В предишните два последователни броя „Нова Зора“ помести обявление, че Унгарският културен институт в София и издателство „Захари Стоянов“ предстои да осъществят премиера на книгата „Човекът кръстопът“, посветена на паметта на проф. д. изк. н. Чавдар Добрев и във връзка с неговата 90-годишнина.
Премиерата се състоя на 5 февруари в препълнения с почитатели и приятели прочут салон на ул. „Аксаков“16, в който неведнъж блестящият ерудит, интелектуалец, поет, литературен и театрален критик, писател и публицист Чавдар Добрев приживе бе осъществявал като изтъкнат унгарист благородния синтез и взаимосвързаност между унгарската и българската култура и литература.
Държавната съпричастност от българска и унгарска страна бе още един допълващ знак за значимостта на неговата дългогодишна дейност, призната и отбелязана с най-високите отличия на унгарската република и Република България.
На тържествената премиера унгарската страна бе представена от зам.-посланика на Унгария в София г-жа Бернадет Колар и директора на Унгарския културен институт г-жа Сандра Мишкеди. Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, която на това тържествено събитие произнесе вълнуващо слово, не само блестящо представи българската страна на най-високо държавно равнище, но подчерта, че макар книгата в памет на Чавдар Добрев да носи надслова „Човекът кръстопът“, хора като него всъщност очертават неизменния вектор на културата като легитимация на достойнствата на нации и държави в живота и в историята, а в конкретния случай – на приятелството между двата народа и техните самобитни и взаимодопълващи се културни измерения.
В своето дълбоко и съдържателно слово акад. Иван Гранитски открои незаобиколимия принос на Чавдар Добрев като доминантна висота в българския литературен, театрален и публицистичен живот.
Вълнуващо и прочувствено за Чавдар Добрев говори проф. Иван Маразов. За „Нова Зора“ е непосилен преразказът на неговото слово, тъй като професорът говореше тихо и макар че залата беше притихнала и не се чуваха, нито шушукания, ни покашляния, камо ли нетактично позвъняване на телефон, самите ние бяхме ощетени. Mожем, обаче да свидетелстваме за самия край на неговото слово, когато гръмнаха аплодисментите. Иван Маразов скромно се поклони, усмихна се и добави: „Това е. Той е тук, Чавдар е сред нас.“
От прекрасно организирана премиера спечелиха всички, които във февруарската вечер бяха потърсили топлината на една слънчева душа и бяха съгрели сърцата си със светлия спомен за човек, който им завеща пророческите думи: „Никой няма да ни помогне, ако сами не поемем тежкия кръст!“
Скромността не ми позволява, но съм задължен към истината и затова ще добавя, че на това в голяма степен не само културно и освежаващо паметта събитие вестник „Нова Зора“ и кръгът „Зора“ бяха споменавани многократно. Причината бе самият Чавдар Добрев, който дълго бе блестял с перото си на нашите страници. Доказателство за това са и честите ни споменавания в самата книга.
Благодарим на нейните съставители, на децата на Чавдар – Ваня и Атанас Добреви, и пред тях - заради паметта към техния баща - искаме да повторим неговите думи: „Ще издържим. Жилави сме. На клади са ни изгаряли. Бзеоки са ни оставяли. Но пак сме пели песни хайдушки и песни за смърт и рождение… Загубиш ли, не бързай да се давиш!“
Това е „реката“ на Чавдар. Тя винаги е била вярна на извора на идеята. И на морето на народа. Но като сложно явление той остана чрез нея верен преди всичко на себе си. Това е целият неповторим и непомръкващ с патината на времето Чавдар Добрев. За неговото неповторимо присъствие в българския културен и политически живот остава да научите от думите на някои по-първи хора на българската духовност, както и на по-скромни присъствия в безброя от възторжени сърца край него. Защото, както самият той казва: „По-сложно е в живота. А с един Чавдар Добрев не може да се постъпва така!“
Минчо Минчев
