Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 45 (3 декември 2024) Неолиберализъм – началото на края

Неолиберализъм – началото на края

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 44

Колективният Запад  естествено е ресурсно ориентиран към САЩ, Канада и Австралия, но няма нищо против открито и прикрито да си пазарува ресурси и от «неколективния Изток», при положение че не може пряко да  наложи «приятелски режим» в отделни страни.

Си Дзинпин: БРИКС е една от най-важните платформи за сътрудничество и консолидация за широкия развиващ се свят, системообразуващ фактор за формиране на равноправна, подредена многополярност и общодостъпна икономическа глобализация.

Страните от БРИКС се развиват съвместно със своя Нова банка за развитие в области като вериги за доставки, цифрова икономика, космическа, биотехнологическа и други науки и технологии, включително „зелено“ развитие и продоволствената сигурност. Извършват 20% от световната търговия. Търговският обем във валути на страните гони обема на операциите в долари.

Особеност за Китай е обсъжданата в БРИКС тема за замяна на долара по причина, че Китай не иска сериозни конфликти със САЩ. Поради тази причина  основният фонд на БРИКС е в долари, което пък усложнява работата за Русия (САЩ  налагат санкции на Китай ако работи с Русия). В резултат се оказва, че Си не е главно лице на симпозиума БРИКС независимо, че е планирал такъв резултат. Главен играч става Моди, който пристига на срещата по-рано и дискутира продължително и в отлично настроение с Путин. Не се знае за какво са говорили – коментари няма. Ердоган е също там, което показва, че и за тази хитра лисица съвещанието е с висок статус.

Така БРИКС се оформя като  клуб на държави, които виждат своето бъдеще извън доларовата система. Китай не може да играе особено важна или главна роля в тази организация поради простата причина, че иска да запази своето място в доларовата система.

Петстотингодишната глобална хегемония на Запада приключи – бъдещето ще принадлежи на Евразия

(Виктор Орбан).

Б. Световна икономическа криза

Днес сме свидетели на икономическа криза, която започва още от  2000 година, навлизайки в  остра фаза през 2008. Тази незавидна ситуация се контролира вече четвърт век, и то само по метода на кърпенето.  Например не се изпуска “язовирът”, за да се ремонтира “стената” (много разходи), а се запушват “пукнатини” чрез емисия на долари. Така цялата световна икономика се оказва в уникална ситуация: няма нито едно предприятие, което може да е рентабилно без този кърпежен доларов емисионен поток.

Трябва да се подчертае, че доларовият поток не се дели равномерно между всички участници, като реално рентабилни предприятия в света няма: ако някоя банка не финансира с емисионни долари вашите клиенти, за да могат да ви купуват стоката, то вашето предприятие не може да съществува. А даването на такива долари се контролира от САЩ.

Збигнев Бжежински: “Ако вашият елит си държи парите у нас, то това не е ваш елит, а наш” – това като пример за допълнителен политически ефект.

В резултат общият световен дълг днес надхвърли 100 трилиона долара при световен брутен вътрешен продукт (СБВП) от 105 трилиона. По-голямата част от това феноменално богатство е капитализация на фиктивни финансови активи, като реалните активи, всички реални активи, са формално губещи. Реално съвкупният капитал на световната икономика е отрицателен и по тази причина всичко това няма как да не се срути.

През тази есен общият дълг на  правителството на САЩ надхвърли 36 трилиона долара (близо 106 000 долара на всеки американец) и нараства със скорост от 6 милиарда на денонощие.

Директорът на Международния валутен фонд, Кристалина Георгиева, заявява, че световната икономика е в тревожно състояние поради висок дълг, което води до намаляване на държавния доход и увеличаване на безработицата.

Единственото, което може да се направи е капитализация на активи (ресурси) с локални валути в тези страни, които могат да си позволят това. Такива са само САЩ, Русия, Индия и Китай. Всички останали нямат ресурс и ще трябва да се присъединяват към  такива локални валути, формирайки нови валутни зони.

