Георги Йорданов
„Театрална и литературна критика, поезия, публицистика, философия, народопсихология, политика – всички това взето вкупом и в логическо единство определя образа на този високо талантлив интелектуалец. Интелектуалец с проблясъци на енциклопедичност. Може би някой ще ме укори, че съм пристрастен. Не мога да бъда безпристрастен, когато отново прелиствам десетките му книги, когато чета прекрасните му стихове и статии, неговите отлични преводи на първенци на унгарската и руската книжовност.
Едновременно с изтощителния кабинетен труд, на който е всеотдаен от зори до късна доба, Чавдар Добрев не се уморява да спори, да се сражава с мисъл, публикации и действия за своя социалистически идеал, за съдбата на Отечеството… На пръв поглед прилича на самовглъбен учен или проповедник. Така изглежда, но не е така. Познавам го отблизо, за да твърдя: у него бушува духовна енергия, която не се стъписва пред самонадеяни естети, лъжовни авторитети, самозванци в политиката. Мъж с твърд характер, с многостранни културни интереси и будна обществена съвест, сърдечен и отзивчив приятел, състрадателен и добър човек – такъв е Чавдар Добрев.
Като всеки жив човек и Добрев не е чужд на увлечения, страсти, грешки. На младини беше част от литературната бохема, сред която се открояваха първенци на българската духовност. Гневният протест срещу посредствеността, пошлостта, догматизма и неправдата, която изразяваха тия симпатични бохеми, отекваше и извън опушените кафенета. В бурните спорове кънтеше и неговият глас.
В стари книги се разкрива, че когато великият Помпей, победил и ограбил Испания, направил в древния Рим втория си пищен триумф, зад него в позлатена колесница стоял един роб, който му нашепвал, че всичко е човешко дело и е преходно. Така е. Но сътвореното и съграденото, споменът за благородни дела надживяват поколения. Разбира се, ако е налице е условието, без което не може: да са белязани със знака на отговорността. Отговорността пред повелите на времето и неговите ценности. Не ще и дума: Чавдар Добрев е одухотворен и отговорен интелектуалец. Това го прави щастлив човек.“
Жан Виденов
„Чавдар Добрев е сред хората на словото с най-ярко и запомнящо се присъствие в нашия политически живот. Във времена на всеобщо безразличие, егоизъм и дори цинизъм той съумява да съхрани и отстои човешката и обществената мяра за добро и зло. Нещо повече – Чавдар Добрев е сред последните истински защитници на справедливостта и истината. За тях той се бори докрай – и не само с цялата мощ на публицистичния и творческия си талант, не само с удивително дълбоките си знания и култура, но и с благородната ярост на мъж, който умее „силно да люби и мрази“ . От Чавдар Добрев се бои и страни деградиращата пред очите ни „тройна коалиция“ от „управленци“, „журналисти“ и „културтрегери“. Чавдар Добрев никога не им спести голата истина за зейналата между тях и народа им пропаст. Днес горчивите му слова продължават да кънтят, по-верни отвсякога, в техните партийни централи и президентства, редакции, министерства и парламенти. Само че тамошните наблюдатели са глухи и слепи – от лакейското сладострастие, с което обсипват с титли и звания своите господари – плутократите. А тъкмо тази „мръсна пяна на прехода“ Чавдар Добрев безмилостно разобличи с най-огнените си и запомнящи се слова. В замяна Чавдар Добрев има на своя страна чистите ръце и горещите сърца на онези, които нито ще забравят, нито ще простят. За хиляди и хиляди достойни българи той е сред знаменосците на една честна, макар и трудна кауза.“
Никола Инджов
„Животът и творчеството на Чавдар Добрев показват човек на идеала и действието. Той не се бои от сблъсък с големците на върха или със силните на деня. Той може да заяви високо, че „към кораба на Жан се прилепват хора с манталитет на водорасли и миди“. Може да укори БСП, че се „утешава със своите спомени“. Може да изкаже предположение, „според чуждестранните планове у нас… трябва да се създаде малка, но представена в парламента компартия, имаща за задача да трансформира уличното недоволство на бъдещите гладни и обезверени хора в демократичните процедури“.
