Най-приятелски съвет към неолибералите: купувайте, докато все още са евтини, шапки MAGA (Make America Great Again – Да направим Америка отново велика).
1. Големите сили определят играта
Трите най-големи военни сили в света - САЩ, Русия и Китай, притежаващи атомно оръжие, имат армии със следната численост : Русия – 1 500 000 (резерви 2 000 000); Китай (2,035,000 (резерви 510 000); САЩ – 1 395 350 (резерви – 843 450).
Главнокомандващият Обединените военни сили на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи в интервью на Der Spiegel заявява, че армията на Русия след завършване на конфликта в Украйна и независимо от резултата ще се окаже по-силна. При създадената обстановка за голяма война се готвят всички. Китай планира да увеличи своя ядрен потенциал 5 пъти до 2030 година, имайки предвид, че е обявен за главен противник на САЩ. Увеличението не е свързано с конфликта с Тайван, както и с тези в Украйна и Близкия Изток - резултати от локални стандартни конфронтации на американския лагер с останалия свят. Целта е бъдеща готовност за момента, в който нови финансово-икономически формации ще се изправят една срещу друга - конфликти с участници по-глобални участници: Г20, БРИКС, нови валутни зони и пазари.
Пример тук е неизбежният бъдещ конфликт САЩ-Китай за големия пазар на Югоизточна Азия, необходим за възстановяване на американската икономика, чиито скъпи стоки имат шанс да се продават в достатъчно количество само там. Едно най-елементарно следствие от икономическата наука е следното: абсолютно безсмислено е да се влагат стредства за активиране на дадена промишленост, ако няма вече осигурен пазар за нейните стоки.
Основен фактор в случая на три почти еднакви по големина конкуриращи се сили е евентуалното обединяване на две от тях срещу третата. Исторически погледнато, Русия и Китай са били конкуренти, започвайки от 17 век, с отношения както на противостояние така и на сътрудничество, особено след Втората световна война, повлиявани от външни фактори. Да споменем само неприемането на политиката на Никита Хрущов от Мао Дзедун, атмосфера, променена по-късно от Дън Сяопин след разпадането на СССР. Така започва ера на сътрудничество, достигнало нивото на стратегически съюз срещу САЩ като главен противник. Войната в Украйна, както и икономическите санкции срещу Русия и Китай само подсилиха този съюз чрез допълнително военно сътрудничество и договореност за взаимна защита.
Отношенията на САЩ с Китай се усложняват както по време на Корейската война така и от перманентния проблем с независимостта на Тайван. За да повлияе връзката Китай-Русия, през 1972 година Никсън започна нова “пинг-понг” политика на диалог и търговия с допълнителната идея да се разцепи сътрудничеството на Китай с Русия.
Износът на американски технологии за Китай, предлагащ евтина работна ръка, доведе до бум на китайската индустрия и до ликвидиране в САЩ на произвоството на стоки за широко поребление (ширпотреба). Паралелно се катализира китайската военна промишленост с производство на ядрено оръжие. Политката на следващите американски президенти - Рейгън, Обама, Тръмп-1, и Байдън, доведе до влошаване на отношенията на САЩ с Китай, вече световна икономическа сила, със стрмеж за неговата изолация и военно ограничаване в района на Югоизточна Азия. Трябва да се отбележи критичната роля на Индия, стремяща се да поддържа добри отношения както с Китай, така и с Русия (оръжие, военни технологии, атомни реактори, втори търговски партньор след Китай).
Друг главен фактор е световната доларова система под абсолютен контрол на американските неолиберални финансисти, превръщайки долара в инструмент за агресия, но с негативния резултат САЩ да загубят позицията си на стожер на финансовата стабилност. Доларът от средство за размяна и съхраняване на стойност се превърна в оръжие - непрекъснато нарастващ арсенал от санкции срещу всички които се опитват да водят независима от САЩ политика, включително чисто икономическа.
Оттук автоматично следва появата на противодействие (по обобщения трети закон на Нютон) с формирането на глобални защитни формации (БРИКС и очаквани нови валутни зони като примери тука).
The New York Times: „Путин обединява икономики, които могат да затъмнят Запада“!
Това изявление е двойно признание: (1) Русия не е изолирана от света; (2) Срещата на БРИКС в Казан формира нова икономическа фронтова линия за Запада.
Десет от страните членове на БРИКС с общо население от 3.7 милиарда имат съвкупен БВП от 68 трилиона долара, показват ръст на вътрешната търговия 6.7 пъти за последната година, контролират площ от 45.8 милиона кв. километра,
Още - БРИКС превъзхожда G-7 в производството на енергия с повече от 74%, има два пъти повече обработваемата земя с много богата ресурсна база, докато нито една от страните от G-7 не може да се похвали с богати природни ресурси. Стара истина е, че почти всички войни се водят предимно за придобиване или контрол на територии и ресурси.
Страните от БРИКС не атакуват пряко долара, а развиват своя парична политика. Преди всичко пробват нова система за плащания чрез националните банки, тъй като днешната глобална платежна система се управлява от Запада, по същество от САЩ, т. е. очертава се ужасяваща загуба на американски финансов контрол. Една от последните новини е, че Индонезия е взела решение да се включи в БРИКС със статус партньор. Тази новина не е никак добра, имайки предвид идеята за завладаването на пазарите на Югоизточна Азия от САЩ като единствен начин за възстановяване на американската икономика.
