На 25 ноември 2016 г. приключва земният път на една легендарна личност – Фидел Алехандро Кастро Руз, огнедишащия трибун и кумир на революционна Куба. „Звездният кон на революцията“ – така един български поет нарече Ел Команданте, човека, който беше и остана символ на волята и надеждата, на вярата и храбростта да поведе битката на бъдещето с миналото. И който беше осъден да победи, защото имаше съзнанието, че историята ще го оправдае. Фидел знаеше, че този, който не може да се бори за другите, няма никога да успее да се пребори и за себе си. Той жадуваше Куба да е свободна и го постигна, макар да съзнаваше, че революцията не е легло, покрито с цветове от рози.
Роден в заможно семейство на 13 август 1926 г. в Бриан, Източна Куба, Фидел избира най-благородния и най-праведен път – да бъде защитник и водач на собствения си народ в неравната битка не само с латифундистите от острова, но и с могъщия си, отстоящ само на 80 мили от бреговете на Куба съсед.
Казват, че сръчните момчета от „Ленгли“ след всеки неуспешен опит да го убият са гасили дълго своята ярост и мъка в шумните среднощни локали. И велико изпитание ще да е било за тях да осъзнават, че те, легионерите от железните обръчи на доктрината „Монро“, неумолимите и страховити конници от ескадроните на смъртта и операция „Кондор“, за своя изненада смесват отчаянието си от неизпълнената за пореден път задача с възхищение от умението на Фидел да формулира най-пламенните и най-необходими призиви към народа, който те не могат да победят.
В тези звездни часове, когато Фидел говори, казват, и Океанът замлъквал, и Небесата дори притихвали, а с титанична мощ площадите на Хавана изригвали своята вулканична клетва: „Родината или смърт!“ И цял един народ с пламтящи от възторг и решимост сърца е повтарял след Фидел, че е готов да угасне като звезда в небето над Куба, вместо да оцелее в ада на прелестите на „свободния свят“.
„Не се страхувайте от славната смърт в името на Отечеството. Да умреш за родината – значи да живееш“ – гърми гласът на Фидел. И как близко, затрогващо топло и честно отекват тези негови думи и в сърцето на всеки българин. Те извират сякаш от кремъчната твърд на Балкана и безсънният хайдушки вятър ги припява и носи под обсипаното със звезди българско небе: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“
Фидел в едно със своите другари успя да преведе Куба през трънливия път на революцията и да я пресътвори като мечтания Остров а свободата, като опора и пример за всички, за които любовта към Отечеството превъзходи всяка световна добрина, а земята, която ги е родила, носи гордото име Родина.
Минчо Минчев