В началото на 21 век нацията оцелява, защото все още е способна на „историческа раждаемост“, т. е. да създава личности. В сърцевината на живота има за щастие хора като Чавдар Добрев. Ако това откровение звучи старомодно, то е защото честта и достойнството са мерило за човека още от прастари времена.
Ще добавя: Чавдар Добрев е ненавиждан от приспособленците, мразен от догматиците, оплюван от безродниците. Академици се правят, че не го забелязват. Малодушници се самозалъгват, че той не съществува.
Но той съществува, той е тук, той е личност – олицетворение на времето, защото времето разрушава едни, но изгражда други зависимости от таланта, характера и духа. Чавдар Добрев е внушително доказателство с историческа стойност, че разпадът на личността в българското общество не спохожда посветените на идеала!“
Иван Маразов
„В наши дни е опасно да се пише за човек, който активно е работил за културата и държавата преди Големия взрив. Защото толкова много „народни“ и „заслужили“ си смениха автобиографиите, че се чудиш познавал ли си някога тези хора. С Чавдар Добрев случаят е друг. Той не измени на двоя път, напротив, завоят наляво стана още по-очебиен. Поведението му след 10 ноември мога да определя като яростна критика на управленската парадигма. Но и това не е ново. Той реагираше по същия начин на властта и преди тази дата. Сега обаче е поставен в нови условия – хаос на идеи, липса на идеали, плътно унищожаване на ценностната йерархия на нашата култура, агресия на невежеството и зложелателството… И всеки достоен човек е длъжен да заеме кръгова отбрана. Чавдар не се сви в творчеството си, а го направи още по-актуално – той реагира на опитите да се разгроми създаденото в България, отговаря мотивирано на всеки от новата ясла, който се провикне от мегдана на нихилизма. Неговият глас регистрира предателствата, утвърждава вечните ценности и пише историята на прехода. Нищо че в дискусиите си с новоизлюпените експерти му се налага често да се навежда, за да ги различи. Нали не се навежда да целува ръка.“
Минчо Минчев
„Онова, което всички заговорнически, удобно, фалшиво и неинтелигентно не пожелаваха да видят, е, че Чавдар Добрев е войник. Войник на конструктивната мисъл и на инвенцията на словото, че на нискочелия пигмейски фон той е панорамната личност, която предпочита да извежда драматургията на проблема, да се забавлява над страстите и често сам да ги разиграва. Затова може би и сам се определя като „играещия човек“, като хомо луденс. Едновременно монолитен, но и разколебан, мощен, импулсивен, но и свръхчувствителен, Чавдар Добрев не подминава важните неща: той изгражда парадигми, но и решава сложни политически и културни главоблъсканици, остава неподражаем, индивидуален, оспорим, отстъпващ понякога, но винаги побеждаващ. Чавдар Добрев носи в душата си духа на вечния пътешественик във времето, в човешката душа, в политиката и винаги в бъдещето.“
Валентин Вацев
„Чавдар Добрев е и просто силен човек и гражданин – в най-класическия, в най-автентичния, античен и преносен смисъл, според който човекът е и гражданин. Мога да свидетелствам – и от свое име, и от името на доста други очевидци (и следователно свидетели), от името на тези, заедно с които ние с професор Добрев участвахме в жестоки, истински политически битки, в събития, в които се решаваха въпроси наистина съдбовни, но не за съдбата на отделни човеци, а за общата ни българска съдба. В тези битки, в които клишето „на живот и смърт“ възвръщаше истинския си, реален смисъл, изисканият интелектуалец и изящен естетик Чавдар Добрев се държа като войн.“
Николай Петев
„Ученическо писмо
Многоуважаеми учителю,
Много са твоите уроци и поради това ще ми простиш, че някои съм пропуснал. Не мога да смогна да ходя след теб и твоето творчество с бележник в ръка. Но съм запаметил няколко, които ще ги обнародвам в този тържествен момент, за да могат и други твои приятели да ги запомнят.
