Ялтенската конференция стана на 80 години
80-годишнината от конференцията в Ялта, където Сталин, Рузвелт и Чърчил се събират за цяла седмица на 4 февруари 1945 г., попада в острата фаза на нова планетарна криза, чийто основен изразител е конфликтът в Украйна. И някой, разбира се, се поддаде на изкушението да види в това някакъв знак, че всички противоречия са на път да бъдат разрешени и че Русия вече е победила.
Заслужава да се припомни, че Ялта-45 е предшествана не само от Техеран-43, но и от Сталинград-43. А в двореца Ливадия не се бяха събрали противопоставени страни или случайни преговарящи, а лидерите на страните победителки: СССР е очевидният победител в континенталната война, победителят във войната в морето - САЩ и Великобритания, която по това време притежава половината свят, и която по традиция изиграва добре слабите си карти.
Затова аналогиите между Ялта-45 и сегашната конфронтация между Русия и Запада трябва да се правят изключително внимателно. Достатъчно е да се каже, че сега предвижданият формат на мирните преговори между Русия и САЩ би съответствал повече на немислимата преди 80 години среща между СССР и Третия райх. А за истинска „Нова Ялта“ още много трябва да се направи.
Какво се случи преди 80 години? Русия в своето съветско съществуване за първи път в историята си се превръща в определяща сила от планетарен мащаб. Това става залог за солидна архитектура на глобалната сигурност - от този момент световни войни няма. Базата на Ялтенския мир – ООН и нейният Съвет за сигурност с петте му постоянни членове с право на вето все още са действащи.
Обаче вече много е загубено, преди всичко рационалният подход към международните отношения, основан на признаването на националните интереси на Великите сили. Изчезна самото разбиране, че трайният мир е резултат от баланса на интереси, който се основава на гаранции за сигурност и запазване на геополитическия статус. Това до голяма степен се дължи на най-голямата геополитическа катастрофа на века - разрушаването на Съветския съюз, след което останалият свят се озова под петата на една-единствена суперсила. Балансът на силите в този момент все още не е възстановен.
Ето защо Ялтенската конференция е най-силният исторически дразнител за нашите противници и опоненти. На тях Ялта-45 вечно ще им напомня за това как страната, която Западът едва не погреба за две години тогава, „обърна Земята наобратно, изтласквайки се с нозе от Урал“ (От границы мы Землю вертели назад —
Было дело сначала./Но обратно её закрутил наш комбат,/ Оттолкнувшись ногой от Урала. – Владимир Висоцки.)
Самият факт, че лидерите на държавите победителки са се събрали да решават съдбата на света в руския Крим, вече съдържа отговори на два актуални и до днес въпроса: „Кой победи фашизма?“ и „Чий е Крим?“, на които Западът не иска да даде честен отговор.
Като цяло събитията отпреди 80 години са красноречиво свидетелство, че дееспособен е онзи световен ред, пределно различен от сегашния западен „ред, основан на правила“, който е възможен, търсен и неизбежен.
И все пак основният урок е друг и този урок е за Русия. Тази „симфония на силите“, която се утвърди в Ялта през февруари 1945 г. и осигури на планетата 80 години без Голяма война, стана реалност само благодарение на неизбежно наближаващата ни победа. Без решителните успехи на Червената армия на фронта, без мобилизирането на икономиката и обществото, без идеологическата рамка, която да ги държа заедно, без великия Народ победител, изкован през годините на войната, никоя Ялта не би била възможна.
Впрочем, покрай победите на бойното поле и успехите в тила обаче за триумфа на Ялта беше необходим и дипломатическият гений на съветското ръководство. Цялата Ялтенска конференция е резултат от огромните усилия, прозорливост и хитрост на сталинската дипломация. Всеки ден от конференцията е ден на най-интензивна борба и това е отделен урок.
За да осъзнаем значението на Ялта-45 в целия ѝ мащаб и да разберем каква трябва да бъде новата работа за постигане на по-справедливо преустройство на света, ще трябва да анализираме знаковите теми, които са слабо отразени в историческата литература, аспектите на тези преговори, обратите в дискусиите, дори отделните забележки на лидерите на държавите, които заслужават специално внимание точно сега.
Ще посветим следващата седмица на този анализ на Ялтенската конференция.
4.5.2025 г.
