има противници и в самите САЩ срещу тези мита. Това са големи американски фирми вносители, най-вече в отрасли като строителството, автомобилостроенето и машиностроенето, чиято производствена себестойност би се увеличила значително и тяхната конкурентоспособност би пострадала.
- Какви са минусите и плюсовете за източноевропейските страни от новата политика на Тръмп спрямо ЕС?
- Засега рисковете и минусите преобладават. Възможно е страни като Унгария да получат известни приемущества поради по-тесните си връзки с Тръмп. Ако доларът започне да се качва, еврото би загубило от своята стойност и европейските износители биха получили финансови приемущества. Но може да се получи и негативна картина за ЕС, в САЩ да започне приток на европейски преки инвестиции и капитал в резултат на преместване на производства в САЩ с цел преодоляване на импортните препятствия. Както виждате, картината е неясна и на този етап непредсказуема.
- Едва ли има източноевропейски фирми, които биха преместили своята производствена база в САЩ, по-скоро обратното, Източна Европа има нужда от преки чуждестранни инвестиции.
- Да, но в случая западноевропейските инвеститори ще предпочетат не България или Румъния, а САЩ.
Съществува и още една вероятност. Поради несигурността, която създава обявяваната от Тръмп икономическа политика, много европейски производители и износители да предпочетат да изчакат и да се въздържат от прибързани решения и инвестиции.
- Редица големи немски фирми и концерни в течение на последните две-три години вече преместиха значителна част от своето производство в САЩ.
- Те със сигурност ще останат там и няма да се върнат повече обратно, но едва ли ще експандират, по-скоро ще се ограничат на сегашното равнище.
- Високите цени на енергоносителите в Европа в резултат на спирането на евтиния тръбопроводен газ от Русия нанесоха и без това силен удар върху конкурентоспособността на европейската промишленост.
- Големият скок беше преди няколко години, сега нещата малко се успокоиха, но въпреки всичко равнището остана много високо. Известно приемущество е, че зависимостта на ЕС от руските енергоносители намаля за сметка на по-скъпия втечнен газ от САЩ и Норвегия. И тази тенденция ще се запази и през следващите години. Не мисля, че ще има нов скок на цените, но при всички случаи те ще останат променящи се и несигурни.
- По-ниските цени на енергоносителите в САЩ са и без това вече препятствие за конкурентоспособността на европейските стоки.
- Този проблем ще продължава да ни мъчи и в бъдеще, Европа няма да е в състояние да внася енергоносителите по цени близки до равнището им в САЩ, въпросът е да не допускаме по-нататъшно влошаване. За да се компенсира това неравенство, Европа ще трябва да наблегне на по-високо качество, на иновации и технически приемущества.
За съжаление не може да се отрече, че Европа е притисната и е в затруднено положение.
- Според вашия институт през 2025 г. в Източна Европа се очаква положителен икономически растеж, в България 2,4%, докато за еврозоната прогнозата ви е скептична. Как можете да обясните това различие?
- Имаше го и по-рано, през кризисната 2007 г. Източна Европа премина по-добре, отколкото страните от Западна Европа, защото имаше и все още има известен потенциал за растеж и наваксване. Не бива да забравяме, че растежът в еврозоната се стимулира и подгрява преди всичко от германската икономика, която е и с най-голям относителен дял. Когато тя буксува, това се предава на всички останали. В този смисъл е засегната и Източна Европа, но в по-слаба степен. Малко по-високият растеж на Изток е резултат от по-високото, все още не достатъчно наситено вътрешно потребление. Предполагаме, че това ще продължи още някоя и друга година, но без гаранция, рискове от ненадейни спадове винаги съществуват.
- Какво пречи на Германия да се развива успешно?
- От една страна - икономическите сътресения, които разтърсват страната в момента, но и политическата нестабилност през последните години и несигурността кой и как ще управлява Германия в бъдеще. Тези неща със сигурност ще забавят икономическия растеж в страната и в еврозоната.
- Кога би могъл отново да настъпи така очакваният и нужен икономически подем?
- Като начало е необходима политическа стабилност, която да гарантира дългосрочна предсказуемост и сигурност за инвестициите и обществото.
Необходима е и дългосрочна стабилност на международните пазари на суровини и готови изделия.
Като се имат предвид тези условия, надали скоро ще можем да очакваме някакви сериозни положителни промени в Германия и в Европа.
- Как би се отразило върху Европа евентуално споразумение между САЩ и Русия за нова система за сигурност и прекратяването на конфликта в Украйна?
- Засега сигналите, които идват от различните страни, са доста противоречиви и неясни. Имаме разговори, да речем, с позитивно съдържание между Тръмп и Путин, имаме не особено резултатни срещи между представители на САЩ и Украйна по отношение на условията за мир и предоставянето на САЩ на възможности за добив на редки елементи в Украйна. Но куриозното е, че става дума за райони, които са под контрола на Русия и не са подвластни на Киев, което поставя Зеленски в доста странна позиция. Неслучайно посланията, които идват от САЩ и от самия Тръмп, не говорят за поддръжка, а напротив, за прекратяване на помощта, в т. ч. и на военните доставки за Киев.
Навярно през следващите седмици и месеци мъглата ще се разсее и картината около Украйна ще се проясни.
- В повечето страни на ЕС, в това число и в България, редица предприятия получиха немалки приходи от ремонта и доставките на военна техника и боеприпаси за Киев. Вероятно скоро този източник може да пресъхне?
- В краткосрочен аспект да, много военни поръчки ще отпаднат. Но погледнато дългосрочно, ако САЩ се изтеглят от Европа и от НАТО, то ЕС ще трябва по-нататък сам да инвестира и да се погрижи за своята безопасност и отбрана. Едва ли със завършването на войната в Украйна европейските страни ще замразят разходите за отбрана, напротив, САЩ настояват европейците да повишават процента на разходите за военни цели от 1,8% на 5% от брутния вътрешен продукт.
- Основният източник на военните разходи е бюджетът, но в условията на слаба икономическа активност приходите намаляват и правителствата търсят начини за съкращаване на всички видове бюджетни разходи.
- Да, имате право, проблемът е много противоречив. Разходите за отбраната се финансират от държавата, т. е. от бюджета. Единият от начините е да се съкращават разходите за образование, за здравеопазване, за социални нужди и да се дават за нови оръжия. Друг начин е да се увеличават данъците, трети начин - да се увеличи дефицитът в бюджета и тежестта да се прехвърли върху следващите правителства и поколения. Засега ЕС избягва да обсъжда тази темата - как и откъде ще бъдат осигурени средствата за такова рязко увеличаване на военните разходи.