Путин: Доверието между Русия и Китай е на най-високо ниво в новата история. И нашите близки отношения със Си са залог за развитие на връзките между двете страни (240 милиарда търговски оборот). Добре се доълваме в областта на енергетиката, особено високите технологии, разширяваме палитрата на нашите възможности. Комбинацията между планова и пазарна икономика е много ефективна, постигнали са много. Икономиката им работи по-ефективно от дгугите икономики. САЩ провеждат политка на двойно сдържане - и спрямо Китай и спрямо Русия – постоянни забрани на едно, друго, трето... в ущърб на собственото си развитие. С китай имаме обща граница и никой не може да попречи на обмен на енергетически технологии и ресурси. Включително морски съобщения. Ако САЩ смени политиката си на двойно сдържане с тази на тройно сътрудничество биха спечелили всички, без губещи.
2. Глобални елити на властта
Демиурзи се наричат лидерите на властови групировки, фактическите финансови лидери, тези, които реално вземат решенията, а не назначените персони на разните командни позиции, видими за всички, включая президентите. Официалните неолиберални медии твърдят, че който вярва в съществуването на демиурзите, е конспиролог, вярващ в невидими неща. Между другото например и магнитно поле никой не е виждал, но има начини да се почувства действието му.
Кои са тези демиурзи? Ето например един пример (да цитирам моят професор по математика Алипи Матеев): ръководители на акционерни общества от типа на Black Rock или Vanguard, чиито имена са даже законодателно прикривани (в САЩ), като основанието е, че става дума за тяхната безопасност. Като подкрепа ще споменем резултат от практиката: насилствената смъртност на руски и други императори е значително по-висока от средностатистическата смъртност.
Та тези демиурзи си назначават като управители наемни менажери, т. нар. ефективни менажери, като след 1970-те години друг тип менажери практически няма. Главното умение на ефективния менажер е да предава натиска, получен от горе, на следващото звено по-долу, като си осигурява, че някой по-долен ще поеме цялата отговорност в случай на неуспех.
Извън всякакви съмнения, голяма част от високопоставените икономически началници в дадена страна са представители на международни властови групировки, като тяхната дейност не е в полза на съответната конкретна държава. Например в Русия днес изключително мощни властови групировки са ориентирани на външни сили. Даже по времето на СССР най-мощна групировка е била ориентирана на Великобритания - т. нар. Коминтерн до 1930-те години. През 1936 година тази група отстъпва първенството на друга, ориентирана към американските банкери (Глобален западен проект). Нейното влияние започна да се усилва отново по времето на Клинтън, довело за разрушаването на СССР.
В САЩ има много елитни властови групировки. Има даже няколко клона групировки от транснационални банкери. Една от тях е тази на ултралибералите, политически свързана с Клинтън начиная от 1992. Цялата проамериканска група в Русия е свързана с тези клинтъноиди още от 1990-те години (т. нар. приватизатори).
Решението, че трябва да се разруши СССР, а после и Русия, се формира в спор между командата на Буш-баща и алтернативна група (тази на Клинтън) през 1990-1991 г. Буш е бил за запазване на СССР, а Клинтън за неговия разпад и за разграбването му. Съответно, открива се нова възможност да се напечатат нови долари, покриващи новопридобитите съветски активи. В резултат по времето на Клинтън бюджетът на САЩ не беше на червено благодарение на разграбването на СССР.
Днес вече става ясно, че групата на клинтаноидите в САЩ стремително губи власт. Нейният последен шанс беше тотална фалшификация на изборите в полза на Камала Харис, при положение че се очакваше да загуби с малко при легитимни избори. Обаче поради оглушително безапелационния избор на Тръмп за тях се очертават много сериозни проблеми поради намаляваща защита “от горе”. Какво ги чака в тази ситуация съвсем не е ясно. Дори ако Камала Харис беше спечелила, пак ги очакваха трудности поради факта, че командата на клинтъноидите подлежи на зачистване. Зачистването следва по принцип – поради провално несправяне с работата, поверена им от демиурзите, със следните главни резултати: икономическа криза в САЩ, загниване на Бретън-Уудската система с долара като световна валута и поставяне под голям въпрос американското политическо световно господство с появата на БРИКС.
Опасността неимоверно нарастна с избора на Тръмп за президент, включая проблема за спасяване на напечеленото.
Трябва да се подчертае, че днес американската и британската команди в Русия са вече обединени за борба с разните неблагоприятни обективни обстоятелства, особено имайки предвид безпрецедентния меморандум на Richard Moore and Bill Burns от ЦРУ. (https://www.cia.gov/stories/story/burns-moore-op-ed-financial-times/) Знае се че ЦРУ, като правило, не прави политически изявления.
3. Без икономика не може
А. Ресурси
Русия е лидер в областта на природните ресурси, оценени на 75 трилиона долара, състоящи се предимно от въглища, природен газ, петрол и редки метали. Тя притежава най-големите доказани запаси от природен газ в света (1.32 квадрилиона кубически фута към 2020 г. или почти 20% от общия глобален запас). На нея принадлежи и 40% от пазара на обогатен уран, а е и доказана «златна» сила.
САЩ заемат второ място с ресурси като въглища, дървен материал, природен газ, злато, мед, на обща стойност 45 трилиона долара.
Саудитска Арабия (петрол, дървен материал) - 34 трилиона долара.
Канада (нефт, уран, дървен материал, природен газ, фосфат) - 33 трилиона долара.
Иран (нефт, природен газ) - 27 трилиона долара.
Китай (въглища, редкоземни метали, дървен материал) - 23 трилиона долара.
Бразилия (злато, уран, желязо, дървен материал, нефт) - 22 трилиона долара.
Австралия (въглища, дървен материал, мед, желязна руда, злато, уран) - 20 трилиона долара.
Ирак (нефт, фосфат) - 16 трилиона долара.
Венецуела (желязо, природен газ, нефт) - 14 трилиона долара.
Следва