Ялта-45, ден 1: Схватката между САЩ и Британия
В първия ден на конференцията в Ялта, преди началото на общите преговори Сталин посещава Рузвелт и Чърчил. Срещата с Чърчил е протоколна размяна на любезности. Но разговорът с Рузвелт се оказва много по-откровен.
В края на разговора президентът на САЩ дава да се разбере, че англоамериканският алианс не е толкова силен, колкото изглежда. Когато става дума за Франция Рузвелт казва: „Англичаните искат да направят Франция силна държава, имаща 200-хилядна армия, и тази френска армия ще трябва в случай на нова агресия на Германия да поеме първия удар и да удържи позициите, докато англичаните не създадат своя собствена армия.“ След това Рузвелт добавя: „Англичаните са странни хора, те искат да ядат пай и искат този пай да остане цял в ръката им“. „Добре казано“, отговоря Сталин, влизайки в неговия тон.
Желанието на британците да воюват с чужди ръце, което виждаме днес и сега в Украйна, е добре известно на световните лидери.
Освен това Рузвелт не може да прости на Лондон за пакта „Арита—Крейги“ от 1939 г., даващ на Япония картбланш в Далечния изток - Китай и Тихоокеанския регион. В резултат на това американците получават Пърл Харбър, а „британските партньори“ заплащат за предателството си още на следващия ден, когато Сингапур бива ударен.
По времето на Ялтенската конференция между американците и британците се установяват доста странни отношения. Чърчил мечтае да изгради ос на пробританските протекторати в следвоенна Европа и да управлява континента, разчитайки на Франция и Полша. Американците не са доволни от такъв сценарий - те се стремят към прилагане на американоцентричния модел, но не разбират напълно как ще работи.
От друга страна, в самите САЩ има мощно лоби от привърженици за даване на приоритет на източното направление, поемайки контрол над азиатските пазари. В тази ситуация се предполага, че няма смисъл американците да харчат твърде много ресурси в Европа. Във всеки случай Рузвелт е бил готов да види в Лондон единствено по-младшия партньор в проектирането на следвоенното устройство на света. За никакъв паритет, особено за британско господство, не е могло да става и дума.
В лицето на СССР Рузвелт вижда противовес на британските амбиции в Европа и създаването на нова англо-френска Антанта. Освен това Вашингтон се нуждае от помощта на Москва във войната с Япония, съзнавайки, че бързото и без излишни загуби принуждаване да се предаде ще бъде проблематично дори при наличието на атомна бомба.
Страхувайки се, че Сталин ще промени решението си, Рузвелт е готов да направи някои отстъпки в Европа. От своя страна Сталин разбира, че американско-британските противоречия разширяват свободата за маневриране на СССР.
В началото на 1945 г. съветските анализатори вярват, че англо-американското съперничество ще продължи дълго време. Тогава никой не е могъл да предположи, че след конференцията в Ялта Рузвелт ще живее малко повече от два месеца. След което англосаксонският тандем ще премине „рестартиране“ - и ще се превърне в смъртоносна заплаха за Съветския съюз.
Противоречията между Вашингтон и Лондон, които се проявяват изцяло в Ялта, са следствие от противопоставянето на две глобалистки сили: едната от тях застава зад Рузвелт, другата зад Чърчил. И днес наблюдаваме същото — пред очите ни отново пламва схватка на двата глобалистки проекта. Фронтменът на единия от тях е внушителният Тръмп, без съпротива въведен в Белия дом, за решаване на поредица от задачи. Другият - олицетворяван от клановете по линията на Демократическата партия на САЩ, при това имащи разклонен мицел, който оплита Уолстрийт, лондонското Сити, Давос, Брюксел и всички онези наднационални институции, на които кръговете зад Тръмп обявиха „кръстоносен поход“.
Ето защо, за да спечели и през ХХI век, Русия трябва отново, както и преди 80 години, да се научи на играта на противопоставяне с това „англосаксонско“ кълбо от змии, принуждавайки ги да се бият и да се поглъщат, което е жизненоважно. Това е един от най-важните уроци на Ялта-45.
Ялта-45, ден 2: Сталин „осветява“ заплахата от сепаративен мир
На всички е добре известно, че през лятото на 1944 г. група германски офицери начело с граф Щауфенберг организира опит за покушение срещу Хитлер, при това част от заговорниците се канели да сключат сепаративен мир със САЩ и Великобритания, като продължат войната на Източния фронт.