От есента на 2021 година в САЩ се регистрира непрекъснат икономически спад от 6% на година (0.5% месечно) – колосоален спад (М. Хазин). Спадът е по-малък от този през 1930-32, който предизвика  Голямата депресия в САЩ, но тогава спадът е бил по дефлационен механизъм, а днес той е съгласно инфлационен механизъм, което позволява да бъде прикриван чрез създаване на фиктивни активи (капитализация на фиктивни финансови операции). В резултат днес, за пръв път в историята,  икономиката на САЩ е по-малка от 15% от световната. За сравнение само, СССР в средата на 1980-те години (години на върховна активност)  е имал икономика 24% от световната.

Заключението е следното: цената за поддръжката на световната доларова система днес е неимоверно висока в сравнение с цената и в момента на нейното създаване (Бретън-Уудската конференция) - тогава американската икономика е била 52% от световната.

Гореописаният негативен икономически ефект  е следствие от т. нар. революция на менажерите.  До преди 1960-те години основната печалба се е получавала от собствениците, а менажерите са получавали заплати. След 1960-те години печалбата се получава от менажерите, а собствениците получават дивиденти и капитализация. Неолибералната икономиката се контролира само от един параметър (парите), което не е никаква наука, а чиста религия.

С известното на всеки българин правило: “Пари при пари отиват!“ А икономиката е на изкуствено дишане: кой ще е тоя луд да инвестира в промишленост, носеща максимум 5-6% печалба, след като може да се играе на финансовия пазар с печалби от 15-20 %, че и повече.

4. Военната операция на Русия в Украйна

През февруари 2022 г. Русия започна военната си операция срещу Украйна след като група страни от НАТО подкопаваха мирното споразумение „Минск II“ в продължение на седем години (признание на Ангела Меркел). В първия ден след началото на военните действия Владимир Зеленски потвърди, че Москва се е свързала с него, за да обсъди преговори с цел възстановяване на украинския неутралитет. Зеленски отговори положително на това условие и дори призова за „споразумение за колективна сигурност“, което да включва Русия, за да смекчи конкуренцията в областта на сигурността, която предизвика войната.

В разговорите, които последваха (​​преговорите в Истанбул) Русия и Украйна бяха близо до споразумение, преди САЩ и Обединеното кралство да го саботират (според многобройни твърдения на хора, свързани с процеса).

Вашингтон имаше директен интерес да използва голямата прокси   армия, която беше изградил в Украйна с цел да отслаби Русия като стратегически съперник, вместо създаване на неутрален Киев. В първия ден след началото на военната операция, когато Зеленски отговори благоприятно на започването на преговори без предварителни условия, говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс отхвърли тази позиция с изявлението, че Русия първо трябва да изтегли всичките си сили.

В края на март 2022 г. Зеленски разкри в интервю за The Economist, че „има хора на Запад, които нямат нищо против една дълга война, защото това би означавало изтощаване на Русия, дори ако това означава смъртта на Украйна и идва с цената на украински живот.”

Украинският посланик Александър Чалий, който участва в мирните преговори с Русия, потвърждава, че Путин е „опитал всичко“, за да постигне мирно споразумение и са успели „да намерят много реален компромис“. Дейвид Арахамия, украински парламентарен представител и ръководител на политическата партия на Зеленски, каза, че ключовото искане на Русия е украинският неутралитет. „Те бяха готови да сложат край на войната, ако ние, както някога Финландия, приемем неутралитет и обещаем да не се присъединяваме към НАТО. Всъщност това беше основното. Всичко останало са козметични и политически „допълнения“. Алексей Арестович, бившият съветник на Зеленски, също потвърди, че Русия е била заета основно с възстановяването на неутралитета на Украйна.

По този начин основната пречка пред мира е била преодоляна, тъй като Зеленски предложил неутралитет в преговорите.

Истанбулското мирно споразумение

На 9 април 2022 г. министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън отиде в Киев, бързайки да саботира споразумението (използвайки убийствата в Буча като претекст). Украинските медии съобщиха, че Джонсън е отишъл в Киев с две съобщения:

Путин е военнопрестъпник, трябва да бъде притискан, а не да се преговаря с него.

Ако Украйна е готова да подпише някакви споразумения за гаранции с Путин, те [Обединеното кралство и САЩ] не са.

Следва