Първият е: Перестройката е театър. Само такъв театровед като тебе може така ясно да го формулира! Най-важното в този урок е, че ти си ми казал кой изпълнява главните роли, кой - второстепенните. И че народа го няма дори в миманса.
Вторият е: Патриотизмът трябва да е умен и най важното – с граници. Защото само гениалността и глупостта са безгранични.
Третият е: Не кадрувайте като мен, защото тогава ще трябва да употребите повече усилия за махането на издигнатия от вас човек, отколкото при назначаването му!
Четвъртият е: Обичай Русия, но не конспиративно. По тази линия не можеш да се разминеш от нелегали.
Петият е: В играта на карти човек разкрива целия си политически мироглед и психологическа устойчивост. Приятели на Чавдар, не се сърдете, когато ви казва, че сте фашисти – просто плагиатства фразата на Любомир Левчев „Бездарието е фашизъм“!
Шестият е свързан с жените: Колеги, когато някоя жена ви зареже, използвайте за укрепване на самочувствието великата фраза на професор Чавдар Добрев: „С един Чавдар Добрев не може да се постъпва така!“
Скъпи Чавдаре,
Останалите уроци са засекретени в различни досиета. До обнародването им – не мога да ги обявя! Ще вземат да ме глобят.
Много те обичам и другите уроци ще разкажа на твоята 80-годишнина.“
Румен Воденичаров
„Чавдар Добрев е еднакво впечатляващ и като поет, и като театрал, и като анализатор на нашето съвремие. Сигурен съм, че България през 21 век не е страната, за която е мечтал и работил. Но не се съмнявам, че младите българи имат нужда от духовни ориентири, от повече интелект, който за разлика от таланта се добива с много труд… Напълно споделям неговия девиз: „Придържай се към истината, дори тя в момента да е срещу теб.“
Иван Гранитски
„Чавдар Добрев – ерудит, литературен критик, театрал, писател, учен, публицист, общественик и преводач. Човек с изключителна научна и творческа биография, но и с огромна обществена мисия сред нас, истински защитник на благородни социални и естетически каузи. Автор на над 60 книги, монографии, научни трудове в областта на театрознанието, литературознанието и публицистиката. Чавдар Добрев беше не само изследовател, но и поет, публицист с полемично и не щадящо перо, преводач на унгарска лирика, проза и есеистика.
През дългогодишното ни приятелство с Чавдар Добрев, продължило повече от пет десетилетия, сме имали стотици, да не кажа хиляди разговори, посветени на класическата руска литература. Спорили сме, понякога доста остро, но по-често сме се съгласявали върху общи позиции и разбирания за значимостта на един или друга автор и на тяхното съдбовно влияние върху българската, а и световната литература.
Чавдар Добрев беше човек, изтъкан от страст, вечна неудовлетвореност и вътрешен огън. Ако Хьойзинха създава прочутата формулировка за играещия човек, бихме могли да наречем Чавдар Добрев съмняващия се човек. Сякаш при него контролният скептицизъм на разума беше водещото начало.
…
Активността и дързостта на Чавдар Добрев да атакува номенклатурни авторитети н областта на литературата и изкуството предизвиква самия Тодор Живков на среща с писатели да го квалифицира като „литературен хулиган“.
Чавдар Добрев и в творчеството си, и в личния живот е едновременно съсредоточен, но и артистично разхвърлян. Характерът и темпераментът му постоянно воюват помежду си, понякога интуицията надделява на логическите доводи на разума. Той е способен да се бори за идеите, в които вярва последователно и със завидна категоричност. Защитава духа на националната ни култура, но без да издига китайски стени за благотворните чужди влияния.“
