Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 45 (3 декември 2024) Фарисейщината, до болка позната на българския народ

Фарисейщината, до болка позната на българския народ

Е-поща Печат PDF

След протеста на 7 ноември пред Народния театър срещу антибългарския пасквил на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ в т. нар. „национални“ телевизии започна истински публичен трибунал, в рамките на който всички, не одобряващи поставянето на точно тази пиеса на сцената на държавния театър, бяха наричани цензори, говеда, комплексари, уроди, путинисти, копейки, войнстващи простаци и как ли още не.

Стигматизацията и етикетирането на протестиращите се дирижираше от т. нар. „журналисти“ в казионните корпоративни СМИ, които тенденциозно канеха само и единствено активисти на ППДБ и грантови общественици и творци, чиято фарисейщина е вече до болка позната на българския народ.

Същите от години ни се налагат като „културен елит“ предимно от екраните на две частни телевизии с неясна собственост и доста съмнителна обективност, към които за съжаление е прикачена и националната ни телевизия, която директорът Кошлуков, управляващ с отдавна изтекъл мандат, е превърнал в пропаганден канал на войнстващия либерализъм.

Естествено в защита на постановката, чието поставяне на националната ни театрална сцена е откровена провокация от страна на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев, въстанаха на първо място жълтопаветните розови хунвейбини.

Тази креслива нишова общност, която обитава предимно центъра на София, винаги е заставала зад всичко антибългарско, което би могло да обиди и да оскърби по-голямата част от народа ни. Нещо повече, точно те стоят в основата на разделението на нацията ни, налагайки атеистичните си глобалистки възгледи по един изключително арогантен и брутален начин.

Натрапвайки ни различни субкултури, абсолютно чужди и неприемливи за народа ни, и отричайки всичко, което би могло да се свърже с България, всичко, заради което бихме се гордели като нация, бе системно подлагано на дисекция и отрицание, на подмяна, от розовата хунта и техния псевдопрогресизъм.

Това са хората, които аплодираха нарязването с флекса на Паметника на Съветската армия в столицата, а после се събраха на коледно тържество и ядоха торта, гарнирана с главата и крайниците на разчленените фигури на българската майка с дете на ръце. Тези самопровъзгласили се за единствени обществени ментори и демократи са същите, които активно и натрапчиво зовяха години наред децата ни да се включат в организираните от тях гей паради.

Именно тези българофоби са най-активните украинци у нас, които вееха украинското знаме, кичеха си с него профилите в социалните мрежи и оскверняваха паметници и дори войнишки костници, само защото същите по един или друг начин са свързани с Русия или с определени периоди от историята ни, които те не харесват и много държат да бъдат зачеркнати и обругани. Тези актове на вандализъм се обясняват като гражданска позиция!

Спомнете си Рут Колева, която тенденциозно отиде да се чекне на костницата в Перущица например. Тогава оскверняването бе наречено изкуство!

Редица псевдоисторици и цели научни колективи, финансирани от външни спонсори, превзеха университетите и започнаха ударна фалшификация на историята ни, опитвайки се буквално да премахнат от нея всичко, което поколения българи са считали и приемали за свято и сакрално. Посегнаха на иконите на българската литература, като ги замениха с халтураджии като Господинов, Карабашлиев и други подобни, чието творчество е с определено ниска художествена стойност и предизвиква само и единствено присмех и ирония.

Именно техните избраници в българският парламент, тяхното политическо представителство искаха да отменят 3 март като национален празник и енергично протестираха срещу издигането на българският флаг на връх Рожен. От средите на тази дехуманизирана шайка девианти протестиращите български миньори бяха наричани „блатни джуджета“, а земеделците ни „терористи“.

Отново точно от тази откровено девиантна секта се сипеха хули по адрес на БПЦ, когато клирът избра Даниил за патриарх български, защото той отказа да обслужи русофобската и антиправославна политика, прокарвана от едни западни елити, които вече са в агония, но се явяват като кукловоди на уж българската „градска десница“.

Тези неща трябва да се помнят и да се имат предвид, за да се разобличават системните опити за мимикрия и ребрандиране на различни хора, които постоянно се превъплъщават в нови и нови роли! Жалко, че започнаха да махат украинските флагчета от профилните си снимки – така по-лесно всички можехме да ги разпознаваме.

С войнстващия си мултикултурализъм и кирякстефчовщина тази щедро поръсена с грантове от чужди фондации и правителства прослойка от години трови обществената среда и най-вече умовете и сърцата на младите поколения. За тях нация и национален интерес са мръсни думи, стока, която те продават и от приходите водят един охолен начин на живот, с който парадират. Прониквайки във всички сфери на обществените отношения, тези хора автоматично опростачиха и принизиха всичко, до което се докоснаха.

Голяма част от менторите на тази либертарианска безродническа вълна, която ни заля, са ренегати на собствените си семейства и хора пряко свързани с номенклатурата и службите на НРБ, с чието обругаване точно те най-активно се заеха. Всичко, което вършат и говорят, е пропито от лицемерие и двойни стандарти, тези винаги се изказват като последна инстанция и са си присвоили правото на монопол върху истината. Невежеството им е фрапиращо и крайно агресивно. Ругаят и обиждат всеки, който не е съгласен с опортюнизъма, родоотстъпничеството и просташката масова култура, която налагат.

Скъпи приятели, БЪЛГАРИ, това повече не може да продължава! Всеки от нас си има минало и сигурно е правил грешки, но те сами по себе си са несъпоставими с чудовищното престъпление, което се извърши срещу България и българския народ от „перестройчиците“, които се наричат „демократи“. Опитайте трезво, встрани от първосигналните емоции да си дадете сметка, че всичко около нас се разпада и навлизаме в нови тъмни векове. Ако сега не проумеем, че тази бездуховност и морална нищета, която ни налагат, се нуждаят от твърд отпор, с България е свършено.

Всички ние сме длъжни да направим така, щото тази креслива общност и налаганите от тях бездуховност и безродие да бъдат поставени в пълна изолация. Различията ми с тези хора и всичко, което вършат, не са политически, а цивилизационни! Те са малцинство и повече не трябва да допускаме да рушат обществената тъкан и да диктуват дневния ред на народа ни.