По време на дискусията Сталин задава въпрос на съюзниците, с който целѝ да получи от тях гаранции, че с Райха няма да бъде сключен сепаративен мир при никакви обстоятелства. Сталин: „Някоя група в Германия може да каже, че е свалила правителството като Бадолио (Пиетро Бадолио) в Италия. Ще се съгласят ли съюзниците да си имат работа с такова правителство?“
Чърчил отговаря така: „Да предположим, че Хитлер или Химлер предложат капитулация. Ясно е, че съюзниците ще им отговорят, че няма да преговарят с тях, тъй като те са военнопрестъпници. Ако тези хора са единствените в Германия, тогава съюзниците ще продължат да водят войната. По-вероятно е Хитлер да се опита да се укрие или да бъде убит при преврат в Германия и там да бъде създадено друго правителство, което да предложи капитулация. В такъв случай трябва незабавно да се консултираме помежду си дали ще можем да говорим с тези хора в Германия. Ако решим, че можем, тогава те ще трябва да ни представят условията си за капитулация. Ако преценим, че тази група хора е недостойна за преговори, тогава ще продължим войната и ще окупираме цялата страна“.
През цялата война, а дори и преди това Москва неведнъж се е сблъсквала с коварството на Лондон. Полетът на Рудолф Хес до Великобритания на 10 май 1941 г. предшества германската атака срещу СССР. Откриването на Втория фронт бива отложено два пъти и се случва едва когато става ясно, че Червената армия печели. Но и след това задкулисните игри на Лондон с германците продължават.
Според показанията на министъра на въоръженията и военната промишленост на Третия райх Алберт Шпеер - през 1944г. британците и германците на неутрална територия в Лисабон са се споразумели за безпрепятствено изтегляне на войските на Вермахта от Гърция. Англичаните обещават да не преследват отстъпващите германци и да ги оставят спокойно да се оттеглят на Балканите. Получавайки информация от Ким Филби и „Кембриджската петорка“, Сталин е бил осведомен не само за това, но и за опитите на британските власти да се „договорят по-мащабно“ с някои от нацистките вождове и да въвлекат американците в това дело.
От своя страна нацистката върхушка до последния ден се надява на договорки с американците и британците. Тайните преговори, водени от англосаксонците в Женева, в крайна сметка биват осветени и осуетени от съветските разузнавачи - тази история е добре пресъздадена във филма „Седемнадесет мига на пролетта“.
В Ялта обаче дори Сталин вероятно все още не знае, че тайно от всички Чърчил вече е замислил план, наречен „Немислимо-то“, според който се предвижда съвместна атака с германците срещу Съветския съюз. Въпреки това на конференцията Сталин успява да получи гаранции, поне от страна на Рузвелт, че няма да бъде сключен сепаратистки мир с Германия.
Сепаратистката суматоха на англосаксите с Райха преследва две основни цели: да открадне победата от СССР и да върнат световния геополитически ред в неговото „естествено“, в очите на Лондон, русло, руслото на „колективния Запад“ (глутницата империалистически кучета) срещу „червената заплаха“. Втората цел по един или друг начин бива реализирана след войната със създаването и последващото развитие на НАТО. Първата цел - да се открадне победата от руснаците, е неуспешна през 1945 г., но като никога досега е по-актуална по отношение на конфликта в Украйна.
Нещо повече, в известен смисъл Великобритания иска да повтори на настоящия етап сценария, заложен в плана „Немислимо“. Целта на Лондон е милитаризацията на Германия, възраждане на германския милитаризъм и обръщането му срещу Русия. Ако на предстоящите избори в ФРГ победи и след това сформира правителство, свързаният с глобалната финансова олигархия атлантик милитарист Мерц, тази заплаха ще придобие зловещо реалистични очертания.
Ялта45, ден 3: Сталин отваря задната вратичка на англосаксонците в проекта на Хартата на ООН
На всички е добре известно, че през лятото на 1944 г. група германски офицери начело с граф Щауфенберг организира опит за покушение срещу Хитлер, при това част от заговорниците се канели да сключат сепаративен мир със САЩ и Великобритания, като продължат войната на Източния фронт.
