О.з. бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер в разговор с Бойчо Дамянов.
Виена, специално за „Нова Зора“
Бойчо Дамянов:
-Как оценявате днешната ситуация в Украйна?
Валтер Файхтингер:
- Считам, че Русия вече определено доминира в развитието на военните действия в Украйна, но не бива и да надценяваме нейните възможности. Тя не е в състояние изцяло, широкомащабно да я превземе и покори, но е в състояние да установи контрол над определени райони и територии и да нанесе щети в останалите части.
От друга страна, изглежда на Русия вече също не є е лесно и є се налага да прибягва до определени оръжейни доставки от чужбина - Северна Корея или Иран. И руската икономика също не е в подем.
За кратък период от време силният ръст на военното производство предизвика бум и в останалите отрасли, но в дългосрочен план започва да вреди на цялостната система. Същото се отнася и за останалите страни, ангажирани в украинския конфликт.
И от двете страни на фронта стигнаха до извода, че разходите започват в значителна степен да превишават възможните плюсове и изгоди от воденето на тази война.
С други думи, цената є става прекалено висока. Затова считам, че предстои началото на сериозни преговори.
Към това може да добавим и т. нар. „Тръмп-ефект“, който се очаква с встъпването в длъжност на новия президент след 20 януари. Ясно е, че няма да му се удаде да прекрати войната за 24 часа, както беше заявил на предизборните митинги, но със сигурност ще се постарае да използва своите възможности за влияние върху воюващите страни.
- По какъв начин?
- Като заяви на Киев, че няма повече да го подпомага с оръжие и пари. На Русия също има къде какви вреди да нанесе или отстъпки да предложи.
- Имат ли САЩ достатъчен оръжеен потенциал за да поддържат Украйна с все по-големи и по-нови военни помощи с цел победа във войната?
- Със сигурност имат потенциала да изпращат за още известно време на Киев някои оръжия, в т. ч. и ракети, които да нанасят поражения дълбоко в тила на Русия. Със сигурност са в състояние да упражняват натиск върху страните от НАТО и да ги накарат да доставят на Киев нови количества оръжия, като ракетите „Таурус“ от Германия, чиито доставки досега канцлерът Шолц упорито блокира. Има и още неща, с които биха могли да се нанесат достатъчно сериозни вреди на Русия. Ударите със западни ракети срещу руски военни складове могат да нарушат доставките на военна техника за воюващите части и да затруднят действията на фронта.
-Киев настоява страната да бъде приета час по-скоро в НАТО?
-Да, Украйна иска от САЩ и НАТО пълни гаранции за сигурност, най-добре членство в НАТО. Украинският президент Зеленски настоява за незабавно приемане в НАТО, което е напълно нереалистично. То противоречи на всички досегашни натовски принципи - страна, която се намира във война, не може да бъде приета в алианса. Това би било голяма грешка от страна на НАТО, защото би го лишило от възможността да преговаря с Русия, както и да отлага приемането на Украйна за следващите десет-двадесет години. Зеленски настоява, защото разбира и очаква САЩ да му откажат и той да има оправдание за своите загуби и да обвини САЩ в отстъпки към Русия. Най-вероятно ще бъдат сключени двустранни споразумения между Киев и отделните страни от НАТО, преди всичко с Полша и със САЩ. Вече с много страни Украйна има такива споразумения - Англия, Франция, Германия и др.
- Защо трябва да се подписват отново?
- Могат да бъдат интензифицирани и разширени с включване на клауза за взаимопомощ. Такъв вариант се обсъжда на срещите на НАТО с оглед на Украйна да є бъде направено някакво разумно и приемливо за нея предложение, но едновременно с това да е далеч от покана за пълноправно членство.
- Приема ли НАТО Зеленски за подходящ партньор за подобни преговори, след като пълномощията му на президент са изтекли?
- Западът разчита на него и в момента не може да си позволи да го замени. Твърди се, че украинската конституция допуска, ако страната е в състояние на война, старият президент да остава в длъжност до следващите възможни избори.
- Как оценявате провежданите в началото на декември учения на НАТО в Естония и замяната на ротацията с постоянна дислокация на натовски войски в Прибалтика?
- Ротацията беше компромис по отношение на Русия, залегнал в споразумението от 1997 г. между нея и НАТО, за да се каже, че няма постоянно базирани техни войски в Прибалтика. Но след руското навлизане в Украйна НАТО реши да не се придържа повече към ротационния принцип и остави войските си там за постоянно. По този начин се поддържа по-добре външнополитическата ориентация и вътрешнополитическата стабилност в управлението на трите прибалтийски страни Литва, Латвия и Естония, както и се демонстрира готовността за взаимопомощ. Същото се отнася и за военните учения, които обикновено се планират значително по-отрано и неслучайно е било предвидено да се проведат в този регион, близък до военните действия в Украйна.
- Споменахте, че Русия и без това е твърде напрегната с войната в Украйна. Би ли имала сили днес за военни действия срещу която и да е от прибалтийските страни или евентуално срещу Полша?
- За истински военни действия едва ли, но отделни провокации биха били възможни. В момента и Русия и НАТО са стратегически претоварени и нямат сили за нова, допълнителна пълномащабна военна операция, която и за тях би имала характера на самоубийство.
- Неотдавна в медиите се появиха различни твърдения за десет хиляди корейски военни, които се сражавали на страната на Русия в Украйна. Знаете ли нещо по-конкретно по този въпрос?
-Засега източниците са само украински и те твърдят, че са забелязани корейски военни в областта Курск. Според мен е възможно да има военни специалисти във връзка с доставени корейски артилерийски системи, които да са ангажирани в подготовката на руски персонал за ползването, поддръжката и ремонта им. Още повече че се появиха спекулации, че имало проблеми с качеството на техните снаряди.
Засега нямам потвърждение за участие на корейски военни в непосредствени бойни действия на фронтовата линия.
- Как оценявате обстановката в Близкия Изток?
-Не е лесно да се оцени, различни интереси и държави са замесени и противопоставени.Сирия бе последната страна, която остана донякъде незасегната от т. нар. „Арабска пролет“, но на нейната територия останаха концентрирани ислямски фундаменталистки сили в района на град Идлиб, при това с участието и съгласието на Башар Асад, смятайки, че по този начин може да ги държи под контрол.
Днес те използваха създалата се ситуация, за да се активизират отново, не без помощ и отвън. Бъдещото до голяма степен зависи от това как ще се развият нещата в Израел, между кюрдите и Турция, при Хамас и т. н. Играта е опасна, тъй като не може да се предвиди кой ще надделее в това състезание.