По време на дискусията Сталин задава въпрос на съюзниците, с който целѝ да получи от тях гаранции, че с Райха няма да бъде сключен сепаративен мир при никакви обстоятелства. Сталин: „Някоя група в Германия може да каже, че е свалила правителството като Бадолио (Пиетро Бадолио) в Италия. Ще се съгласят ли съюзниците да си имат работа с такова правителство?“
Чърчил отговаря така: „Да предположим, че Хитлер или Химлер предложат капитулация. Ясно е, че съюзниците ще им отговорят, че няма да преговарят с тях, тъй като те са военнопрестъпници. Ако тези хора са единствените в Германия, тогава съюзниците ще продължат да водят войната. По-вероятно е Хитлер да се опита да се укрие или да бъде убит при преврат в Германия и там да бъде създадено друго правителство, което да предложи капитулация. В такъв случай трябва незабавно да се консултираме помежду си дали ще можем да говорим с тези хора в Германия. Ако решим, че можем, тогава те ще трябва да ни представят условията си за капитулация. Ако преценим, че тази група хора е недостойна за преговори, тогава ще продължим войната и ще окупираме цялата страна“.
През цялата война, а дори и преди това Москва неведнъж се е сблъсквала с коварството на Лондон. Полетът на Рудолф Хес до Великобритания на 10 май 1941 г. предшества германската атака срещу СССР. Откриването на Втория фронт бива отложено два пъти и се случва едва когато става ясно, че Червената армия печели. Но и след това задкулисните игри на Лондон с германците продължават.
Според показанията на министъра на въоръженията и военната промишленост на Третия райх Алберт Шпеер - през 1944г. британците и германците на неутрална територия в Лисабон са се споразумели за безпрепятствено изтегляне на войските на Вермахта от Гърция. Англичаните обещават да не преследват отстъпващите германци и да ги оставят спокойно да се оттеглят на Балканите. Получавайки информация от Ким Филби и „Кембриджската петорка“, Сталин е бил осведомен не само за това, но и за опитите на британските власти да се „договорят по-мащабно“ с някои от нацистките вождове и да въвлекат американците в това дело.
От своя страна нацистката върхушка до последния ден се надява на договорки с американците и британците. Тайните преговори, водени от англосаксонците в Женева, в крайна сметка биват осветени и осуетени от съветските разузнавачи - тази история е добре пресъздадена във филма „Седемнадесет мига на пролетта“.
В Ялта обаче дори Сталин вероятно все още не знае, че тайно от всички Чърчил вече е замислил план, наречен „Немислимо-то“, според който се предвижда съвместна атака с германците срещу Съветския съюз. Въпреки това на конференцията Сталин успява да получи гаранции, поне от страна на Рузвелт, че няма да бъде сключен сепаратистки мир с Германия.
Сепаратистката суматоха на англосаксите с Райха преследва две основни цели: да открадне победата от СССР и да върнат световния геополитически ред в неговото „естествено“, в очите на Лондон, русло, руслото на „колективния Запад“ (глутницата империалистически кучета) срещу „червената заплаха“. Втората цел по един или друг начин бива реализирана след войната със създаването и последващото развитие на НАТО. Първата цел - да се открадне победата от руснаците, е неуспешна през 1945 г., но като никога досега е по-актуална по отношение на конфликта в Украйна.
Нещо повече, в известен смисъл Великобритания иска да повтори на настоящия етап сценария, заложен в плана „Немислимо“. Целта на Лондон е милитаризацията на Германия, възраждане на германския милитаризъм и обръщането му срещу Русия. Ако на предстоящите избори в ФРГ победи и след това сформира правителство, свързаният с глобалната финансова олигархия атлантик милитарист Мерц, тази заплаха ще придобие зловещо реалистични очертания.
Многото значения на една реплика (записки на преводача)
На фото: „Пора им дать прикурить!..“ Официальное заседание на Ялтинской конференции.
Превеждам по смисъл, въпреки многото послания и намигвания, изключително добре вплетени в този фразеологизъм:
На снимката: „Давам им време да се потрудят!...“ Официално заседание на Ялтенската конференция. – Публикувам само второто изречение защото:
„Пора им дать прикурить!“…* Не бива да се превежда буквално - губи се изцяло смисълът.
Устойчиво просторечно образно словосъчетание, използвано във военно време от артелиристи и пилоти-бомбардировчици, имащо няколко значения:
1. Карам се, ругая някого, бия го, наказвам го за нещо.
2. Побеждавам някого, смазвам някого.
3. Карам някого много да работи, да понася трудности.
4. „Дать в зубы, чтобы дым пошёл“.
5. „Сипвам им башка“ или „Турих им башка“. Това са наши разговорно-просторечни аналози.
Снимката говори сама за себе си.
Ялта-45, ден 4: Сталин, Чърчил и „полската гъска“
Една от ключовите теми на преговорите в Ялта е съдбата на Полша. Изследователите са изчислили, че обсъждането на полския въпрос е почти една четвърт от всички изявления, направени на конференцията, а фамилните имена Арцишевски, Миколайчик или Осубка-Моравски звучат няколко пъти по-често от фамилното име Де Гол.
За Полша се говори почти всеки ден, главно по инициатива на Чърчил - той смята Варшава за ключ към Източна Европа и мощен лост за натиск върху СССР. През цялото време Чърчил прикрива мотивите си с поток от високопарни фрази. Цитат: „Великобритания няма никакви материални интереси в Полша. Великобритания влезе във войната, за да защити Полша от германската агресия. Великобритания се интересува от Полша, защото това е въпрос на чест за Великобритания“.
Британският премиер се опитва да установи във Варшава своя клиентела в лицето на емигрантското „правителство в изгнание“. Сталин ефективно сдържа настъплението на Чърчил. До края на четвъртия ден в преговорите се наблюдава напредък: Рузвелт и неговият антураж отказват да следват Чърчил и са готови на компромис по въпроса за формирането на полското правителство.
От своя страна Сталин обяснява, че не може да си има работа с политици, които не признават новите граници на СССР - между другото, установени по линията на Кързън, начертани някога от самите британци и като цяло съгласувани още в Техеран през 1943 година.
Освен това в условията на решаващата битка с нацистка Германия СССР се нуждае от стабилен и приятелски тил, който само съюзниците на Москва - полските комунисти, могат да осигурят. Сталин особено подчертава, че бойците на контролираната от Лондонското правителство Армия крайова дезорганизират тила, а понякога просто стрелят в гърба на бойците от Червената армия.
Контролирайки ситуацията, Сталин предлага да се „рестартира“ полският въпрос и да се компенсират „източните Креси“ (полското название на териториите на днешна Украйна) част от Галиция, Западна Украйна), Белорусия (Западна Белорусия) и Литва, които преди това са били част от територията на Полша) за сметка на Померания, Силезия и части от Източна Прусия, принадлежащи на Германия. Съветският лидер се надява, че по този начин ще бъде отворена нова страница в отношенията между руснаци и поляци. Той твърди, че отношението на поляците към СССР се е променило след освобождението на страната от германците и по това време е бил абсолютно прав. За броени месеци в края на 1944 г. и началото на 1945 г. повече от 500 хиляди души се присъединяват към полската работническа партия. Популярността на идеите на социализма се обясняват просто: хората виждат в СССР сила, способна да победи фашизма. Също така мнозина не са могли да простят на лондонското правителство провала на Варшавското въстание.
Обаче Чърчил изобщо няма интерес от съществуването на стабилна Полша. На моменти той забравя патосната си реторика по отношение на полската страна и се изказва доста цинично: „По въпроса за преместването на полската граница на запад британското правителство би искало да направи такава резерва: право на Полша е да си вземе тази територия, която желае и която да може да управлява. Но едва ли би било препоръчително полската гъска да бъде толкова натъпкана с немски ястия, че да умре от лошо храносмилане.“
Разбира се, че Полша е необходима на британците само като инструмент за геополитически шантаж на Москва, докато от съдбата на самите поляци циничният британски лидер абсолютно не се интересува. След като губи полската партия в Ялта, Чърчил губи спокойствие и дава заповед на щаба си да започнат планиране на операция „Немислимото“, чиято основна задача е да разгроми частите на Червената армия в Източна Германия и Полша със силите на британските и американските военни, части от Вермахта и... останките от Армия крайова.
Днес Украйна играе приблизително същата роля в британските разчети. Има нещо общо в обсъждането на полската тема през 1945 г. и украинската криза сега. Това са и въпросите за справедливи граници и законност на властта, и изобилие от високопарна реторика от страна на Запада. Но най-вече - безпределен цинизъм в разговорите за съдбата на жителите на територията, която британските стратези определиха като военен плацдарм в сблъсък с геополитически противник.
Поредицата преведе
Татяна Стоянова
